Враца

Удивително е защо Враца не е сред най-популярните туристически дестинации у нас. Тя предлага много повече от 2 юни и „Ботевите дни“, с които често се асоциира. На нейна територия са 3 от 100-те национални туристически обекта. Господ я е дарил с невероятна природа. Извисяващият се над нея Врачански Балкан с величествените скали и разнообразните карстови форми, с обширните си букови и дъбови гори, е рай за любителите на туризма. A в самия град ще се натъкнете на немалко любопитни находки…
И съвсем не между другото ще се убедите, че “троснатият” врачански характер е мит – за разлика от екзотичния северозападен диалект…

Население – 57 771 души
Разстояние от София – 112 км
Най-добро време за посещение – целогодишно. През есента и зимата има чести мъгли и температурни инверсии, но след закриването на “Химко” тези климатични особености не са обезпокояващи от здравословна гледна точка.
Събития:  През април и май се провеждат два младежки театрални фестивала – национален и международен. Ботевите дни се честват от 24 май до 2 юни. На 1 юни (Денят на Враца) на връх Околчица (Вола)  пристигат участниците в седемдневния национален туристически поход “По стъпките на Ботевата чета”, който тръгва от Козлодуй.  През юли градът е домакин на открития шампионат на България по шахмат за жени “Тракийска принцеса”. От 14 до 21 септември се провежда Врачанският есенен панаир с богата програма. През ноември е Младежкият музикален форум. Всяка година скалите на Вратцата посрещат националните алпиниади.

 Как да стигнем

С влак – Гара Враца е на жп трасето София – Видин. Има и директни влакове, но по-често се налага прекачване на Мездра, от която отстои на петнайсетина минути. Това е и вариантът, ако пътувате от друга част на България. Цена на билета София-Враца – около 7 лв.

С автобус – през светлата част на деня от София за Враца има автобуси на половин час. Цена на еднопосочен билет – около 12 лв.

 Малко история

Тези земи са населявани от незапомнени времена. Край село Оходен е открит най-древният запазен неолитен гроб в света, датиран на около 7 хиляди години преди Христа. Много по-късно тук са живели трибали – тракийски племена, прочути с изключителните си военни умения. Съкровищата от тяхно време  свидетелстват и за друго – както за тънкия художествен усет и  майсторство, проявявани в обработката на злато и сребро, така и за доброто им благосъстояние и висока материална култура.

Крепостта Вратица е играла важна отбранителна роля на западните граници през годините на Първото и Второто българско царство. Едно тежко доказателство за това е благодарността на Михаил II Aсен, изразена в каменна грамота, която може да бъде видяна и днес в РИМ.
През Възраждането Враца се утвърждава като един от значителните занаятчийски (и промишлени след Освобождението) центрове в България. Развити са бубарството, златарството, кожарството и винопроизводството.

С Враца е свързал името си и един от българските светци и будители – Свети Софроний Врачански, който е бил епископ на тукашната епархия.

Куртпашовата кула

Куртпашовата кула

 

Какво да видим

Безспорната перла на културния туризъм е Регионалният исторически музей, който неслучайно е сред 100-те национални туристически обекта.  Сред колекциите му има много ценни и уникални експонати. В отделна зала се съхраняват 165-те сребърни съда с позлата от Рогозенското съкровище (в момента дванадесет от тях гастролират в Лувъра).

Тук са и плочката от Градешница (най-старата протописменост в света – още от каменно-медната епоха), съкровищата от Могиланската могила (с впечатляващия златен венец на тракийска принцеса и сребърния наколенник, които също в момента са в Лувъра) и Букьовци (Мизия).
Не пропускайте и старопечатните книги и дамаскини, както и други реликви от българското Средновековие.

Музей на хартията

Музей на хартията

Под покрива на РИМ се помещава и прелюбопитният и впечатляващ „музей от хартия” с триизмерни реплики на известни съкровища и антични находки от цял свят, дело на художника Красимир Тодоров, създадени по специална технология на автора. Те са толкова добре изработени, че визуално не могат да бъдат различени от оригиналите.

В художествената галерия “Иван Фунев” са изложени произведения на именити български творци – от миналото и съвремието. Там естествено присъства и изтъкнатият врачанин и основоположник на българската скулптура Андрей Николов – артист от европейски мащаб.

Един от причудливите български музеи – Музеят на файтона, част от етнографско-възрожденския комплекс “Свети Софроний епископ Врачански”,  отдава дан на делото на един от големите мъже на Враца и България – Митьо Орозов, който от чирак в коларо-железарска работилница стига до собствена фабрика за файтони, спечелили награди на международни изложения, търсени и оценявани и по света. Новите стандарти, които налага врачанският фабрикант, впечатляват и Хенри Форд, който иска да сключи договор с него за изработване на каросериите на серийните му модели, но Орозов отказва споразумението.

Няма как да подминете и две от емблемите на града – двата запазени средновековни донжона – Куртпашовата кула и Кулата на мешчиите.

Скалите на Вратцата - любимо място за алпинисти

Скалите на Вратцата – любимо място за алпинисти

Вече споменахме Врачанския балкан (скалите от Лакатнишката свита също са част от неговата територия). Може дори да му се любувате от самия град, а ако имате късмет при повече пълноводие може да видите от центъра на града Скакля - най-високият непостоянно действащ водопад в България (140 м). В непосредствена близост до главния площад има стъпала, които ще ви отведат до комплекса „Вестителя“ – любимо място и за врачани. Ако този вариант ви е стръмен, може да изберете и по-полегатите, но обиколни пътеки през боровата гора….

„Вратцата“, символът на града, е на не повече от половин час път пеша от центъра. Зашеметяващите скали на този пролом на река Лева са магнит не само за алпинистите…

На 16 км от града е пещерата „Леденика“, също част от 100-те национални туристически обекти. Като се абстрахираме от доста спорния туристически атракцион пред нея, тя е една от най-красивите и интересни български пещери. В нея често се изнасят и концерти заради съвършената й акустика.

Целият Врачански Балкан е идеална посока за алпинисти, спелеолози, парапланеристи и … обикновени туристи. За орнитолози също – тук за пръв път на свобода след десетки години се излюпи първото белоглаво лешоядче у нас.

Други обекти в  (сравнителна) близост са:

  • водопадът Боров камък
  • връх Околчица (100-те национални туристически обекта)
  • хижа “Пършевица” (през зимата с възможност за ски)
  • Божият мост край село Лиляче
  • пещерата Понора
  • Черепишкият манастистир, Клисурският манастир (край Вършец) и манастирът “Седемте престола”
  • Вършец

 

Какво да хапнем

Едва ли някъде в заведение ще ви приготвят “еченце на артишка”, но може да се пробвате :) Този врачански (или северозападен) специалитет е яйце, печено на хартия върху котлона на печката. Ако опитвате да си го направите вкъщи, вземете противопожарни мерки за всеки случай.

Кемерките са друга работа и ги има във всяка закусвалня. Представляват запечени тестени произведения с плънка от кайма и праз. За по-лесно прокарване може да ги придружите с бира “Леденика”.
Община Враца провежда и ежегоден кулинарен фестивал “Вкусна България”, по време на който може непосредствено да се запознаете с особеностите и прелестите на местната кухня.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи