България в списъците на ЮНЕСКО

Не е лесно да попаднеш в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Световната организация приема Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство през 1972 г. (ратифицирана и от нашата страна) и през 1978 г. започва вписването в него. За да бъде включен един обект, той трябва да отговоря на точно формулирани строги критерии (6 критерия за културните и 4 – за природните обекти) и преминава през дълги процедури на кандидатстване, номиниране и одобрение. Освен това, след успешно вписване, държавата – страна в тази конвенция поема определени ангажименти за опазването и популяризирането им.
При това листването в този списък не е „пожизнено“. Така например през 2007 г. от него отпада резерватът за арабски орикс в Оман, след като султанатът взима решение да намали защитените територии с 90%, а през 2009 г. е отписана и долината на Елба при Дрезден заради построяването на нов мост през реката.

До този момент в Списъка за световно наследство на ЮНЕСКО са включени 1007 обекта от цял свят. Девет от тях са на наша територия.

България е кандидатствала за още 13 обекта:

Индикативен списък (очаква одобрение и вписване)

• Национален парк „Централен Балкан“ (10/10/2011)
• Природен паметник „Побитите камъни“ (10/10/2011)
• Белоградчишките скали(10/10/2011)
• Старият Пловдив (14/09/2004)
• Старият град Никополис ад Иструм (01/10/1984)
• Бачковският манастир (01/10/1984)
• Късноантичната гробница край Силистра (01/10/1984)
• Пещерата „Магура“ с рисунки от бронзовата епоха (01/10/1984)
• Национален парк „Русенски Лом“ (01/10/1984)
• Град Мелник и Роженският манастир (01/10/1984)
• Тракийската гробница със стенописи край село Александрово (14/09/2004)
• Две неолитни жилища с напълно запазени интериор и покъщнина (01/10/1984)
• Резерват „Врачански карст“ (10/10/2011)