Пътеводител на западните християнски храмове (2)

Ренесанс

Два града – Флоренция и Рим, делят привилегията да бъдат центрове на Ренесанса, който дълбоко променя архитектурата на католическите храмове. След края на 13 век творците преоткриват класиката чрез редици от цилиндрични колони, коринтски капители, полукръгли арки и апсидални параклиси.

Типове колони

Типове колони

Санта Мария дел Фиоре (Света Мария на цветята) във Флоренция е един от най-важните първи образци Тя е облицована в розов, в зелен и в бял мрамор. Изобщо използването на цветен мрамор – не само във Флоренция, но и в Сиена и Пиза, е характерно за сградите, които отбелязват прехода от италианската готика към ренесанса – особено за работата на Джовани Писано. Прозорците са кръгли, с рози, което е типично за италианската готика.

Флоренция

Санта Мария дел Фиоре (на заден план) и Баптистерият

Катедралата е строена около шест века под ръководството на най-малко шест архитекти. Тя е проектирана през 1296 г. от Арнолфо ди Камбио. Целта му е била сградата да бъде най-голямата катедрала в света. Построена е на мястото на по-стара църква – Санта Репарата. Работата е продължена от Джото през 1334 г., който построява кампанилата (камбанарията) и след това от Франческо Таленти, Джовани ди Лапо, Алберто Арнолди и други. А накрая В началото на 15 век Флоренция обявява конкурс за покрива на огромната, недовършена готическа катедрала. Той е спечелен от художника Филипо Брунелески (тогава не е имало голяма разлика между архитекти, скулптори и художници – Микеланджело не е изключение). Вдъхновен от купола на Сан Витале в Равена и Пантеона, той проектира огромен купол, който се счита за първата сграда от на ранния Ренесанс (Куатроченто). Той се обръща към римската архитектура, като следва отдавна пренебрегвани пропорции и правила. Брунелески строи две големи църкви във Флоренция – „Сан Лоренцо“ и „Санто Спирито“.

Баптистерият „Сан Джовани Батиста” изглежда като продължение на катедралата във Флоренция. Баптистерият има 3 входа, затворени с 2-крили врати. Те са украсени с релефи от бронз, представящи библейски сюжети. Южните врати (1330-1336) са дело на Андреа Пизано. През 15 век Лоренцо Гиберти изработва Северните и Източните врати, известни като „Врати на Рая“. Те са позлатени и са завършени през 1452 г.

Един век по-късно, вече в епохата на зрелия и късния ренесанс е възстановена най-голямата катедрала – папската базилика „Свети Петър“ в Рим. По нея работят Браманте, Рафаел, Мадерно и Микаланджело, който рисува Сикстинската капела и проектира купола. Олтарът й и трансептът са идентични и така тя се доближава до плана на византийските църкви. Много от елементите, особено интерииорът, са барокови.

Изобщо църквите от този период са два типа – в познатата форма на базилика или капела с централен план, която черпи вдъхновение от ранните християнски църкви. Куполите са важен елемент, с изразени ребра.

Сред останалите знакови сгради от този период задължително трябва да се отбележат църквата Санта Мария Новела във Флоренция и базиликата Сант Андреа Мантуа – дело на Алберти.

Темпието (Малкият храм), построен в двора на църквата Сан Пиетро ин Монторио на хълма Яникул е една от най-важните сгради в Рим – както като образец за зрелия ренесанс, така и като религиозен символ – храмът е построен на мястото, където тогава се е смятало, че Свети Петър е намерил смъртта си (По-късно става известно, че неговото разпятие е било на Ватиканския хълм). В тази сграда (1503 г.), съчетаваща класически колони и византийски купол, Донато Браманте изразява поклонението си към класически форми.

Санта Мария дел Грацие

Santa Maria del Grazie, сн: Spens03

Санта Мария деле Грацие е църква и доминикански манастир в Милано, в чиято трапезария е (!) „Тайната вечеря” на Леонардо. Смята се, че клоастърът и апсидата на църквата са дело на Браманте (но не е сигурно).

По времето на Микаленджело вече се налага последният, по-свободен етап от ренесансовата архитектура – маниеризмът. Една друга важна сграда, загатваща за прехода към барока, е Ил Джезу (близо до площад Венеция в Рим), където е погребан Игнатий Лойола.

Св. Михаил, сн: Harro52

Св. Михаил в Мюнхен

Германския Ренесанс ще илюстрираме с йезуитската църква Свети Михаил (1597) в Мюнхен, чийто ктитор Вилхем Пети е бил привърженик на контрареформацията, така че църквата е трябвало да символизира триумфа на католицизма.

Незавършената катедрала във Валядолид на Хуан де Ерера е един от примерите за Ренесанса в Испания (тамошната разновидност на стила носи името на архитекта, проектирал още двореца Аранхуес и Кралския дворец и манастир в Сан Лоренсо де Ел Ескориал).

Барок

В исторически план барокът е доминиран от контрареформацията, която се противопоставя на протестантската революция и абсолютизма, оттук е неговият патос, стремежът да се убеждава. Куполите придобиват по-сложни форми, характерни са богатата декорация и играта със светлината. Използва се многообразие от форми, ниши, пиластри, скулптури, огънати стени, високи колони, които често имат декоративна, а не конструктивна роля.

Разпятие на Христос от Караваджо в Мария дел Пополо

Разпятие на Христос от Караваджо в Мария дел Пополо

Три църкви в Рим, в които ренесансът отстъпва на барока, заслужават внимание. „Санта Мария дел Пополо“, чиято фасада е преобразена от Бернини в бароков стил, привлича с две платна от Караваджо. А в „Санта Мария дела Витория” e известната скулптура „Екстазът на Св. Тереза” – друг шедьовър на Бернини. Иначе тази църква е по проект на Карло Мадерно, както и намиращата се в съседство „Санта Сусана”, смятана за първата изцяло завършена в бароков стил църква.

Св. Сузана, сн: Jastrow

Св. Сузана, сн: Jastrow

Мадерно и Бернини имат заслугата и за бароковото звучене на базиликата „Св. Петър” (особено чрез огромния бронзов балдахин при олтара, с който Бернини откровено се опитва да шокира богомолците) и колонадата пред нея.

Сарагоса сн: JiuguangWang

Църквата в Сарагоса, чиито кули са завършени в бароков стил

Една от най-красивите барокови църкви е базиликата Nuestra Señora del Pilar в Сарагоса, Испания, посветена на Дева Мария. Сегашната сграда е построена предимно между 1681 и 1872 г.

В по-късно време барокът в Испания се налага чрез своята разновидност Чуригерéско (от името на семейство архитекти), или мексикански барок. Това е най-пищният период в испанската архитектура, изобилстващ с вълнообразни корнизи, раковини и фестони (ивица с орнаменти).
Сред примерите за този стил е Катедралата на Сантяго ди Компостела – Събор на Светия Яков. Това е крайната цел на пилигримите, изминаващи 800-километровия път Камино.

На Север бароковите форми също са по-сдържани. Реконструкцията на „Сейнт Пол” в Лондон е част от строителството, последвало Големия пожар от 1666 г., но фасадата й е толкова строга, че трудно може да се причисли към барока.

Мелк

Мелк

В Австрия една от главните барокови сгради е Абатството в Мелк – основано през ХІ век от бенедиктинските монаси, то впечатлява с богатата си колекция от ръкописи и глобуси. В началото на ХVІІІ век са построени изцяло нова барокова църква и манастирски сгради. Много подобно е абатството на Санкт Флориан (до Линц), светилище на едноименния светец, покровител на пожарникарите.

Фрауенкирхе

Фрауенкирхе

Сред протестантските църкви специално внимание заслужава Фрауенкирхе (женската църква) в Дрезден, построена между 1726 и 1743 г. Тя е известна с камбанарията и с органа си. Разрушена през февруари 1945 г., тя е един от впечатляващите примери за реставрация. Тя започва май 1994 г. , като за реконструкцията са използвани 43% от строителните материали на старата сграда. Черните тухли по фасадата са от старата църква. Възстановяването е по оригиналните чертежи от 18 век. То струва 131 млн. евро, събрани ИЗЦЯЛО от частни дарения

Ору-Прету

Ору-Прету, сн: Alvesgaspar

За сметка на това, благодарение на йезуитите – мисионери, барокът се разпространява бързо в Новия свят и доминира колониалната архитектура. Много от тези катедрали копират образци от Европа, но има и уникални църкви. Най-запомнящите са в бразилския град Ору Прету – някога селище за златотърсачи, а заслугата за тях е на скулптора Алейжадиньо. Заради него разположеният амфитеатрално град е част от списъка на ЮНЕСКО.

Модернизъм

Катедралата в Бразилия

Катедралата в Бразилия

Отново в Бразилия, но вече в наши дни, ни смайва една от най-смелите катедрали – Съборът на Света Дева Мария в столицата Бразилия (1958-1968). Модернистичната църква е дело на архитекта Оскар Нимайер. Самият той атеист дълго време не успява да получи благословията на католическата епархия. Сградана се състои от 16 колони, символизиращи ръце, протегнати към небето. Пространството между колоните е заето от витражи и катедралата е проектирана така, че да бъде осветявана през деня.

Liverpool_Metropolitan_Cathedral_byChowellsСградата е вдъхновената от катедралата в Ливърпул (1962 -1967) – друг пример на модернизма. Тя е дело на Фредерик Жибер, който преработва изцяло предходните нереализирани проекти.

Еклектика

Св. Вит

Св. Вит

Ще отбележим само няколко от множеството такива църкви. „Св. Вит” в Прага например е построена върху романска ротонда. Изпълнена е основно в готически и неоготически стил (западните кули), но върхът на Южната кула е бароков. Първата църква е започната в началото на 10 век, а е завършена през 20 век, когато са премахнати и някои от бароковите елементи в интерирора

Катедралата Ла Сео в Сарагоса е друга смесица от стилове – барок, неокласицизъм, готика и мудехар. Построена е върху римски форум, има останки и от джамия.

Мескита де Кордоба (Джамията на Кордоба) въпреки името си е e католическа катедрала. По време на маврите е била джамия. След края на реконкистата ислямските арки и колони са премахнати и църквата е преустроена на базилика в ранно бароков стил.

Прочетете още: Пътеводител на западните християнски храмове (първа част)

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи