Като рицарите (2)

Други места, свързани с истории за рицари

Крал Артур от векове тревожи въображението на англичаните, а в модерните времена – любителите на фентъзито. Историците спорят дали кралят, отблъснал саксонската инвазия в края на V и началото на VІ век наистина е съществувал. Дали е бил британец, римски пълководец или само смел воин. Първите сведения за крал Артур са от 9 век, по времето когато се появяват рицарите като професионални войници. Смята се, че неговият замък е бил в Камелот (там е Кръглата маса, около която са се събирали рицарите), а умира в Авалон. Къде е Камелот никой не знае. Историците обаче са категорични, че кралските дворци през V век са били дървени, не от камък. Според легендата гробът на крал Артур е някъде в Гластънбъри. Манастирът в Гластънбъри е основан през 705 г., а през X-ти век става част от бенедиктския орден. Монасите твърдят, че са намерили гроб с два скелета и кръст с името на Артур през 11 век. Физическите доказателства не са достигнали до наши дни, но анализ на шрифта върху кръста го датира доста по-късно от V век.

Що се отнася до Кръглата маса, в Уинчестърския замък е разположена маса от XII в., изписана по заповед на крал Хенри VIII с имената на Артур и неговите рицари. Спори се и за бройката на рицарите – 12 или 25, както е в Уинчестър.

В съвременна Великобритания рицарството отдвана не се свързано с битки и подвизи, то е белег за принадвлежност към аристокрацията. Съществуват няколко десетки рицарски ордени.  Един от най-престижните е Орденът на жартиерата.
Свързват го с паднала жартиера по време на бал, а според друга легенда по време на Кръстоносните походи крал Ричард І е бил е вдъхновен от свети Георги Победоносец да завърже жартиери на колената на своите рицари, което изглежда ги е мотивирало да спечелят битката.

Катедралата Св. Патрик в Дъблин е седалище на едноименния орден на Св. Патрик, който е еквивалент на Ордена на жартиерата.

Холируд – официалната резиденция на кралицата в Шотландия, съхранява някои ценни експонати на рицарските ордени, в това число на най-стария Орден на магарешкия бодил. Текущата версия на Ордена е основана през 1687 г. от крал Джеймс VII на Шотландия, който твърди, че е съживил древния орден. Състои се от суверена и шестнадесет рицари и дами, както и на някои допълнителни членове, (представители на британското кралско семейство и чуждестранни монарси). Самият дворец е разположен на до останките от Холирудското абаство на августинския орден, основан през 1128 г. от краля на Шотландия Давид I.

Ако обърнем поглед към Франция, в посока към корсарския град Сент Мало, ще попаднем на средновековната крепост Mont Orgueil. Разположена на о-в Джърси, крепостта, изградена през 13 век е помагала да се удържа френската инвазия в продължение на 600 години. Днес тя е основна туристическа забележителност, а експозицията включва много рицарски статуи и амуниции.

Българската следа

Рицарите са тясно свързани и с българската история – от времето на Калоян до падането под османско владичество, а най-известният паметник от тази епоха по нашите земи е Балдуиновата кула.
През 1202 г. Балдуин Фландърски се присъединява към Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204 г.), който цели превземане столицата на Византия – Константинопол. През 1204 г. Балдуин е обявен за първи латински император на Константинопол, но на следващата година е пленен от Калоян. Оттам нататък знаем само легендата – той е затворен в една кула на стените на крепостта Царевец, ослепен и хвърлен от скала.

Не е ясно точното място на битката край Одрин. Някои изследователи я разполагат в близост до Вукелон до с. Маточина (не е ясно дали тя е съществувала през 1204 г.) , други – на юг от Сакар и Дервентски възвишения.

Рицарите са били и една от последните надежди на България при османското нашествие. През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд потегля по течението на Дунав начело на 90,000 кръстоносци, в чиито състав има и български контингент. Той превзема лесно Видин, но при Никопол е разбит от Баязид I. 12 години по-късно Сигизмунд основа Ордена на Дракона, в който са сръбският деспот Стефан Лазаревич, Янеш Хунеяди и Влад Дракул – лутащият се между унгарци, турци и германци крал на Влашко. Член на Ордена на Дракона е бил и Фружин, синът на Иван Шишман, който заедно със своя братовчед Константин Видински вдига въстание по българските земи през 1406 г. След като турците си възвръщат властта, Фружин бяга в Унгария, където получава титла от Сигизмунд, управлението на Тевес и замъка Шомош.

Полският и унгарски крал Владислав III започва своя кръстоносен поход срещу турците през 1444 г., окуражен от успеха на Хуняди, който предишната година успява да изтласка турците от София, но стига само до Златица. Край Варна младият крал загива. Фружин и Хуняди оцеляват, като трансилванският войвода според някои сведения хвърля вината за провала на Фружин. Хуняди продължил да вършее в Сърбия и Косово, опитвайки да изгони османците от Балканския полуостров.

За битката край Варна напомня мемориалът, разположен в тракийска могила, както и създаденият музей. Замъкът на Хуняди (Замък Корвин) е разположен в трансилванския град Хунедоара, който е в западна Румъния. Също там, още по-близо до унгарската граница, в гр. Липова е замъкът на Фружин – Шомош, или по-скоро неговите останки.

>>Като рицарите (1)