Версай, мон амур!

Онзи ден поредната съвременна инсталация в градините на Версай осъмна „коригирана“ с жълта боя от неизвестен критик, срещу когото така и не бе повдигнато обвинение, (а най-вероятно изобщо няма да бъде повдигнато). Споровете около „вагината на кралицата“, както беше кръстено от медиите произведението на британския скулптор сър Амиш Капур, се нажежиха далеч преди официалното му откриване.

vag-reine-installation

Самият той нарече 60-метровата стоманена тръба с разхвърляни около нея многотонни скални късове „Мръсното място“ и обясни, че то може да бъде тълкувано по различни начини (и сексуални), но най-вече идеята му е била да разстрои порядъка на Зеления килим и да „покани хаоса да влезе в него“.   По този повод един от френските сенатори възкликна в блога си: „Как може да оставим това място, оцапано от толкова вулгарност? Отхвърлям тази нова провокация и тази обида, отправена към всички, които обичат нашето културно наследство, в името на финансовите спекулации със съвременното изкуство!“

Това не е първият случай на остра неприязнена реакция от страна на обществото, откакто през 2008 г. Версай започна всяка година да предоставя пространството си за изложби на световнопризнати артисти. Появи се и движението „Versailles mon amour!“ (с девиз „Мураками и сие нямат място във Версай), което чрез петиции се опитва да спре спорните творби.

Въпреки ожесточената съпротива обаче, френското културно министерство и управата на Версай не позволиха нито една експозиция да бъде демонтирана предсрочно, аргументирайки се с нежеланието си да оставят „този обект да потъне в нафталина и да се затвори сам в себе си“…

Тъй като не можем да вземем страна в този спор, предоставяме на вашето внимание някои от най-скандалните инсталации през последните години…

 

2008 г. – Джеф Кунс във Версай

2008-Jeff-Koons-en-Versaille

 

2010 г. Най-големият скандал с „манга“ героите на Такаши Мураками

2010-Murakami-Kakai-et-Kiki

 2011 г. 22-метровите арки „на несъгласието“ на Бернар Вене. „Това не са скоби, това е рамка“, твърди авторът

2011-Bernar-Venet-arcs

Грешно би било да се мисли обаче, че единствено Версай утолява жаждата за новаторство. Париж винаги е бил магнит за експериментите на съвременното изкуство –  понякога успешни, понякога провалени… През октомври миналата година надуваемата скулптура „Дърво“  („приятелски“ прекръстена на „аналната тапа“) на американеца Пол Маккарти, издигната на историческия Вандомски площад, бе буквално посрещната на нож и осъмна без въздух.

 

2014 г. Пол Маккарти

Place-Vendome-l-arbre-gonflable

 

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи