Никой не е забравен…

На 8 и 9 май се навършват 70 години от победата над нацистка Германия. Западните страни и Русия, някога съюзници в тази война, днес отдават почит на жертвите разделени. Само 22 от 68 поканени ръководители ще присъстват на Парада в Москва. Вместо да стане повод за помирение, преосмисляне и излекуване на раните от войната, юбилеят отново разделя Европа. И България.

Страната ни не планира мащабни прояви, въпреки че в края на 2014 г. правителството одобри национален план за отбелязване на 70 години от края на Втората световна война, който включваше специален сайт за войната, конкурси, възстановяване на паметници и др. На 9 май президентът Росен Плевнелиев ще участва в ритуала по поднасяне на венци пред Паметника на Незнайния войн в столицата по повод 70 години от края на Втората световна война в Европа. Държавният глава ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част пред сградата на Военна академия „Г. С. Раковски“.

Хората, които искат да отдадат почит на загиналите, без да се смесват с политически демонстрации, нямат голям избор. Най-значимите паметници в София са Паметникът на Съветската армия в Борисовата могила, който предизвиква множество акции и спорове през последната година, Братската могила – партизанския обелиск в Борисовата градина и Паметникът на съветския войн – костница на загиналите в Отечествената война на бул. Черни връх. Сякаш, за да подчертае двусмисленото и сложно отношение към победата над фашизма, в близост до Братската могила преди години бе издигнат паметник на загиналите американски летци. Както и паметникът в Борисовата градина, той предизвиква противоречия, тъй като летците са загинали, бомбардирайки България, която до 1944 г. е съюзник на Германия. Паметникът обаче е частна инициатива и е издигнат на американски парцел. Именно при такава бомбардировка кап. Димитър Списаревски извършва таран, врязвайки изтребителя си Месершмит Ме-109G-2 във водача на ескадрилата американски бомбардировачи. Могилата на легендарния летец е в Пасарел. До Южния парк се намира Паметника на летците от 6-ти изтребителен полк, загинали в боеве, защитавайки София.

Въпреки че почти всяко село има паметник на загиналите във войните, голям български паметник на загиналите във Втората световна война (Отечествената война) няма. В София например има няколко паметни плочи, предимно в квартали – в Св. Троица, Триъгълника и др. Много често монументите са общи и са издигнати в памет на загиналите за Родината или в памет на загиналите в борбата срещу фашизма. Обикновено това са обелиски или паметници и скулптурни композиции, изобразяващи въоръжени мъже. Един от най-вдъхновените паметници е този в Силистра. Той е издигнат в чест на 31 полк, спечелил си прозвището Железен при боевете край Драва.

Най-важният паметник в памет на загиналите българи в Отечествената война всъщност е в Унгария. По време на битката при Драва от 6 до 22 март 1945 г. загиват 3370 българи.
В Мемориалния комплекс “Българско военно гробище – Харкан” са положени тленните останки на 1439 бойци от Първа армия. Паметникът е изграден през 1956 г. В много унгарски села също има гробища на български войници.

В Сърбия, близо до границата с Хърватска е военният мемориал известен като „Сремски фронт”. Там, наред с с имената на стотиците сръбски, македонски, руски, хърватски войници са съхранени и 631 български имена. Те са загинали, сражавайки се заедно с югославската армия и съветстки войници срещу Вермахта. Сремският фронт е установенн в края на октомври 1944 г. в Срем, северно от Белград, след като югославските партизани и Червената армия превземат Белград. С помощ от български и италиански войски те водят тежка зимна кампания и на 12 април 1945 г. успяват да пробият фронта, с което се осуетява оттеглянето на силите на Вермахта.

Подобни мемориални комплекси има в цяла Европа. Повечето от тях са съветски.

Едни от най-известните съветски паметници в чест на загиналите по време на Втората световна е паметникът на Воина освободител в Трептов парк, Берлин. Също в Берлин, близо до Бранденбургската врата са прочутите два танка, за чието премахване през миналата година бе организирана подписка от в. „Билд“. Германия обаче запази паметниците, тъй като това съответства на ангажимент, поет с договора от 1990 г. Породилият полемика монумент включва шестметрова статуя на съветски войник с надянат щик, разположена върху колонада, с два танка отстрани. Издигнат е още през 1945 г. по заповед лично на маршал Жуков. Това е единственият съветски паметник в Западен Берлин. По време на битката за Берлин през април-май 1945 г. загиват над 80 000 бойци от Червената армия. Двата танка от монумента са първите, влезли в Берлин.

Подобен мемориал – с истински танкове, е имало и във Виена. Сега там, на метри от Белведере е прочутият Паметник на съветската армия. Поддържането на мемориала е ангажимент, който Австрия е поела при подписване на договора за независимост през 1955 г.

Но вероятно най-известният мемориален комплекс в памет на жертвите на войната е във Волгоград, на хълма Мамаев курган, където от юли 1942 до февруари 1943 г. се води ожесточената битка за Сталинград. Мемориалният комплекс Родината майка зове е един от най-високите в света (и четвърти в Русия). Само мечът е дълъг 33 метра. Когато битката приключва, почвата на хълма е била помляна от артилерийския огън, на един кв. метър е имало от 500 и 1250 метални фрагмента. Две поредни зими опожареният хълм остава черен, там не успява да поникне трева. И днес могат да се намерят кости и парчета от шрапнели. Много от защитниците на града са погребани на Мамаев курган. Сред тях е известният снайперист Василий Зайцев, убил над 300 немски войници по време на битката. Червената армия дава над 1.1 млн. жертви (убити и ранени), като в защитата на Сталинград са убити и пленени 478 741 души. От самия град, наброяващ половин милион жители преди войната, остават 32 хиляди.

Градът-герой Ленинград (днешен Санкт Петербург) преживява 872 дни под почти пълна блокада от септември 1941 до януари 1944 г. (блокадата е пробита година по-рано чрез операция Искра). Единствената връзка с „голямата земя“ е бил Пътят на живота, малък и оспорван транспортен коридор, чрез който градът се е снабдявал с продоволствие и лекарства. Два паметника – Разкъсаният пръстен на Ладожкото езеро и Ржевския коридор (до едноименната жп станция) напомнят за отчаяната битка за живот. Надписите, предупреждаващи, че северните и североизточните страни на улиците са по-опасни (немците са нападали от юг), още стоят по стените на Ленингред.

И ако битката при Сталинград е преломният момент във Втората световна война, Десантът в Нормандия прави победата необратима. Наричан ощеДенят „Д“ или операция „Нептун“, десантът на 6 юни 1944 година бележи включването на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх, с което се открива втория фронт срещу Нацистка Германия. В този ден съюзниците губят над 10 000 войници.

В САЩ почитат жертвите в няколко гробищни и мемориални комплекса. Американската армия по принцип не оставя костите на войните на бойните полета. Американското гробище в Колвил сюр мер, в Калвадос е изключение. То се намира над Омаха бийч, единият от плажовете в Нормандия, където дебаркират съюзническите войски.

Днес е и ден за почит към мирните жертви на войната. Едно от най-големите зверства е във френското село Орадур сюр Глейн през юни 1944 г. Получили информация, че там партизаните държат пленен немски офицер, частите на СС опожаряват селото. 190 мъже са убити или изгорени, а в църквата на селото са затворени и изгорени 247 жени и 205 бебета. Спасяват се само петима мъже и една жена. В доклада на американски войниц, станал свидетел на ужаса седмици по-късно, се говори и за разпънато на кръст бебе. Селото никога не е възстановено, а е превърнато в призрачен град, паметник на жертвите.

В Гърция силите на Вермахта вилнеят в двайсетина села на Вианос през септември 1943 г. Областта е била в италианската окупационна зона, докато германците са имали по-ограничено присъствие. В очакване на съюзниците и с неизяснени докрай мотиви, гръцките партизани нападат германски пост и убиват двама войници. В последвалата битка партизаните първоначално удържат победа, но Вермахтът изпраща 2000 войници, които опустожават селатата и убиват 500 души – за назидания и за урок на разколебаната италианска армия.

Подобни са и събитията в Хатин, Белорусия – партизани (не е установено точно) обстрелват недалеч от селото немски батальон, при което са убити петима, в това число Ханс Вьолке, олимпийски шампион и познат на Хитлер. СС заповядат унищожаване на Хатин на 22 март 1943 г.

Най-голямото военно престъпление е избиването на близо 22 хил. поляци през 1940 г. от НКВД по инициатива на Лаврентий Берия, главно в гората край с. Катин. Повечето са полски офицери, пленени и затворени в лагери след като 17 септември 1939 г. – дни след хитлеристкото нахлуване в Полша, Червената армия превзема източните части на страната в съответствие с тайните клаузи на Рибентроп-Молотов. Сталин твърдеше, че жертвите са избити през 1941 г. от Германия, но Русия призна това престъпление след 1990 г.

Историята никога не е черно-бяла, а един от най-добрите примери за смирение пред нея ни дава Германия с този паметник в Людвигсхау.