Сардиния – забранена за износ

Това лято сардинците решиха да впрегнат и фейсбук в борбата за опазване на природата си. Общността „Окрадената и плячкосана Сардиния” събра хиляди последователи и броят им не спира да расте. Основната й цел е да спре изнасянето на пясък, раковини, морски камъчета и други подобни сувенири  от страната. На страницата има десетки снимки на конфискувани на митницата пластмасови бутилки, пликове и кутии, натъпкани с килограми от горепосочените сардински „спомени”. В един от случаите подобен „багаж” е тежал 25 кг. Опитвайки се да изнесат такива неща от страната, туристите трябва да знаят, че това деяние се класифицира като престъпление по италианските закони и освен конфискация те могат да отнесат и солидна глоба.

Явно е обаче, че желанието на всеки, посетил този остров, да отнесе късче от него със себе си, продължава да бъде много по-силно от тези мерки…

С какво толкова привлича Сардиния? Преди всичко с възможността да си откриеш красив девствен плаж, на който да се чувстваш необезпокояван. Поради силно разчлененото крайбрежие островът изобилства с такива кътчета. Другият магнит е кристалната вода (тук са най-чистите плажове в Средиземно море). Като добавим щедрата разнообразна природа и характерната атмосфера, ще ни стане ясно, че не е необходимо да прелитаме хиляди километри до Сейшелите, Малдивите, Бора-Бора и други екзотични дестинации, след като повечето от това, което предлагат, го има и под носа ни – на някакви си 200 км от Европа…

Bandera_nacionalista_sardasardinia-mapВторият по големина остров в Средиземно море, е удивителен в много отношения и въпреки че е част от Италия, той има своята неповторима специфика. Статутът му на автономен регион в рамките на държавата и признаването на сардинския народ за отделен народ далеч не задоволява всичките му жители и затова там местният национализъм никога не сваля гарда (слава Богу, без да се стига до екстремизъм!). Очебийните доказателства за това са поне четири: екзотичният национален флаг с четирите мавърски глави, сардинският диалект (местните не обичат да говорят на италиански, но най-често няма как да го избегнат), „муралес” (вид политически градски стенописи) и … сиренето „касу марцу” („гнило” или „червиво” сирене). Последното се произвежда на базата на известното и сертифицирано овче сирене „пекорино”, но с доста по-удължен период на зреене, за да могат в него да се развият ларвите на сирната муха. Продуктът с пълно основание е забранен в Италия, но местните го считат за такъв деликатес, че намират начин да го предлагат на пазара…

sarda2Природното разнобразие на Сардиния е наистина много впечатляващо – изумрудено море с 1850 километрова пясъчна ивица, отвесни скали по крайбрежието с най-причудливи форми, гори от корков дъб в Англона (тук се правят най-хубавите запушалки за бутилки с отбрано вино), пасища с препускащи из тях диви коне, крайморски пещери с тюлени-монаси, планински пейзажи, над които кръжат орли,  минерални извори…  Една легенда се опитва да даде обяснение за тази широка природна палитра. Когато създавал света, Господ взел най-хубавото от всички континенти, смесил го и го разтъпкал със сандала си. Така се появила Сардиния – на картата тя действително прилича на гигантска стъпка в Тиренско море, дълга около 270 км и широка 150 км.  Ichnusa („стъпка”) е и името, с което са я наричали древните гърци…
Островът е с десетина километра по-близо  до Африка, отколкото до Италия, от която отстои на 190 км. Широкият само 11 км пролив Бонифачо дели северното му крайбрежие от един друг известен остров с доста по-буен народ – френския Корсика.

Две са големите врати на Сардиния – летището в главния град Каляри, разположен на юг (дотук летят и нискобюджетните Ryanair и EasyJet), и морската врата Олбия на северозапад, където акостират повечето кораби от Стария континент. Шосейната мрежа е отлична и въпреки многото завои и задължителните отбивки за ловците на гледки, целият остров от север на юг може да се прекоси за не повече от 5 часа. Все пак не карайте на „изпарения”, мрежата от бензиностанции не е чак толкова гъста. Автобусният и жп транспортът също са на ниво, при това на прилични цени.

Един от въпросите, който често си задават туристите, планирайки почивката си тук, е накъде да се отправят –

на север или на юг?

Твърдя със сигурност, че той няма еднозначен отговор, освен ако не се казваш Силвио Берлускони, Майкъл Дъглас или нещо от този род.  В този случай решението е ясно – Коста Смералда на север и нейното сърце Порто Черво, чието пристанище е като шоурум на лъскави яхти от цял свят.

porto-cervo

Луксозните хотели в Порто Черво съвсем не са помпозни

Само допреди 50 години никой не обръщал внимание на тези скалисти земи, а после като в приказките се появява арабски шейх, който ги изкупува за жълти стотинки и построява тук един от най-престижните световни курорти. Трябва да се отбележи, че луксът тук не крещи със злато, кристални полиелеи, мрамори, плюш и други кичозни и мегаломански дизайнерски и архитектурни хрумки. Височината на хотелите е съобразена с височината на дърветата, никъде няма да видите кабели или неонови реклами, трудно ще намерите и прав ъгъл, всичко е от естествени материали…

Като оставим силебритата да почиват на спокойствие, целият останал остров е наш. При това колкото по на юг отиваме, толкова и цените падат по-надолу. Освен на хотелите, тук може да разчитате и на гостоприемството на стотиците частни квартири. В тях наистина ще се чувствате като у дома си, още повече, че най-вероятно ще ви поканят да споделите и домашната трапеза. А тя си заслужава – сардинската кухня е доста богата и вкусна. Освен изобилието от морски дарове, паста, пици и сирена, тук предлагат и местни специалитети – печено на дървени въглища месо, предарително киснато в миртово и евкалиптово масло и овкусено с местните дъхави билки, сладкиши с бадеми…

murales0Лично мен силно ме впечатлиха градските стенописи (“muralеs”), които оживяват фасадите на къщите в десетки градчета. Най-много те са в Оргозоло и Сан Сперато. Тази мода е дошла от Латинска Америка и първоначално сюжетите са били политически, но днес те са по-разнообразни и с по-висока художествена стойност.

nuragiИ друго ще ви направи впечатление, обикаляйки острова. Кръстопътното му местоположение е обусловило бурната му история и тук са се настанявали различни народи – финикийци, картагенци, римляни, вандали, испанци, сарацини, генуезци… От най-древната цивилизация, която го е населявала, са останали около 7000 нураги – постройки от зидан камък с формата на пресечен конус. Те се срещат само тук и са неразделна част от сардинския пейзаж. Почти на всеки по-голям хълм по крайбрежието има останки от сарацински крепости или замъци на богати фамилии от Генуа и Пиза. Римските терми – баните край минералните извори, свидетелстват, че в древността Сардиния е била и предпочитан спа център.

Накрая едно предупреждение – лятото в Сардиния е много горещо, нищо че постоянно духа вятър (наричат я и „ветровитият остров”). Затова наистина е добре да не се излагате на слънце в рисковите часове и да се хидратирате често. В по-южните райони понякога има проблеми с водоснабдяването, въпреки че са построени доста изкуствени водоеми…

Ключови думи за този текст

1 коментар

  1. светла Отговори

    Приказно място!!!Благодаря на “Светът в куфар“за изчерпателното запознанство с този невероятно красив и впечатляващ остров!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи