Порто, накрая на Европа

Знаех си, че в никой град не трябва да се ходи с предварителни представи. От Порто, например, очаквах фадо, живописни фасади и да е много романтично. Получих друго.

В самия край на Европа, градът е смесица на култури и стилове. Порто е пъстър, неочакван, разнообразен, напрягащ, занимателен, усмихнат, тъжен и мрачен едновременно, може би малко романтичен и малко плашещ. Никога не знаеш коя страна ще ти се падне. Имах два дни в града (три, но единия прекарах в Гимараеш) и видях по малко и от двете.

Гарата Сао Бенто

Гарата Сао Бенто

В самото начало Порто оставя смесени чувства. След като отмине неизбежната възхита (неизбежна, защото метрото от летището те изсипва право пред гарата на Сао Бенто и цялото великолепие на азулежуш) постепенно започваш да забелязваш полуизоставенитe сгради  и неприкритите признаци на разруха. Скоро се озоваваш в зоната, защитена от ЮНЕСКО, където доминират счупените прозорци, влажните сутерени и растенията, избуяли по фасадите и покривите. (Освен ако не хукнеш нагоре по хълма, към Санта Катерина, но кой се отдава на шопинг и купон още от гарата.) В един момент си казваш „Какво, по дяволите, правя тук“ и искаш да избягаш обратно към добре овладяната пищност на Мадрид, но полетът е чак след три дни, така че продължаваш да изследваш основанията на ЮНЕСКО пешком.
Порутените, често изоставени сгради и евтини tascas (ресторанти) в малките улички озадачават. В тях трудно се откриват следи от славните времена на империята, на която дължим част от Великите географски открития. Но те напомнят по странен начин за връзката на Португалия с Новия свят. Предполагам, без да съм била, подобно усещане за ретро и упадък дават бедните квартали на Рио. Някои го сравняват и с Куба, но това сравнение отпада, щом видиш лъскавите коли, които се провират по сокаците. С малко търсене на urban decay и Порто откриваш, че се предлагат и специални турове за туристи, които не обичат стандартни туристически атракции.

Порто

Накрая на тези стълби има други стълби наляво и след друг завой – отново стълби

Порто е разположен близо до мястото, където златната Доуро ( на испански Дуеро) се влива в океана. На  север от реката е старият град с катедралата, двореца и Рибейра, а над тях е центърът с университета, основните културни институти, ресторанти и останалите места, на които кипи живот.

Гая

Една от избите в Гая

На юг е Виля Нова де Гая, което всъщност е отделно градче, както установих с малко закъснение, даже си има отделен код. Това е царството на винарските изби, там са и прословутите лодки с въздълги бурета вино. Връзката с Порто са няколко моста, които се прекосяват пеша за минути.

Това щях да установя по-късно, в опита си да проуча този исторически район. Планът се провали заради дъжда и за спомен от него остана една бутилка портвайн, макар и не от декларирана реколка, която сега чака добра компания.

p10По принцип подобни панорамни градове предполагат простор и синьо небе, но в този ден свъсените облаци захлупваха всичко важно и влагата просмукваше навсякъде. Въпреки че беше в средата на октомври и силния дъжд, беше пълно с туристи, особено на Рибейра, пъстрата крайбрежната алея на стария квартал. На това място се вливат всички криви тесни улички, където сутрин домакините изхвърлят кофите с вода направо на калдъръма, а вечер присядат на праговете пред къщите си. Улиците са толкова тесни, че те могат да си подадат кана с кафе, без да стават от прага.

Igreja de São Francisco

Igreja de São Francisco

От Рибейра има, общо взето, две посоки – обратно, към Катедралата и Сао Бенто (оттам ще минете и ако искате да стигнете търговските улици и Колизея) или към бароковата църква Igreja de São Francisco и двореца Bolsa с прочутата арабска стая.

От Катедралата или от кулата Clérigos, пред погледа се ширва една съвсем различна гледка към стария град с неговите ярки покриви. Погледнат отгоре-надолу, Порто изглеждаше по-весело, дори в хладната дъждовна вечер.

Порто

Сао Бенто. Поглед откъм катедралата

А след това настъпи съвсем друг ден, за който труимфално възвестиха първите петли още по тъмно. През октомври там съмва късно, а изгревът настъпва достатъчно бавно, за да можеш да се порадваш на слънцето и от Порто, и от Гая. Петлите се чуват и на двата бряга, но не успях да видя чии дворове обитават (доколкото има дворове в Порто).

Порто

Старият квартал

 

За разлика от гларусите, които са добре представени – както звуково, така и визуално.p8И така малко след изгрев слънце градът започна да разкрива истинската си прелест, сякаш първо е искал да провери дали съм обикновен колекционер на селфита или достатъчно любопитен посетител.

Порто

Трамваят. Почти като в Лисабон

Екстравагантни барокови църкви, витрини в стил ар нуво, балкончета от ковано желязо, един стогодишен трамвай, симпатични книжарници, без да броим Lello, което е повече от книжарница, старовремски столове по кафенетата и артефакти от времето, когато музиката и виното са били повод за събиране…

Порто

Дядо-диджей и стар грамофон

Срещнах много усмихнати хора. Португалците, особено по-възрастните почти не знаят английски, но винаги намират начин да помогнат, още преди да ги попиташ.

Порто

Паркът зад университета

И парковете, ах, парковете. В един от тях прекарах близо час, само за да гледам импровизираната акция на едно семейство по спасяване на бездомно коте. Не помня кога за последно съм губила цял час в безделие.

p13

Последният кадър от Порто. Метрото

Според повечето туристически справочници оптималното време за разглеждане на Порто е два или три дни. Със сигурност бих останала повече следващия път. До скоро, Порто.

Ключови думи за този текст

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи