Една от най-големите загадки от векове насам е дали аборигените от Поленезия и Южна Америка са живели в пълна изолация един от друг. Или все пак е имало контакти между инките и създателите на огромните скулптури на Великденския остров.
Легендарната експедиция Kon-Tiki на Тур Хейердал потдърди, че още преди времето на Христофор Колумб хората, населяващи Южна Америка, са могли да достигат островите в Полинезия.
Тази година международна група изследователи и експерти по оцеляване смята да докаже, че аборигените не само са могли да достигнат островите, но и да се върнат обратно към бреговете на Перу.
Предположенията се подкрепят от скорошни изследвания, които показват сходство в ДНК на жителите на Великденския остров и коренните жители на Америка. Първият контект е датиран между 1300 и 1500 г. – преди пристигането на първите европейци. Други изследвания сочат, че жителите на Полинезия произхождат от днешен Тайван.
За целта на 1 ноември ще бъде дадено началото на експедицията Kon-Tiki II, под ръководството а Торгейр Хиграф. Те ще ползват точно същите салове, каквито са били употребявани преди хиляда години. Експедицията ще продължи шест седмици и екипът се съставя в момента.
Първата експедиция Kon-Tiki всъщност не е до Великденския остров, а до островите Туамоту. През 1947 г. Тор Хейердал доказва с плаването си на сала „Кон Тики“, че островите са населени от изток на запад, т.е. от Южна Америка. Според неговата теория първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи. Векове по-късно втора етническа група достига Хавайските острови с големи двойни канута от Британска Колумбия. За да докаже, че е възможно да се достигнат полинезийските острови със сал, той изминава разстоянието до Туамоту за 101 дни заедно с още петима души.
Експедицията му до Великденския остров е по-късно – през 1956 г.
Островът, наричан още Рапа Нуи, се намира на 3514 километра западно от Чили. Заедно с архипелага Тристан да Куня това е най-изолираното населено място в света. Създаден е от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака. Островът е открит от холандския пътешественик Якоб Рогевен в навечерието на Великден, 1722 г., откъдето и западното му име.
Рапа Нуи е известен благодарение на моаи, или известните каменни статуи от пресована вулканична пепел. Те са около 900, а някои са недовършени. В тях според поверията на местните жители е заключена свръхестествена сила на предците на първия крал на острова — Хоту Мату’а. Друго мистично предание е свързано с Оронго — церемониално селище с 53 каменни къщи, които са само с един отвор за провиране. Ако постоиш достатъчно в тях, започваш да виждаш моаи. Подземните пещери на острова също предизвикват въображението. Част е от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
В момента населението му е под 6000 души, но се смята, че до 13 в. жителите му са били към 15 000. Те са били две категории – „дългоухите“, които са били повече и са господствали и подчинените им „късоухи“. Смята се, че „късоухите“ правят въстание, вследствие на което „дългоухите“ са напълно избити