Ако нямате категорични идеи за кратко пътуване, в Пловдив винаги има какво да се прави. Културният календар тази година включва десетки събития, без да броим работилници, обучения и изложби. Особено през май, когато е Европейска нощ на музеите и галериите (18 май), Дните на музиката в Балабановата къща, Нощта на литературата и още много прояви.
На 30.06.2017 Evanescence и Guano Apes, както и много други гостуват на първото издание на фестивала HILLS OF ROCK, който ще се проведе на три сцени.
А през септември градът очаква Marillion.
Пловдивският театър смело избира актуални романи за сценична адаптация („Сестри Палавееви“ на Алек Попов и „Възвишение“ на Милен Русков), а някои от постановките като „Майка“, „Няма ток за електрическия стол“, „Евридика в подземния свят“ се радват на театрални награди. Освен това тази година Пловдив чества 100-годишнината на Етнографския музей.
С наближаването на 2019 г. очакваме това многообразие да расте.
Но дори когато няма големи фестивали, Пловдив – на два часа път от столицата, напълно заслужава една кратка екскурзия.
Главният притегателен център на Пловдив е Стария град с неговите великолепни възрожденски къщи, в които с всяко следващо посещение преоткриваме нещо незабелязано преди (виж карта). Сред тях са впечатляващата къща на Лука Балабанов от началото на 19 век – образец на пловдивската симетрична къща. Къщата е възстановена по запазени скици, а сега е място на културни събития и галерия. За разлика от нея съседната къща на Степан Хиндлиян (свързани с комшулък) е в оргинилния си вид. Това е единствената запазена къща с мраморна вътрешна баня, а най-интересни тук са алафрангите, старото пиано и грамофон и целия богато изрисуван втори етаж.
Къщата на Златю Бояджиев – до Старата аптека, трудно може да бъде пропусната, тъй като всеки запътил се към Етнографския музей минава оттам. Представя колекция от 72 картини и позволява да се проследи цялото творчество на емблематичния за Пловдив художник.
Къщата на Аргир Куюмдджиоглу, в която се помещава Етнографският музей, е строена през 1846-48 г. и впечатлява с изографисаната фасада.
Ако продължите по ул. Съборна към Хисар капия, ще стигнете до къщата на художника Георги Божилов – Слона. Не пропускайте богато изографисаната църква Св. св. Константин и Елена вдясно.
Тръгнете от Етнографския музей на изток, за да видите една по-необичайна сграда – къщата на Георги Павлити (Синята къща).
А в самото начало на ул. Съборна (ако идвате откъм Джумая джамия) е бившият дервишки манастир Мевлеви хане от 19 век. Принадлежал е на персийската религиозна общност от Ордена на танцуващите дервиши (мавлевии). Днес тук се помещава кафене „Пълдин“.
На ул. Артин Гидиков, малко встрани от основния туристопоток, близо до къщата на Хандлиян, е къщата на Мексиканската графика, която по странна приумица е приютила и някои от най-хубавите картини на Цанко Лавренов. Мексиканската експозиция е подарък за честването на 1300 г. България.
Продължете на север, към археологическия комплекс Небет тепе (едно от трите в Стария град), като не пропускате арменската църква „Св. Кеворк“ от началото на 19 век. Покрай бул. 6 септември можете да се спуснете към Капана.
Ще минете покрай Баня Старинна – друго културно средище. Тук, в старата римска баня, настоена през османския период, сега се помещават галерии, а любителите на модерното изкуство могат да разгледат музея Ръб.
Центърът на купона през последните години безспорно е в Капана, приютил множество симпатични кафенета, занаятчийски работилници и магазини за сувенири. Някога това е бил търговският център на града, като през 1652 г. дюкяните там са наброявали 880. От 2013 г. се развива като квартал на творческите индустрии и е място на множество фестивали.
Постоянно има фестивали и работилници. На 1 април тук ще се проведе новият фест Капана е! Елате и на 2-4 юни 2017 г., когато Капана фест за пети път ще даде сцена за любителите на музиката и танци, литературата и театъра. Или се отбийте до базара на занаятите, за да си купите ръчно изработени лампи, бижута, вази или други сувенири.