Сиракуза – град за история и истории

Когато за първи път стъпих в Сиракуза, следобедът преваляваше и жегата бавно отстъпваше тесните каменните улици на туристите, които излизаха за предвечерна разходка. Тесните улици са, разбира се, в Ортиджа.

Това е островът, приютил стария град на Сиракуза и преди да попадне там, човек си представя обичайното – артефакти от времето на Архимед, крепости, музеи, сувенири. Получава много повече – усмихнати хора, атрактивни магазинчета, джаз от отворените прозорци и изненади зад всеки ъгъл.

Центърът на Ортиджа

Музеите в Сиракуза все пак са доста и  все още съжалявам, че не успях да видя музея на марионетките със съответния му театър.  Има още музеи на папируса, на киното, както и музей, посветен на Архимед и Леонардо.

Катедралата на Сиракуза

Повече от музеите в Ортиджа са само църквите. Две от тях са задължителни – строгата и внушителна катедрала, чийто кораб (неф) извиква представа за кораб, с който хората биха се спасили при бедствие. Катедралата е построена върху гръцки храм и още могат да се видят дорийски колони, после е била и византийска базилика.

Катедралата отвътре

В съседство е скромната църква „Санта Лучия“, която пази една от най-известните картини на Караваджо „Погребението на Санта Лучия“. Караваджо, макар да не си личи по произведенията му, постоянно е имал неприятности (скандали, дори обвинения в содомия) и е бил принуден да се укрива в Сицилия, преследван от властите в Рим по обвинение в убийство, както и от малтийските рицари заради свади. Картината, както повечето от този период, е мрачна и експресивна и има малко общо с ярките изображения на пълнокръвни младежи, рисувани в Рим. Между катедралата и „Санта Лучия“ е входът за подземията на Сиракуза.

Катедралата е почти в самия център на острова, на равни отстояния от другите две отправни точки – останките от храма на Аполон, които са почти до моста,  свързващ Ортиджа с новия град, и Кастело Маниаче в изострения край на острова. Храмът от 6 век се смята за един от най-старите, ако не и най-стария дорийски храм в света, като след идването на сарацините е бил превърнат в джамия.

Крепостта е построена през 13 век по нареждане на императора на Свещената Римска империя Фридрих ІІ и е посветена на византийския военноначалник Георги Маниаче, който през 11 век разбил войските на сиракузкия емир Абдула и отвоювал града за византийците (но за кратко). Крепостта сега е казарма и не може да се посети. Можете да я огледате откъм Museo Nazionale Di Palazzo Bellomo (вход за галерията 8 евро).

Крайбрежната, откъм Кастело Маниаче

Островът може да се раздели условно на две. Западната половина е по-лъскава и по-туристическа. Ако тръгнете от крепостта по крайбрежната, ще минете покрай извора на Аретуза (носи името на нимфата), а в близост са най-големите магнолии, които някога съм виждала. Крайбрежната е много приятна и въпреки дългата редица заведения я запомних като място за съзерцаниe. Намерете си отрано пейка край яхтите и се посветете на бавното изпращане на деня.

Залез в Сиракуза

В тази част Ортиджа ми напомни за Порто

А го посрещнете на изток, където са тесните улици с често неподдържани сгради, за които никога не е сигурно къде водят. Прането, проснато на показ, е честа гледка.

Най-голямата атракция тук е пазарът на Ортижда, предлагащ цялото великолепие на юга – от екзотични подправки до характерните лимоненожълти пъпеши. Плюс продавачите, които подмамват посетителите, хвалейки високо стоката си на местния диалект (зная, че викат на диалект, защото го прочетох някъде).

Пазарът

Извън острова Сиракуза е почти обикновен сицилиански град,  потънал в (ако не греша) олеандри . Почти на всеки ъгъл се продават плодове директно от каросерията на малки камиончета.

Огромни магнолии

И, разбира се, с древни останки, струпани около Археологическия парк Неаполис (билет 10 евро). Той и околностите му, общо взето, са мрачно място, но минават за задължителна спирка. Затова накратко. Основната забележителност е ухото на Дионисий, изкуствена пещера с характерна форма, в която се твърди, че тиранинът Дионисий е държал затворниците и е подслушвал разговорите им. Названието „ухото“ се дължи и на необикновеното ехо. Зловещи са грамадните каменоломни Латомиа дел Парадизо, където са погребани множество роби. Срутване на земни пластове е допринесло за избуялата растителност на това странно място. В близост са гръцкият театър и римски амфитеатър, а малко на изток са катакомбите Catacomba di San Giovanni и още едни катакомби.

Латомиа дел Парадизо

На Архимед, най-важния жител на Сиракуза, е посветен отделен музей  – Технопаркът, който се намира близо до Неапола, в северозападната част. Там са изложени някои от прочутите му изобретения като водния винт, военни съоръжения и др. В новия град е и археологическият музей Paolo Orsi, който не успях да видя, а трябваше.

Светилището „Мадона на сълзите“ e причудлива модернистична църква, която се вижда отдалеч, но не си струва отбивката, за да се разгледа отвътре.

Има още една лотомия в североизточния край на града – Latomia dei Cappuccini, където пленените атински войници са били заставени да дълбаят скалите, докато умрат. Бях планирала да я разгледам, но се оказа отдалечена. Всичко това е описано в който и да е  справочник или например в този сайт – https://www.secretsiracusa.it.

Изобщо Сиракуза е смесица от реликви на античния свят, типично италианското боготворене на ежедневната красота плюс ориенталска екзотика и това се вижда не само на обозначените за туристи места.

Достига се за около час и половина с автобусите Interbus, които тръгват от гарата в Катания.