Свидетелство за Златния век на България

През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина е принудена да напусне Константинопол, за да се отправи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I. За да се съгласи на сватбата с българския цар, тя получава от дядо си – император Роман Лакапин – същинско съкровище: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни на обща стойност колкото цял един дворец. Дали обаче този подарък е бил достатъчен, за да притъпи мъката на принцесата по родината? За това няма исторически сведения. 

„Оцеляло през вековете, днес Преславското златно съкровище е част от българското национално богатство и е свидетелство за Златния век, който България изживява по време на Първото българско царство“, четем в публикация на германския вестник „Ди Велт“.

По случай първото българско европредседателство съкровището беше изложено в парижкия Лувър, където ще остане до 5 ноември.

Преди това експонатите, които са над 180 на брой, са били предадени на Римско-германския централен музей в германския град Майнц, където са били изследвани по проект на фондация „Герда Хенкел“ посредством най-модерни методи.

„Това е единственото съкровище от византийски произход под формата на накити, за което можем да определим категорично откога датира“, казва Антие Боселман-Руикби, която е част от проекта на фондацията.

 

Как византийските скъпоценности стигат до Преслав?

Два пъти по-смайваща от самото съкровище е неговата история, четем в публикацията на „Ди Велт“. Когато през 971 година Преслав е нападнат и опожарен от византийската армия, съкровището е скрито някъде пред портите на столицата на Първото българско царство. За това говорят красноречиво 15-те сребърни монети, които са част от Преславското съкровище, за които със сигурност е установено, че са отсечени в средата на Х век.

Но как съкровището стига до Преслав?

Според Антие Боселман-Руикби единственият ориентир са историческите сведения. Известно е, че през 893 година българският цар Симеон I решава да премести столицата на царството си в Преслав. Оттам той почти непрекъснато напада Византия и успява да укрепи много държавата си – превръща я в истинска регионална сила, с която се съобразяват всички. След смъртта му през 927 година неговият син и престолонаследник Петър сключва мир, който бива скрепен с женитбата му с византийската принцеса Мария, която по-късно приема много подходящото име Ирина (на гръцки „мир“). За Византия това е важно събитие, особено след толкова много пролята кръв във войните с българите, което обяснява и щедрия дар на византийския император.

След като е скрито от настъпващите към Преслав византийски войски през 971 година, съкровището престоява под земята цели десет века. През 1978 година то е намерено случайно в една нива на 3 километра от днешния град Преслав – тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, извършили реставрацията, са категоричини, че предметите от Преславското съкровище качествено са превъзхождали с много образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата епоха. Златните диадеми, огърлици, пръстени, плочки и останалите накити са били изработени от много опитни златари. А такива количества са можели да бъдат притежание единствено на императорския дворец в Константинопол.

Към това се прибавя и изключително високата стойност на накитите. От записки в „епархийската книга“ на константинополските префекти става ясно, че само материалите, вложени в съкровището, са стрували колкото „една голяма къща“ – вероятно става въпрос за аристократичен дворец. Някои от накитите говорят категорично за това, че са красили луксозни облекла, най-вероятно изработени от коприна. От архивните книги научаваме още, че на занаятчиите в императорския двор им е било позволено да държат най-много по един пфунд злато. От което следва, че за производството на такова голямо количество златни накити и украшения е трябвало да бъдат ангажирани много работилници. А за да се случи всичко това бързо, организацията най-вероятно е била блестяща.

Няма вечен мир

Това предположение се вписва идеално в историческия контекст. През 927 година цар Симеон умира, докато подготвя поредния си военен поход срещу Византия. В мирното предложение на неговия син Петър Константинопол вижда шанс да си осигури спокойствие поне на този фронт. И император Роман Лакапин бърза да снабди внучката си с всичко необходимо за женитбата ѝ с българския цар.

Във Византния предметите на изкуството са били важна част от дипломацията. Така например по щедростта на даровете, които е получавал, всеки високопоставен гост е можел да съди за това колко високо е бил ценен в двореца. Това, че на българския цар Петър I му е била предложена ръката на византийска принцеса, показва, че в Константинопол на него са гледали като на човек от ранга на императора. Това се потвърждава и от още един исторически факт: през 927 император Роман признава не само царската титла на българските владетели, но и признава независимостта на Българската патриаршия.

Всичко това обаче не е било гаранция за сигурност и мир. При управлението на Петър I вътрешни междуособици бързо отслабват държавата и външните ѝ врагове активизират действията си. По-късно Преслав пада, а съкровището на Мария-Ирина изчезва за цели 10 века.

Дойче веле“

Бележка на редактора: Съкровището е част от експозицията на Археологическия музей на гр. Велики Преслав

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *