DSC04013 Крепостта в Плиска

Плиска – град на едно начало

Плиска през април е тиха и приветлива. Предполагам много повече, отколкото би била през туристическите летни месеци юли и август, когато от цялата страна прииждат хора, малки и големи, жадни за история и култура. А само това можете да очаквате от първата столица на България, и то в изобилие.

Имахме късмет, че успяхме да осъществим това североизточно пътуване толкова рано през пролетта, защото уловихме освен топлите слънчеви лъчи, и усамотението на крепостта, която би изгубила медитативния си ефект при наличие на тур-навалица.

вход
Вход на крепостта
Април в резервата
Април в резервата

До Плиска се стига лесно с личен автомобил. Намира се в област Шумен, в близост до с. Каспичан. От Варна е на 74 км, което прави пътешествието по-малко от час. Електронна навигация далеч не е необходима – старомодните пътни знаци са достатъчен ориентир до града, но с влизането в центъра може да се наложи да се консултирате с някой любезен местен, който да ви упъти към крепостта. Бихте могли да спестите от гориво и да се възползвате от влака, който предлага билети на балкански цени от 2-3 лв., но пък прави прехода Варна-Плиска за 3 часа, а София-Плиска за мъчителни 8 часа. Неудобството идва при пристигане в Плиска, тъй като все още не е осигурен транспорт до крепостта и голямата базилика. Пътят не е много – малко над 3 км, но все пак e труден за изминаване пеш.

Крепостта в Плиска
Крепостта в Плиска

Националния историко-археологически резерват „Плиска“ достигнахме с кола от центъра на града. Резерватът е огромен, като само Вътрешният град обхваща площ от 23.3 кв. м. Дърветата бяха разцъфнали и априлско-зелената атмосфера предразположи към дълго бродене из останките на една древна история, която продължава да се изследва.

Плиска възниква като населено място след победата на българите над Византия през заветната 681 г. Хан Аспарух прави Плиска централна резиденция за българските владетели и поставя началото на първата българска столица за следващите 200 години. Именно резиденцията е най-изследваната част от Плиска и се нарича Вътрешен град. Издигната е на мястото на бивак (място извън селище с палатки за временно разполагане на войски, туристи и др.), чийто център постоянно бил застрояван с дворцови постройки. Сега можем да видим само първите поставени тухли на масивните древни сгради. Защитната система на столицата се състои в три отбранителни пояса: дълбок земен ров с висок насип, каменни блокове, които издигат стената на височина 12 м и тухлено укрепление, което защитава цитаделата. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада.

DSC04035DSC04039 DSC04040DSC04048

Цитаделата представлява укрепен жилещен дворец на български владетел и неговото семейство. Най-интересното за нея е, че в тухлената стена има три засводени проходи на подземни ходници, водещи на юг и на север извън крепостта.

В резервата още можете да видите голямо водохранилище и каменна площадка в голяма дървена ограда и трубина на площ от 1 декар. Архитектурните особености на площадката – вкопана и оградена – свидетелстват за нейната функция – игрално (спортно) съоръжение.

Още от историческия дух на жителите на Плиска (предмети от техния бит и култура) може да откриете в музей на открито на площта на резервата, за който няма допълнителна такса вход.

Резерватът е включен в стоте национални туристически обекта.

Комплекс “Голямата базилика” се намира на 3 км от главния вход на крепостта по прав път, за чиято посока трябваше да попитаме, тъй като нямаше означения. Стори ни се странно, тъй като, както резерватът, така и базиликата са полу-реставрирани обекта, изцяло пригодени за туристически цели. Любопитен факт е, че пътят от крепостта до базиликата е служел за церемониални шествия. Но посещение на базиликата бе неоспоримо важно, тъй като тя се смята за най-големия християнски храм в Югоизточна Европа по времето на покръстването на българския народ. Комплексът се разпростира на над 20 дка и е ограден с каменна стена висока 4 м. Включва т. нар. Голяма базилика, Архиепископска резиденция и Първия български манастир.

Голямата базилика
Голямата базилика
Голямата базилика
Голямата базилика
Голямата базилика
Голямата базилика
Голямата базилика
Голямата базилика
Пред базиликата
Пред базиликата

В местността няма много възможности за хапване, ако не броим малкото магазинче с 3-4 масички отпред след бариерата на резервата. Но табели в центъра на Плиска сочеха към 2-3 механи на няколко километра от града, в посока Шумен.

You may also like

Comments

No Comments

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се