Лисабон стана достъпна дестинация от София след като „България Ер“ и Wizzair започнаха редовни полети. Така най-западната европейска столица ни открива своите културни и архитектурни съкровища, чудесната си кухня и топло гостоприемство.
Общ преглед

Градът е разположен на седем хълма до река Тежу, където тя се влива в океана. Климатът е умерен, а зимите са меки, като температурите рядко падат под нулата.
Тъй като през 1755 г. Лисабон е бил напълно разрушен от земетресение и предизвиканите от него пожари, не очаквайте древни забележителности. Въпреки това има доста следи от имперските времена.
Основното, което привлича туристите, са колоритът и възможността за дълги разходки по кривите и стръмни улици на Лисабон. Това е рай за фотографите, които ще бъдат запленени от фасадите, украсени с керамични плочки азулежу, стръмни стълби, прозорци с цветя, нанизите с пране по тесните улици и, разбира се, прословутите трамваи и финикулари.
Трамвай №28 обикаля основните квартали и е най-любим на туристите, но удоволствието да се повозите с дървените мотриси струва два пъти по-скъпо от обикновените трамваи. Друга популярна линия е №15.
Транспорт
Освен с „България Ер“ и Wizzair, можете да стигнете с Швейцарските линии от Женева, с TAP, както и с KLM и Луфтханза.
От летището можете да се придвижите лесно с червената линия на метрото (Aeroporto – São Sebastião), което е по-евтино от Аеробуса. Аеробусът има две линии, като е малко по-бърз (25-30 минути), а цената е 3.60 евро. Метрото обаче работи от 6,30 до 1 часа през нощта.
Метрото има четири линии (червена, синя, зелена и жълта) и билетчето струва 1.50 евро (още за транспорта в Лисабон – http://www.transporteslisboa.pt). Карта за деня за метро, трамваи и финикулар (Carris+Metro) струва 6.40 евро. Карта за 24 часа с включени билети за железницата до Синтра или Кашкайш е 10.55 евро. При всички случаи трябва да заредите Viva Viagem карта, която струва 0.50 евро.
Освен това можете да закупите карта „Лисабон“ (19 евро за 24 часа), която дава и право на вход за някои забележителности (например, Йеронимския манастир и кулата Белем), важи за трамваите и метрото, както и за влака до Синтра и близкия курорти Кашкайш (http://www.golisbon.com/Lisboa-Card/).
Малко история

Основан като финикийска колония, градът е бил под владението на римляните и маврите. През 1147 е завладян от Афонсу Енрикеш, първия крал на Португалия, а от 1260 г. е столица на страната.
Достига разцвета си през 16 век, но тогава е и първото голямо земетресение. А през 1755 г. нов трус и последвала приливна вълна убиват една трета от жителите на столицата. Градът е възстановен по план на първия министър маркиз Помбал, чието име носи един от главните площади.
Какво да видим?
Център на града е оживеният площад „Росиу“, от който на северозапад се отправя дългият почти километър „Булевард на свободата“. От двете страни са впечатляващи сгради в стил мануелин. В близост е гарата.
Историческото ядро на града е Замъкът Св. Георги (1 на картата долу), разположен на един от хълмовете, който до 1147 г. е бил резиденция на емира на маврите, а след това на кралете. Дължи името си на покровителя на Англия, когато двете страни стават съюзници през 14 век. Между замъка и реката е историческият район Алфама с неговите бугенвилии и лабиринтите от улички и проходи. Фасадите на повечето къщи са украсени с азулежу. Дотам можете да стигнете с историческия трамвай 28.
Сред малкото сгради, преживели земетресението то 1755 г., е катедралата Se de Lisboa (6), построена през 1150 г. на мястото на джамия.

От манастира Carmo (Convento do Carmo) основан през 1389 г. , са се запазили само стените и готическите арки. Сега там има археологически музей.
Не пропускайте и лифта Santa Justa в съседство – единственият останал вертикален лифт (4), който свързва по-долните улици в района с Largo do Carmo. От там се открива чудесна гледка към „Росиу“ и „Св. Георги“. До наблюдателната площадка може да се изкачите и по стъпалата.
В Белем, който е малко отдалечен и е на югозапад (извън картата), се намира манастирът “Свети Жером” или Йеронимския манастир (Mosteiro dos Jeronimos), построен през 16 в. в чест на завръщането на Васко да Гама от Индия (свободен вход всяка първа неделя). Фасадата му е впечатляващ пример за мануелин – португалската смесица на готика и арабски елементи. Неговата сграда е сред малкото, оцелели при земетресението от 1755 г. В манастрира са погребани Васко да Гама и португалските крале Мануел І и Себастио.
Стражевата кула-фар в Белем е един от символите на Лисабон. Тук се намира и дворецът на президента – „Паласио де Белем“.
Ако планирате да посетите манастира и кулата в Белем (комбиниран билет 12 евро), обмислете дали да не е по-изгодно да купите карта „Лисабон“ за 24 часа, тъй като в този случай, като се отчетат билетите за транспорт, която и да е друга забележителност в рамките на тези 24 часа ще ви излезе безплатно.
Имайте предвид, че много от паметниците в Белем не работят в понеделник. Ако пътувате с трамвай 15, не слизайте на спирка Белем, а на следващата, която е след манастира.
Дворците на Лисабон също са интересни. Дворецът Ажуда (в Белем) е построен в неокласически стил на мястото на разрушен от земетресенията кралски дворец от 15 век. Дворецът Сао Бенту в центъра на Лисабон е бил част от бенедиктински манастир, а сега тук заседава парламентът.
Пристанището датира от 13 век. Оттук са тръгвали експедициите, като тази на Васко да Гама. Сега неговото име носи най-големият мост в Европа.
Интерес представляват и църквите Св. Доминик (2), Св. Христофор (3), Св. Антоний (5) , Лорето (7).
Друти места от интерес са Базилика-да-Ештрела, където е погребана кралица Мария (12), Манастира Сао Висенте де Фора (10) и Националният пантеон (11)
Ако разполагате с повече време, може да разгледате Океанариума (на няколко спирки от летището), библиотеката (13) и ботаническата градина (14).
Арената за борба с бикове Кампо Пекуено (на север) и Паркът на нациите са други интересни места в Лисабон.
В околностите на Лисабон са Синтра, курортите Кашкайш и Ещорил, бароковият замък в град Мафра (най-големият в страната) и дворецът на Келуш в стил рококо, разположен в западния край на града.
Какво да опитаме?
Осолената треска бакалао е символът на португалската кухня. Приготвя се с картофи, лук, броколи, дори със сметана, печена, пържена или на супа. Говори се, че португалците знаят 365 рецепти за бакалао.
Салата от октопод с чесън, зелена супа калдо верде (от специално зеле), наденички chorizo, или фейжоада – ястие от червен боб с парчета свинско месо, са други вкусни предложения. Местната кухня е доста разнообразна, заимства идеи от испанската, арабската и френската и не щади подправките. Освен екзотичните подправки, които са на почит още от времето на откривателите, интерес представлява пири-пири – смес от люти чушки, билки и лимон.
Португалия има и богата традиция във винопроизводството. Можете да избирате между виньо верде, бикал, енкрузадо, турига насионал, тинта рориз и др. Освен виното мадейра, може да изпробвате черешовия ликьор Ginjinha.
Почитателите на сладкото може да опитат бадемови бонбони Dom Rodrigo и подобните на тях бадемови сладки morgado. И нещо наистина задължително – пастите с крем (или pastéis de nata), които се приготвят по специална рецепта в Antiga Confeiteira de Belém в Лисабон. Ще познаете тази сладкарница по дългата опашка пред нея.
Снимки в текста: manessinger.com
На североизток от площад Росиу се намира хълмът със замъка Сао Жоржи. Булевардът на свободата е на североЗАПАД от площад Росиу.
Благодаря