Оттук започва Португалия

Дори ако не сте били в Гимараеш, най-вероятно знаете, че градчето има отношение към основаването на португалското кралство и е бивша европейска столица на културата. Това са достатъчни основания да предприемете еднодневна екскурзия от Порто, но те пропускат най-важното  – атмосферата. Спокоен и пъстър,  Гимараеш не прилича на нито едно друго място по света, сигурна съм.

Дворецът и замъкът

И понеже историята на Португалия не ни е много позната, Гимараеш е откритие за любопитните, на които са омръзнали повтарящите се сюжети и мотиви.

Дворецът – прозорци на ромбове

Дворецът на дуковете на Браганса е абсолютно задължителен за тях, докато крепостта може и да се пропусне. Но като се има предвид, че са един до друг и се предлага комбиниран билет – не ви съветвам  (още повече, че усилено инсталираха мултимедия във вътрешната кула и може би и замъкът ще стане доста информативно място).

Местоположение

Дворецът на дуковете на Браганса. Вдясно е параклисът

Отдалеч дворецът може и да не ви се стори интересен – строга, но не мрачна крепост с необичайни високи комини, съчетаваща камък (гранит, поправя ме приятел) и дърво. Сградата е била използвана за кратко до 16 век, после е изоставена и разграбена и възстановена през миналия век –  както твърдят от музея, в оригиналния вид. Това е дворецът на Афонсу, незаконният син на крал Жоау І и първи херцог на Браганса, който го е построил по време на втория си брак с Констанса. Самият крал е бил от Ависката династия, а династията Браганса, тръгнала от незаконния му син, по-късно, след 17 век дава кралете на Португалия и някои императори на Бразилия – ако се интересувате от оплетените семейни и исторически връзки.

Вторият етаж на двореца сега се използва от президентството, а част от комплекса е предназначена за културни прояви.

Дворецът на дуковете в цялото му великолепие

Музеят е на първия етаж и в него ще видите балната зала, залата на изгубените стъпки, спалните на херцога и херцогинята. Любопитно е навсякъде, особено колекцията от хладни оръжия и килимите (или гоблените, не зная как е по-правилно  в случая). В голямата зала има впечатляващ дървен таван, който малко напомня този от Уиндзор (но без гербовете).

Като цяло мястото е такова, че те кара да се оглеждаш за рицарите на кръглата маса, въпреки че нито масата е кръгла, нито периодът е този. Най-много ме впечатли параклисът, който е вграден в една от стените на двореца. Лишен е от пищността на разпространения по тези места мануелин или на барока и е неочаквано уютен.

Дворецът – изглед от замъка

Замъкът е типична романска крепост, която се вижда отдалеч. Билетът важи за кулата, достъпът до двора е свободен. Катеренето нагоре си струва заради гледката към университета и целия град, включително новата му част. Нека уточня, че Гимараеш не е толкова малък, колкото изглежда от ниското – над 50 000 души (почти колкото Враца).

Замъкът, разбира се, е доста по-стар от двореца – от 10 век, когато тук е имало васално на Испания графство, наречено Португале. Тогава овдовялата графиня Мумадона Диаш поема управлението на областта  и основава в долната част на Гимараеш (тогава се е наричал Вимаранеш) манастира Санта Мария (около 950 г.), а на високата част, замък (между 950 и 957).  Първоначалната задача на замъка е била да пази манастира.

А после, в началото на 12 век в този замък се ражда Афонсу Енрике, наследник на графството. Близо до замъка е параклисът Св. Мигел, където е бил кръстен бъдещият първи крал на Португалия. Именно той успява да прогони маврите и ги побеждава през 1128 г. (Мястото на битката е на север, до Сао Туркато – за тези, които пътуват с кола) Оттук и определението на Гимараеш като люлка на Португалия. За целите на реконкистата, управлението е преместено в Коимбра в 1129 г., а 10 години по-късно, Афонсу става крал на Португалия, когато страната получава независимост от Кастилия.

От самия манастир е останало много малко – почти само църквата, но както признават справочниците, тя е претърпяла доста промени. Намира се до Ларго ди Оливейра, площадът, който е един от символите на Гимараеш. Познава се по това, че там се тълпят всички туристи. Не ме впечатли колкото капелата в двореца.

Nossa Senhora do Carmo

Повече ми хареса църквата Nossа Senhora do Carmo. Тъй бях настроена за дълга разходка, времето не достигна да видя музея на примитивните съвременни изкуства (между „Праса да Оливейра“ и „Праса дьо Сантяго“), както и обещаващия музей „Алберто Сампайо“.

Хора и улици

Рано сутрин в Гимараеш

Гимараеш е преди всичко място за безгрижие и шляене, от което човек си тръгва със съжаление.

Накипрено прозорче

Мнозина не идват тук не заради замъка и музеите, а заради сладостните разходки по тесните улици, където времето е спряло преди няколко века. Е, не съвсем. Всички блага на съвремието, включително зони с безплатен WiFi са на разположение. От годината на културната столица са останали открита сцена и добри традиции. Когато бях в Гимараеш предстоеше концерт на Мариза, днес, когато погледнах отново афиша, видях, че има концерт на Анна Моура. Не е зле за малък град.

Някъде в горната част на Гимараеш

Освен това зад всеки ъгъл ви очакват ресторантчета,  кафенета, от които се носи фадо, магазини за сувенири и много симпатични детски играчки. Почти всяка къща се е накиприла като мома за неделна служба – дискретно, но достатъчно, за да я забележат.

Жилищна сграда

По-богатите ви впечатляват с пищни стени, украсени с азулезуш, останалите просто са били креативни.

Изкушението да се промъкнеш зад гърба на майстора е голямо

В един момент човек се чувства като търсач на съкровища, зарязва картата и телефона и бърза да навлезе по-навътре. А там чакат изненади, като скритите зад капаци параклиси с дървени статуи на Христос и Дева Мария или малките работилници на местните майстори.

А в края на деня рицарят се е сдобил с дама

Може би нищо от това няма да ви накара да ахнете, няма да ви плени от първи поглед. Гимараеш не е такова място. Той ще ви се разкрие на малки стъпки, докато неусетно разберете, че сте влюбени завинаги.