В края на юли в нажежените ни до точката на кипене градове е трудно човек да вярва в рая. Но той съществува, при това тук – на малко по-голяма надморска височина и на малко по-централно място на картата на България…
Тази година лятото в планината е уникално. Зелено и разцъфтяло, с поляни, щедро отрупани с цвета и с избуяли треви, развълнувани от вятъра. И така е навсякъде в Централен Балкан. До който и връх, до която и хижа да решите да отидете, все ще се натъкнете на щедрата му красота. Изглежда е решил да даде най-доброто от себе си. Затова не забравяйте да заредите батериите на фотоапаратите си. Жестоко ще съжалявате.
Но нека ви покажа:
Ето как изглеждаше връх Русалка, известен още като Марагидик, преди около месец. Тези бели великолепия са нарцисови съсънки, рядко срещани и прекрасни.
Това пък е Зли връх миналата седмица. На този жълто-лилав фон трудно ще оправдае името си:
Ето я и пленителната Старопланинска Синаница.
Там някой се е забавлявал да засажда алпинеуми:

Това пък е Козята стена. Само не се зазяпвайте твърде, че не е от най-безопасните. Все пак е обезопасена с въже:
Дива орхидея пак там
И още, и още, и още окъпани ту от дъжд, ту от слънце великолепия:


Как да устоиш на изкушението и да не се снимаш на този фон










