При разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, археологът проф. Павел Георгиев е открил непосредствено под купола на кладенеца луксозен гроб, иззидан от тухли.
Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота, съобщиха от Националния исторически музей.
Княз Енравота, наречен по-късно Боян, е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. През 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България, но група боили се възпротивили защото той бил приел християнската вяра.
При предприетото разследване княз Боян гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени “ в 832 г.
Хан на България станал малолетният му брат Маламир, който починал млад през 837 г. Престола заел третият брат Пресиан, който към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията.
Неслучайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I, посочват от НИМ. От последващи уточнения става ясно, че се има предвид символичен гроб, а не са останките на Енравота.
Разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви, възложена на НИМ от правителството, което отпусна 500 хил. лв. за целта. Цялостната реставрация ще струва около 8 млн. лв.
Плиска е първата столица на българската държава, основана в края на VІІ в (681 г.) от прабългарски племена.
Днес тя е археологически резерват, в който са експонирани запазените останки от монументални градежи. Дворецът на хан Крум, построен в първия етап от изграждането на Плиска, се издигал върху 500 кв. м. През втория етап, по времето на хан Омуртаг, са изградени крепостните стени, богато украсената Тронна палата, т. нар. малък дворец за ханското семейство с нови бани и два езически храма. От третия етап са раннохристиянските храмове, изграждани след покръстването на българите. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика – най-голямата за времето си християнска църква на Балканския полуостров, която била част от внушителен манастирски комплекс със сложна архитектура. В Плиска княз Борис I e приел през 886 г. учениците на Кирил и Методий.