Всички пътища водят до Рим

Пролетното слънце заблестя и дупките по пътищата зейнаха още по-грозни. Добър повод да почерпим челен опит от Древния Рим, чиято пътна инфраструктура векове наред е поддържала неговото могъщество. Добре запазени участъци от нея могат да бъдат видени и днес – две хилядолетия по-късно – в цяла Европа, части от Азия (чак до Китай), и Северна Африка. У нас също – често в указанията за някой планински маршрут се среща „ще стигнете до стар римски път“…
Фразата „Всички пътища водят до Рим“ не е случайна. В Рим, близо до храма на Сатурн, е заложен нулевият милиарен камък, от който започва отчитането на всички разстояния в империята. По време на нейното съществуване са изградени около 100 000 километра пътища – главни, обществени (publicae), междуселищни (vicinalis) и частни (privatаe), свързващи именията на провинциалните управители с обществената пътна мрежа.

Останки от Виа Апия край Рим
Останки от Виа Апия край Рим

Първият „официален“ път е Виа Апиа, свързващ Рим с Бриндизи през Капуа. Дължината му е 563 км или 350 римски мили (1 римска миля= 1481,5 метра).
Стандартите са железни и основани на правилата на т.нар. „12 таблици“, изготвени 450 г. пр. Хр. Според тях, широчината на един главен път трябва да е между 6 и 12 метра, на междуградски – 4 м, а частните може да са широки между 2.5 и 4 м. На по-основните пътища са правени улеи за колелата на римските каруци, чието междуосово разстояние е било точно 1,43 метра – това продължава да е стандарт и до ден-днешен в европейския железопътен транспорт (!)
Самият път в разрез е съставен от няколко слоя, които понякога достигат обща дебелина до 2 м. В средата той е издигнат, за да се подсигури оттичането на водата. В местностите с големи температурни колебания са предвидени фуги за предотвратяване на деформациите.

Разрез на градска улица 1 – трамбована и подравнена почва 2 - Statumen  -  дребен чакъл 3 - Audits  -  чакъл, споен с римски цимент 4 - Nucleus  - натрошени камъни, споени с фин цимент 5 - Dorsum  - каменни плочи с правоъгълна или многоъгълна форма, често изравнени от долната страна за по-добър контакт с долния слой 6 - Crepido  - тротоар за пешеходци 7 - Бордюр
Разрез на градска улица
1 – трамбована и подравнена почва
2 – Statumen – дребен чакъл
3 – Audits – чакъл, споен с римски цимент
4 – Nucleus – натрошени камъни, споени с фин цимент
5 – Dorsum – каменни плочи с правоъгълна или многоъгълна форма, често изравнени от долната страна за по-добър контакт с долния слой
6 – Crepido – тротоар за пешеходци
7 – Бордюр

Римските пътища не познават завоите – строени са под прави ъгли, защото това са били възможностите на тогавашните геодезични уреди (громи).
Всяка миля по главните пътища е била маркирана с километричен (милиарен) камък, имало е и пътни знаци (цилиндрични каменни колони) с обозначение за разстояния, посоки, а понякога и с възпоменателни текстове. На определени разстояния са се разполагали пощенски станции, някои от които освен храна, подслон, почивка и коне, са предлагали и карти (vademecum). Пътните такси обикновено са събирани край градските врати.
Надзорът на пътищата е осъществяван от специална институция, оглавявана от curator viarum.
Едно значимо свидетелство за политическата география от онова време е т.нар. Певтингерова (или Пойтингерова) таблица – близо 7-метрова карта на по-важните градове и пътища в Римската империя, чийто оригинал се съхранява в Австрийската национална библиотека във Виена.

[textblock style=”2″]През днешните български земи (тогава части от римските провинции Мизия и Тракия) са преминавали няколко римски „магистрали“:

  • Виа Диагоналис или Виа Милитарис, чието трасе днес съвпада с европейски транспортен коридор 10 (Белград-София-Истанбул)
  • Виа Иструм (Крайдунавския път). Бонония (Видин) – Дуросторум (Силистра). Любопитно е, че съвременната ни шосейна мрежа е по-несъвършена от римската, защото в много участъци се налага да се отбива към вътрешността на страната и после да се връщаш отново на север, към Дунав.
  • Виа Понтика (край Черно море) – Одесос (Варна) – Константинопол
  • Виа Траяна, свързващ Улпия Ескус (Гиген) – Мелта (Ловеч) – Филипопол (Пловдив) през Стара планина. През 2010 г. екип от археолози обяви, че е открил най-добре запазения у нас участък от римски път край село Ломец, Троянско (крепостта Состра)
  • Виа Дуросторум – Марцианополис (Девня) – Анхиало (Ахтопол)

Голяма част от римските магистрали са припокрити от днешната пътна мрежа. От по-второстепенните пътища най-запазени са тези в планинските райони на Стара планина, Витоша и Родопите.

[/textblock]

You may also like

Comments

No Comments

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се