В баграта на първата дъга

„През земята мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на Коралово море, и едно неспокойно сърце… Тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него.“

Сирак Скитник

Тази година се навършват 120 години от раждането и 90 години от смъртта на един от най-великите български художници.

За повечето българи Иван Милев е само човекът от петолевката. По-любопитните може да са били учудени да го видят там, сякаш появил се от нищото по странна приумица на един бивш шеф на БНБ. И наистина, за разлика от много т. нар. стари майстори, Иван Милев не е в христоматиите (или поне по наше време го нямаше там). Не е част от клишето на националната памет. Нито една от прекрасните му картини не е получила статута на иконичен образ. А би могло – защото Милев, декоратор по образование, създава картини, които се заковават завинаги зад очите на зрителя. Някои от тях са покъртителни като „Нашите майки все в черно ходят“, други хипнотизират – като „Ахинора“.

"Ахинора", 1925

„Ахинора“, 1925

Иван Милев е художник, който не подлежи на класификация – определянето му като представител на сецесиона не разкрива достатъчно. Той е едновременно повлиян от източна мистика и от българския фолклор, прекланя се пред „великата простота“, но картините му са сложни, в тях има възторг и фатализъм. И тези негови ритуално пристъпващи герои…

Не съм изкуствовед, но ми се струва, че Милев е бил напълно достоен за компанията на Климт, Кокошка и Шиле. Но защо този могъщ талант остава сравнително  неизвестен?

Ранната му смърт е едното възможно обяснение. Милев умира малко преди да навърши 30 години, скоро след като щастието най-после е започнало да му се усмихва и едва отървал се от чудовищната бедност на софийския си живот.

Но има и друго. Ляв по убеждения и близък приятел на Илия Бешков, Милев изненадващо е недолюбван от комунистическата партия след 1944 г. Наистина той е далеч от естетиката на социалистическия реализъм, но нима Гео Милев и Вапцаров (например) са близо до обичайните фаворити на БКП . Допускам, че обяснението е по-прозаично.

Съдбата не е била благосклонна към Иван Милев и след смъртта му. Съпругата му Катя Наумова дава притежаваните от семейството 30 картини на съхранение в БНБ. Оттам те изчезват безследно (виж например тук). Освен това, единственото пълно изследване върху творчеството му е дело на Евдокия Петева-Филова, съпругата на Богдан Филов. Изчезналите картини са познати само от репродукции в нейната книга, но съпругата на един враг на народа едва ли е била подходящ източник. Така че в подценяването на Милев през годините има солидна доза гузност. Неговите картини заслужават повече.

Затова моето пътуване из страната тази година ще бъде в памет на Иван Милев (и без друго рядко се сещаме за провинциалните галерии).

"Крали Марко"

„Крали Марко“

Ето галериите, за които зная, че пазят негови картини:

Най-много са те в Националната галерия (т. нар. Лувър, който ги е изложил в едно коридорче) и в Казънлъшката галерия. В последната е по-известната „Ахинора”, другата е в частна колекция. Стайновата къща в града, която единствена пази автентичните стенописи на Милев, е частна собственост, но тъй като наследникът е поклонник на художника, я отваря когато може за посетители. Надявам се това да се случи отново за празника на розата в Казанлък.

В Софийска градска художествена галерия са „Крали Марко” и още поне седем творби. В галерията на НХА е по-слабо познатата „Майчина любов“.

В Шумен има поне една картина.

В художествената галерия на Стара Загора е „Безсъница“, една от по-ранните творби.

Галерия „Димитър Добрович“ – Сливен има три картини на художника.

 

Иван Милев

„Безсъница“ от 1920 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи