Музеите на Ватикана и „Св. Петър“

Едва ли има друга държава, в която броят на туристите да надминава така драматично местното население.

Ватикана е най-малката независима държава в света – едва 1000 жители. Но през миналата година музеите бяха посетени от 6 млн. души, което ги поставя на четвърто място в света. Тези числа предполагат драматични опашки и те наистина са такива. Дори да си купите онлайн билети за музеите, няма как да избегнете чакането за катедралата, особено през високия сезон.
Официален сайт

Ватикана

Томазо Лаурети, таванът на стаята на Константин

Но си струва.

Музеите на Ватикана пазят едни от най-големите съкровища на Ренесанса, сред които блестят Стаите на Рафаел и Сикстинската капела.

Началото им е поставено през 1506 г., когато случайно в едно лозе край Рим била намерена скулптурата Лакоон и синовете му. Тя сега е изложена в един от вътрешните дворове.

Сикстинската капела е параклис в Апостолическия дворец с размерите на храма на Соломон. Тук все още се събира конклавът на кардиналите, включително за избора на нов папа. Носи името на папа Сикст  IV, чиято инициатива е започнато строителството й през втората половина на XV век.
То е поръчано на архитекта от Флоренция Джордже де Долче. Сикст е искал капелата да е внушителна, а интериорът да внушава могъществото на римския папа. Строителството е между 1475 до 1481, а стенописите са правени от 1481 до 1483 г.

За вътрешната украса са били наети  Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо, Бернардино Пинтурикио, Козимо Росели, по-късно и Лука Синьорели. А таванът е рисуван от самия Микеланджело. По-късно част от стенописите са премахнати, за да остъпят място на „Страшния съд“.

На тавана, върху площ от над 500 кв. м са изобразени 343 фигури.

Микеланджело рисува тавана от 1508 до 1512 по поръчение на Юлий ІІ. Първоначалната идея е била да бъдат изобразени само апостолите, но художникът настоял за по-пълно представяне на темата за човечеството, очакващо идването на Месията. Повече от 20 години по-късно Микеланджело е нает от папа Павел III за стенописа Страшния съде (1536-1541). Образите и усещането за катастрофа рязко контрастират от жизнеутвърждаващите сцени, изобразени на тавана. Образите, някои от тях разголени са предизвиквали много спорове, дори в края на ХVІ стенописът едва е спасен от цензурата (с цената на малки корекции).

Систинската капела

Сташният съд от Микеланджело, фото: Dennis Jarvis

Систинската капела

Един по-малко показван детайл от тавана на капелата. фото:
Dennis Jarvis

От двете страни са стенописи, рисувани от не по-малки знаменити художници, на кито са изобраени сцени от живота на Мойсей и на Христос. Сред тях внимание заслужават „Христос дава ключовете на Св. Петър“ на севернта стена и „Наказанието на Кора“, на което е изобразен бунтът на евреите.

Капелата е винаги препълнена. Встрани има пейки и ако изчакате търпеливо, можете да намерите място. За да е по-удобно да разгледате тавана, си носете огледало. Снимането е забранено, има пазачи, които следят, но очевидно някои успяват да заснемат част от великолепието на Сикстинската капела.

Ботичели, Наказанието на Кора или Възмущение от законите

Ботичели, Наказанието на Кора или Възмущение от законите

Стаите на Рафаел са част от апартамента на папа Юлий II, който е наел великия художник. Той е работил върху тях от 1508 г. до смъртта си през 1520 г., като част от картините са довършени от ученици. Сред тях блести „Атинската школа“, на която са изобразени някои от великите гръцки философи и самият Рафаел.

Съкровищата на Ватикана са безчет и макар че теоретично е възможно да се види всичко за един ден (пълният маршрут е 7 километра), не можете да го възприемете. Съветваме да обърнете внимание на Пинакотеката, Галерията на животните в музея на Климент и Пий, галерията на географските карти. В Грегорианския египетски музей е Книгата на мъртвите.

Ватикана

Пинакотеката. Дева Мария и светци, авторът прилича на Лука ди Томе. Отляво-надясно – Св. Онуфрий, Св. Никола, Дева Мария, Св. Вартоломей и Св. Йоан Кръстител.

vatikan_szent_peter_kupolaБазиликата „Св. Петър“ е една от четирите папски базилики в Рим. Тук, където някога е бил циркът на Нерон, а наблизо – римското гробище, е бил разпънат на кръст Св. Петър, един от последователите на Христос и се предполага, че са преместени тленните му останки. Първата базилика е изградена по времето на император Константин. През 15 век, отново по идея на папа Юлий ІІ е взето решение да се изгради нова базилика. Проектът последователно е бил възлаган на Браманте, Рафаел и Микеланджело. Последният проектира купола, но умира преди да види идеите си осъществени. Впоследствие проектът претърпява съществена промяна, като размерите са увеличени двойно, за да приеме повече поклонници (по-точно базиликата събира 60 000 души).
Площадът пред базиликата пък носи почерка на Бернини. Негов е и помпозният балдахин пред олтара. Вдясно от входа на базиликата е „Пиета“ на Микеланджело. Интерес представляват куполът и фините мозайки. Достъпът до някои от капелите е запазен само за поклонници, но е възможно да се слезе в криптата.

За разлика от базиликата, достъпът до купола е с билети. До върха водят 300 тесни стъпала, но гледката си заслужава.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи