Магията на чая

През зимата много от нас са принудени да пътуват само виртуално. Един начин да го направим е като се запознаем с традициите и обичаите на хората по света. Затова, докато снегът ни задържа на топлно у дома, нека опознаем древната култура на чая и магията, която той внася в ежедневието ни.

Защо черен чай?
Любопитно е, че повечето хора ограничават консумацията си на черен чай заради съдържанието на кофеин, а най-често просто заради натрапчивия му вкус. Познавам една дама, голям любител на кафето, която твърди, че черният чай й идва толкова силен, че чак сърцето й препуска. Докато истината е, че в една чаша черен чай се съдържа едва половината количество кофеин, съдържащ се в една чаша кафе. А полезните му свойства са неимоверно повече. Въпреки това не бива да се прекалява, защото организмът усвоява много по-бързо кофеина в чая от този в кафето.
Camellia sinesis е вечното зелено растение, което дава живот на повечето видове чай – черен, зелен, бял или оолонг. Черният търпи най-продължителна обработка, защото преминава през пълен процес на ферментация. Също като зеления чай, черният може да се поднесе в разнообразна вкусова гама – от плодова до пикантна. Той е най-популярното разнообразие на чай и представлява 75% от чаеното потребление в света. Някои от множеството му полезни свойства са подпомагане притока на кръв, намаляване холестерола в организма, цялостно подобряване на метаболизма. Силен антиоксидант е и се смята, че може да предотврати появата на ракови клетки, а съдържанието на флуорид помага срещу появата на кариеси и укрепва емайла.

Черният чай се добива основно от Индия, Шри Ланка и Китай. Китай е родното място на чая, но горещият климат в Индия предразполага за добива на най-добрия черен чай.
Дарджилинг, Индия принадлежи към най-реномираните райони за отглеждане на чай и от там произлиза името и на черния чай „Darjeeling”.
Съществуват два основни типа черен чай: Асам (Assam) и Даржелинг (Darjeeling). В Хималаите се добива Даржелинг, наричан още „шампанското на чая“, защото листата му произвеждат течност, която е лека, пикантно-сладка, с мек аромат, а това само по себе си отговаря на идеята за шампанско.
Шри Ланка, малкият остров на брега на Индия, е третото място по добив на чай. Старото име на Шри Ланка е Цейлон, та от там и името на известния силен цейлонски чай, който се сервира най-добре с малко мляко и доста мед.
Ако се съхранява правилно, черният чай няма да изгуби своя вкус и качество в продължение на много години. По тази причина той е бил основен търговски продукт в миналото. През 1800г. блокове от черен чай дори се използват като валута в Тибет, Монголия и Сибир.

Чаят като „религия“ в Индия
Чаят е неотлъчна част от ежедневието на жителите на Индия, където се консумира по 837,000 тона годишно. Chai wallahs се наричат търговците на чай и може да ги откриете на всяка стъпка от известните индийски пазари. Варят го на момента и го предлагат с най-различни подправки, захар и мляко. Често търговията на чай е семеен бизнес и се предава от баща на син поколения наред.

Пазар в Индия

Пазар в Индия

Преди няколко десетилетия, чаят се е сервирал в малки глинени купички, наречени kulhar (на индонезийски ез.), които са все още популярни в Калкута. Основна съставка в северно-индийския чай е джинджифилът, за който се смята да има множество полезни свойства и да държи тялото топло през студената зима. Затова когато англичаните популяризират чая през края на 19-ти – началото на 20-ти век, добяването на джинджифил е било нещо напълно нормално.
Интересен индийски нововъзниквал обичай е чаената церемония по време на кремации. Маникарника се счита за свещена земя до реката Ганг във Варанаси, където индусите идват да отдадат последна почит на починалите си близки, след което ги изгарят. От 40 години насам, по време на огнената церемония, хората стоят и наливат чай.

Чаената церемония в Япония
Японската чаена церемония е известна сред местното население с името „chanoyu“, което буквално преведено означава „гореща вода за чай“.
Чаят се популязира в Япония по време на Камакура, благодарение на усилията на евнуха Eisai (1141-1215г.); над 50 години по-късно, друг евнух Dai-o (1236-1308г.) се връща от Китай и носи със себе си знанието за чаената церемония, както е била практикувана в китайски дзен манастири. Следващи евнуси усъвършенствали изкуството, докато свещеникът Shûko (1422-1502 г.) не направил демонстрация пред шогуна Ashikaga Yoshimasa. Yoshimasa, който имал афинитет към изкуствата, веднага приел чаената церемония и тя бързо започнала да набира отдадени последватели.
Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа в естестична обстановка, като предназначението на церемонията е да носи смирение и да фокусира вниманието на гостите върху красотата и важността на малките неща в живота.

Чаената церемония в Англия
Британците са известни със следобедния си чаен ритуал, но, за съжаление, той все по-бързо отпада от натоварения график на съвременния човек. Макар повечето англичани вече да пият чай от Старбъкс в пластмасова чашка, все още се правят чаени партита в луксозна обстановка. Традицията, чието начало поставя една от придворните дами на кралица Виктория, гласи, че чаят се сервира в запарен чайник и се поднася с мляко, лимон и захар на бучки. Важно правило е водата да не е гореща, а захарта се поставя в специални порцеланови чаени чаши. А по типичен английски маниер, лъжичката не служи, за да се разбърка чая, а просто лежерно да се разклати.

В мразовитото време, което така бързо ни връхлетя, няма да е лоша идея да си измислим и ние една българска церемония, която да включва пълна кана с мурсалски чай, поднесена до печката, от която да не се отлепяме, докато снегът не се стопи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *