Макар и да изповядваме една и съща православна вяра и да делим един полуостров, имаме и някои различия с нашите съседи при празнуването на Възкресение Христово.
В Сърбия например боядисват яйцата на Разпети петък. А в Мокрин всяка година се организира Световна купа по… чукане на яйца. Победител, разбира се, е най-здравото.
В много райони на Румъния по хълмовете се палят буйни огньове, които горят през цялата празнична нощ. След службата хората отнасят в домовете си свещите, запалени от Благодатния огън – така те пренасят божествения дух, светлина и живот. Румънските писани яйца с геометрични и флорални мотиви са придобили международна известност като вид национално изкуство.
Както може и да се очаква, Възкресение Христово се празнува най-пищно в южната ни съседка Гърция, където Великден е и национален празник (там църквата не е отделена от държавата). След полунощ започват грандиозни фойерверки и подкрепяни от празничния звън на камбаните, хората се отправят със запалени свещи и песнопения към централния площад, където се извършва традиционното ритуално изгаране на Юда.
На остров Керкира за празника се изпичат огромно количество глинени съдове (често с изрисувани по тях пожелания), които се трошат по улиците като символ на победата на доброто над злото. Минувачите си взимат от натрошените късове за здраве и късмет…
Обредният хляб, който замесват гърците, е „цуреки” – „козунак” във формата на плитка, ароматизиран със сакъз и махлепи, и украсен с червени яйца. На празничната трапеза присъства и магирицата – роднина на нашенската курбан чорба, приготвена от агнешки дреболии, зелен лук и яйчено-лимонов сос.
Колкото и църквата да е против това, в отпразнуването на Великден отпечатък са наложили и множество езически ритуали, свързани с приветстването на пролетта и началото на селскостопанската година, които едва по-късно се сдобиват и с религиозно „алиби”.