Толедо трябва да е бил един от най-космополитните градове на Средновековието, ако се съди по това, което е достигнало до наши дни. Само на 50 километра от Мадрид, старата столица привлича с богатата си архитектура, забележителни музеи, гледки и лакомства. Но преди всичко с уникалното съчетание на три култури – арабската, еврейската (сефарадска) и испанската и съответните им религии.
Всъщност културните влияния са дори повече, защото историята на града започва преди 2000 г., когато той е важна крепост на римляните и средище на гръко-латинската култура. Крепостта Алказар, която – заедно с извиващата се „змия“ на река Тахо, доминира в силуета на града, е от ІІІ век, достроявана е от следващите владетели. Била е разрушена по време на Гражданската война, а след това е възстановена във вида, познат от времената на Карл V.
За мен обаче двете най-важни неща в Толедо са катедралата и музеят на Ел Греко, а на следващо място поставям църквата Сан Томе, където е изложена една от най-важните му картини „Погребението на граф Оргас“ (триумф на композицията). И, разбира се, музеят Санта Круз (не че музеят на изкуството е за пренебрегване).
Ел Греко, знаете, е грък, който не успял да се застои дълго във Венеция и Рим, но в Толедо намерил добър прием, въпреки че неотстъпчивият му характер бил на път да го остави без поръчки. Музеят е интересен не само заради художника, а защото разкрива типичната къща в Толедо и има впечатляващо подземие, изпълнено с мистерии (носят се легенди за странни светлини и подобни).
Катедралата (Santa Iglesia Catedral Primada de Toledo) е изградена върху джамия, а преди това на мястото е имало вестготска църква. В нея доминират работите на Гоя и Ел Греко. Само заради неделната меса (от 9:45) си заслужава да посетите Толедо в този ден, въпреки стълпотворението от туристи. Катедралата е огромна и има доста необичаен план. Богато украсеният бароков олтар е в центъра.
Няма как да попаднете в Толедо и да не стигнете до еврейския квартал, който доминира в западната част на града. Евреите са имали осезаемо присъствие тук още от времето на вестготите, които в края на VI в. при крал Лиувигилд превръщат Толедо в своя столица. Но през VІІ-VIII в. отношенията помежду им се обтегнали. Тогава, през 711 г. е нашествието на маврите. Следват няколко века разцвет на града, наречен на арабски Тулайтулах. През 1085 г. кастилският крал Алфонсо VI го отвоюва от маврите. Толедо става столица на Испания и следва нов период на разцвет, приключил с нови репресии – този път и срещу маври, и срещу евреи.
Запазените синагоги са две – Санта Мария ла Бланка, построена в началото на ХIII в., и Трансито, построена през 1366 г., където е Сефарадският музей. Характерни за по-старата синагога са колоните, заради които тя изглежда като умален вариант на Джамията-катедрала в Кордоба. В Трансито се изкачете на втория етаж (женското отделение), за да се насладите на богатата украса в пълнота.
Интересна отбивка е джамията в арабския квартал – Сан Хуан де ла Лус. И тя, както Мария ла Бланка, не е действаща.
Но манастирът Сан Хуан де лос Рейес, построен през XV век по поръчка на Исабел I Кастилска, функционира. Впечатляващ тук е вътрешният двор.
Трябва да се примирите, че за един ден няма начин да видите и възприемете всичко от Толедо. Оставете си време за разходка – по кривите улички или покрай крепостните стени в подножието на Алкасар или на Запад, при моста Сен Мартин, откъдето се открива безбрежна панорама. Ако видите отворени врати, не се колебайте да надникнете вътре – Толедо се слави с вътрешните дворове (патио).
Полюбувайте се на мечовете и сабите, прославили Толедо още от времето на вестготите. И непременно опитайте местните специалитети – масапанът от сладкарницата Сан Томе, толеданите, пълнени пъдпъдъци, пържено агнешко, характерния боб Perdiz con Pochas или овчето сирене Queso Manche.