Щедел (Staedel) – основаната преди 200 г. галерия във Франкфурт, отбелязва юбилея си с поредица събития, включително две значими изложби. Първата – „Моне и раждането на импресионизма“ накараха туристите и жителите на града да се тълпят на опашки пред галерията доста преди отварянето й в 10 часа. Заради големия интерес изложбата бе удължена до 28 юни, а галерията вече работи до 21 часа.
Има защо. Под един покрив са събрани 100 значими произведения, които проследяват възникването и утвърждаването на импресионизма в края на 19 век. половината платна са на Клод Моне. В допълнение на притежаваните от галерията шедьоври като „Обядът“ са представени световно известни картини като Ла Гренуйер (1869) от колекцията на New York Metropolitan Museum of Art, Булевардът на капуцините (1873) от Nelson-Atkins Museum of Art в Канзас и Обяд: декоративен панел (1873) и Камил на смъртния одър (1879), последните две от Musée d’Orsay в Париж. Тук са и част от платната в прочутата серия „Руанската катедрала“. Двата „Обяда“ – от Франкфурт и Ню Йорк, показват ясно еволюцията на Моне. Първата е типична жанрова живопис, в която ясно се вижда влиянието на Мане. Известна е и като „Закуска“, всъщност става дума за втората закуска, сервирана към обяд, на сайта на Щедел заглавието е „Обяд“. Това е една от картините, отхвърлена от Парижкия салон през 1969 г. (тя е твърде голяма, а големите размери са били „запазени“ за исторически платна). Именно този акт принуждава групата авангардни художници, известни по-късно като импресионисти, да организира собствена изложба. По-късно Моне започва да се интересува повече от природни сцени и улавянето на атмосферата (както отбелязал веднъж Курбе – той нямало да нарисува и едно листо, ако не е осветено правилно).



В допълнение са показани шедьоври на Огюст Реноар, Едгар Дега, Берта Морисо, Камий Писаро и Алфред Сисле. Изборът на импресионизма като фокус на тази тази изложба не е случаен. През първата половина на 20 век Щедел придобива много френски произведения и постепенно импресионизмът се превръща във фокус на колекцията.
Акцентът върху импресионистите поставя на по-заден план останалите притежания на музея (разположени от входа вляво), а те са не по-малко важни. В известен смисъл е малко тъжно да се види празната зала, в която е „Географът“ на Вермеер, на фона на тълпите в крилото на импресионистите. Ако сте за първи път в Щедел, не пропускайте и картините на Рафаел, Рембранд, Рубенс, Лукас Кранах – Стария, Йерунимус Бош, Ботичели, Шагал и Пикасо.
През есента (откриване на 7 октомври) предстои още една значима изложба – Шедьоври в диалог, която ще съпостави част от най-важните картини от колекцията на Щедел с гостуващи произведения.

