Орвието е живописен град, на час и половина път с влак от Рим.
Това е един от няколкото италиански града, разположени върху вулканична скала, а от гарата до стария град се стига с лифт (финикулар). Можете да съзрете още от влака величествения му силует, а над всичко се извисява Катедралата. Гледката е толкова впечатляваща, особено когато има мъгла, че околните градчета привличат туристите с екстрата „изглед към Орвието” (икономистите наричат това външни ефекти).
Орвието сякаш е проектиран, за да покаже катедралата си на света. Тя е основният магнит за туристи в този град, който възнаграждава щедро посетителите, изкушавайки всичките им сетива.
Катедралата е построена през 14 век по поръчение на Папа Урбан IV за съхранение на покривалото, свързано с т. нар. чудо от Болсена. Твърди се, че през 1263 г. в недалечния град Болсена пристигнал свещеник от Прага на път за Рим. Той се съмнявал в истинността на превръщането на хляба и виното и в Тялото и Кръвта Христови. Но докато отслужвал литургия в градчето, от осветената хостия закапала кръв върху корпорала, а когато свещеникът го сгънал, четири от капките останали върху олтара. Тъй като разбрал, че по това време Папа Урбан ІV се намирал в Орвието, той заминал за града и тук историята завършва щастливо. Папата наредил да бъде донесен напоения с кръв корпорал и когато се уверил в истинността на чудото, тържествено пренесъл олтарната кърпа в катедралната църква на Орвието.
Тази история става повод за строителството на една от най-впечатляващите катедрали в Европа. Тя е посветена на Успение на Света Богородица и е строена три века. Първият камък е положен през 1290 г. от Папа Николай ІV. Строителството се е ръководело от Фра Бевиняте от Перуджа, който пък е използвал чертежи на Арнолфо ди Камбио, архитект на катедралата във Флоренция. Готическите елементи на фасадата са заслуга на Лоренцо Майтани от Сиена, който го наследява, сред последвалите архитекти е и Андреа Пизано. Между 1451 и 1456 г. Антонио Федериги добавя ренесансови елементи към фасадата и така нататък. Едва през 1970 г. Емилио Греко завършва трите бронзови врати.
Интериорът е не по-малко впечатляващ, макар че доста от стенописите се нуждаят от реставрация. В Капела дел Корпорале се съхранява покривалото от Болсена, а вдясно от входа е по-интересната Капела на Сан Бризио. Твърди се, че там са работили Фра Анджелико и Перуджино, но в местните туристически справочници пише, че сегментът над олтара й е започнат от Фра Анджелико и е довършен от Лука Синьорели.
Не публикувам снимки от това място, тъй като вътре фотографирането не е разрешено. Достъпът до катедралата не е свободен, освен когато има служба. Ако имате късмета да попаднете в такъв момент (а ние имахме!), можете да се насладите на великолепния орган.
Без да сме го планирали и дори без да знаем, се озовахме в Орвието за празника Корпус Домини. Това е празникът на града, който е свързан с чудото от Болсена. Религиозното шествие е кулминацията на това събитие, но най-впечатляващ е начинът, по който целият град се включва в тържествата.
Първото, което видяхме, слизайки от лифта, бе характерната украса. От двете страни на главната улица бяха разположени знамена, панделки и всевъзможни орнаменти в строго определени цветове. Изглеждаше сякаш четните и нечетни номера са се разделили на два отбора. Така беше и на останалите основни улици – с други цветове и знамена. Първоначално решихме, че е трик за впечатляване на туристи. Но се оказа, че е заради празника, а знамената са на различните гилдии.
Не успяхме да научим повече за гилдиите, освен че имат доста интересни майстори на дървени играчки и музикални инструменти.
Освен гилдии градчето има усърдни ученици, които бяха изработили килими от цветя за празника, както и нелош духов оркестър, който ни забавляваше с мелодията от „Розовата пантера Пинко” и „Тейк 5” на Дейв Брубек преди началото на шествието.
Орвието предлага повече от това, което може да се види на снимките. Особено интересен е подземният град. Той е и много ароматен – навсякъде цъфтят жасмини. А за разнообразие можете да се разходите по алеята покрай градската стена, където където ще ви подмами уханието на липи. Място, където ще искате да се върнете.