По ирония на съдбата посетихме Музея на авиацията в Крумово в деня, когато Военният хеликоптер, прочул се с това, че е единствен и изпълнява специални мисии до Разград, дефилираше на военния парад за 6 май. Макар и отдалечен, музеят дава предостатъчно поводи за гордост на всеки българин, който следи с помръкнало самочувствие дебатите за бъдещето на родната авиация.


Можете да разгледате макет на самолета на Асен Йорданов – първия български самолет, който легендарният изобретател завършва за по-малко от година, през лятото на 1915 г. „Моят самолет беше от типа на Албатрос, с размах на крилата 14 метра, 8,5 метра дълъг и гореше по 30 литра масло и 120 литра бензин на час. Той имаше и собствено достойнство – моето първо истинско изобретение, което позволяваше на самолета отново да се стабилизира при попадане във въздушни ями“, пише Йорданов, тогава на 19 години.
Тук, в центъра на експозицията е иновативният самолет на Георги Божинов, конструиран само 9 години след първия полет на братята Райт. Именно този полет край Дейтън (Охайо) на 17 декември 1903 г. се смята за рождения ден на авиацията. Самолетът на Божинов е патентован през 1912 г., но поради редица обстоятелства е построен едва през 1926 г.
Може да се запознаете и с приноса на друг виден авиоконструктор – Цветан Лазаров, проектирал самолетите ДАР, КБ и Лаз. В музея са показани първите серийно произвеждани самолети ДАР под ръководството на германския конструктор инж. Херман Винтер до преместването на фабриката в Ловеч през 1941 година. Отразено е и производството на самолети КБ във фабрика „Капрони” в Казанлък от 1930 г. до 1942 г.
Музеят притежава около 6800 експоната и 70 летателни апарата – самолети, вертолети, безмоторни самолети, радиорелейни станции и др., разположени в 2 вътрешни и 1 външна експозиция.
Един от най-ценните експонати е хидропланът „Акула“ (пълно име Арадо 196 А3 Акула). Той е произведен през 1938 г. и е влязъл на въоръжение през 1943 г. в базата във Варна. Били са общо осем хидроплана. Не е влизал в сражения и това го е запазило до 1954 г., когато е свален от въоръжение. В света има само три такива хидроплана (другите два са модификация А5).
Външната експозиция включва още следните модели:
Ан-2, Ан-14, Ан-24,
Ил-2М-3, Ил-14Т, Ил-28Р,
Ка-26,
Л-29, Л-200Д Морава,
Лаз-7М,
Ли-2,
Ми-1, Ми-2, Ми-4, Ми-8, Ми-14, Ми-24,
МиГ-15УТИ, МиГ-17, Миг-17ПФ, МиГ-17Ф, МиГ-19П, МиГ-19ПМ, МиГ-19С, МиГ-21М, МиГ-21МФ, МиГ-21ПФ, МиГ-21ПФМ, МиГ-21Ф-13, МиГ-21У, МиГ-23БН, МиГ-23МЛА, МиГ-23МФ, МиГ-23УБ,
Су-22М-4, Су-22УБ,
Ту-2Т,
Як-11, Як-23, Як-50, Як-52, Як-9У, F-104,
PZL M18, PZL -101 Gawron,
Z-37A, Z-326A „Акробат“.



Вътре, наред със самолета на Георги Божинов, можете да видите спускаемия апарат на „Союз-33“ и костюмите на космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников Показани са още авиационни двигатели М-701, ТВ2-117, оръдеен лафет на МиГ-17, лични вещи на летците, снимки и други документите, разказващи за живота на летищата и историята на българската авиация.
Как да стигнем?
Музеят е разположен на територията на авиобазата в Крумово, което означава, че трябва да поемете по Асеновградско шосе след Пловдив. Намира се на 12 км от града, току преди КЦМ. Най-забавното е, че влакчето (влакче, защото се състои от около три вагона) спира точно пред музея и може да ви изпревари, докато се лутате около Пловдив.