Много шум се вдигна по повод паметника на Цар Самуил в София и неговите естестически качества. Най-много спорове предизвикаха очите на скулптурата – през деня мрачни, нощем светещи. Като изключим техническото нововъведение, скулптурата е по-скоро традиционна. Ако не беше, едва ли щеше да получи шанс да бъде произведена. Властите рядко позволяват волности, сред малкото изключения е паметникът на пл. „Славейков“. Друг наскоро открит паметник – на Георги Марков, бе преправен, за да придобие по-обикновен вид.
Вместо да влизаме в спора, нека ви покажем какво има по света.
Започваме с паметниците на известни личности, а един от най-забележителните е този, посветен на Нелсън Мандела.
Скулптурата в Хоуик, дело на Марко Кианфанели представя лика на Мандела, сглобен от 50 вертикални стоманени колони с височина от 6.5 до 9.5 метра, създаващи илюзията за двуизмерно изображение и представящи метафорично неговото отсъствие и завръщане. 50-те колони представляват годишнината от залавянето на Мандела (1962), но също и идеята за солидарност, казва Кианфанели.
Авторите на мемориала на Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон също са вложили въображение в опита си да изобразят 12 години от историята на САЩ. Не им е било лесно – първият проект е от 1960 г., дизайнът на Лорънс Халприн е одобрен чак през 1978 г., е мемориалът е открит през 90-те. Всъщност става дума за цял парк, който проследява опашките за хляб по време на Голямата депресия, приказките край камината, Новия курс, войната.
Вигеланд е един от най-известните скулптурни паркове, разположен във Фрогнер парк, Осло. Наречен е на името на своя създател Густав Вигеланд, починал през 1953 г. и съдържа повече от 200 скулптурни композиции. Повечето са групови скулптури, прегърнати, тичащи, борещи се хора.
В съседна Швеция е паркът Милесгорден (Millesgården), където ангелите свирят музика. Носи името на скулптора Карл Милес.
Една от най-забележителните съвременни скулптурни композиции са митологичните Келпи в Шотландия, открита за публиката през 2014 г. 30-метровото произведение е дело на Анди Скот. То е на мястото на новопостроеното разширение на канала във Фолкърк (Там през 2002 г. бе открит първият в света воден лифт за плавателни съдове, който служи за преместването им от едно водно ниво към друго – Фолкъркското колело).
Сред най-провокативните работи, то се знае, са статуите на чешкия артист Дейвид Черни. Спорът за паметника на Самуил е буря в чаша вода в сравнение с народния гняв, който предизвика неговата инсталация, представяща България като турска тоалетна. Но Черни има много по-правокативни работи. И доста необичайни – като висящия паметник на Зигмунд Фройд или паметника на Кафка.
Близката Братислава е съкровищница за търсачите на креативни скулптури. Сред тях са статуята на папарака, дебнещ зад ъгъла клиентите на кафене „Папараци”, паметник на водопроводчика (подобни има и в други градове), както и статуя на Анди Уорхол.
Някои от най-авангардните статуи всъщност са обикновени работници или служители. Вероятно авторите се чувстват по-свободни, когато зад рамото им не надничат търсачи на историческата истина, патриоти и политици, които се страхуват от общественото мнение.
Вижте още:
