Какво си представяте, щом ви заговорят за рицари? Бойни доспехи, хералдика, крепости, крал Артур, Дон Кихот, кръстоносци или кралски титли и почести като Ордена на жартиерата? Всъщност всичко това.
Историята накратко
Рицарите са романтичната, често доукрасена част от мрачната история на Средновековието. Те се появяват като професионални войници към средата на 9 век и това е свързано с налагането на конната войска. Скоро много от тях стават феодали, притежаващи собствен замък и благородническа титла.
Утвърждават се по време на кръстоносните походи, които започват през 1096 година, провокирани от завладяването на Светите земи от мюсюлманите. След това са формират и основните рицарски ордени – тамплиери, хоспиталиери (йоанити), Тевтонски орден, орден на Дракона.
След завладяването на Йерусалим през 11 век от участниците в Първия кръстоносен поход се създава Йерусалимското кралство и още три латински държави: графство Едеса, Антиохийското княжество и Триполитанското графство.
В края на 12 век кръстоносците са прогонени от Йерусалим, а по-късно и Акра и Монфор. След като кралството е разрушено през 1291 г., хоспиталиерите поемат към Родос, тевтонците – на север, а тамплиерите нямат шанс. След като през 1312 г. френският крал Филип ІV унищожава ордена, рицарите на храма намират спасение в Шотландия и Португалия. Част от богатствата им са прехвълрени на хоспиталиерите (още йоанити или Малтийски орден). Последните през годините са имали за седалище Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Те все още поддържат болници в Европа. В началото на 13 в. Тевтонският орден, чието седалище до 1291 г. било в Акра, имат ключова роля за приобщаването на Прусия, днешна Полша и Прибалтика към католицизма. Но впоследствие членовете на ордена минават към лутеранската църква.
По това време започват и рицарските турнири – първо във Франция, а след това в Англия и Германия. За участие в тях се допускали само рицари с безупречна репутация.
След края на кръстоносните походи и с промяната на организацията на войската, рицарите постепенно изгубват значението си на професионални войници, но запазват благородническите титли и/или привилегиите на аристокрацията.
Рицарството има дълга традиция и на Острова, която продължава до наши дни с присъждането на рицарски звания от Кралицата.
С рицарите са свързани много легенди, още отпреди първите сведения за появата им. Най-известният мит е този за Крал Артур и Рицарите на кръглата маса, най-известният измежду които с Ланселот. Техните най-известни подвизи са свързани с търсенето на Светия Граал.
Друга популярна история за рицари е романтичната легенда за Тристан и Изолда и Песента за Роланд – основана на действителната история за поражение на изтеглящите се от Испания войски на Карл Велики в прохода Ронсево. Според легендата Роланд е бил предаден и победен от сарацините, но Карл Велики отмъщава с помощта на архангел Гавраил.
По стъпките на рицарите-монаси
Не всичко от материалното наследство на митичния орден на тамплиерите е достигнало до наши дни. Знаете историята. Името на ордена идва от Първия храм – Купола на скалата, където според Библията бил разположен храмът на Соломон. Разположен е на Храмовия хълм в стария град на Йерусалим, близо до джамията „Ал-Акса“. Нарича се така, защото пази Основополагащия или Крайъгълния камък – особено важно място за мюсюлманите. През 1119-1120 г. кралят на Йерусалим Балдуин ІІ и патриархът Вартмунд предлагат създаването на монашески орден, който да охранява поклонниците. Кралят предоставил на ордена крило от двореца на Храмовия хълм.
През г. 1192 г. Ричард I Лъвското сърце продава Кипър на тамплиерите и това слага началото на Кипърското кралство, поето по-късно от френските рицари Лузинян. Днес в градове като Фамагуста и Лимасол могат да се видят останки от сгради, построени от тамплиерите.
В Италия интерес представляват църквите в Перуджа. Фреските в църквата Сан Бевигнате ни показват тамплиер , носещ триъгълен щит с герба на ордена в черно-бяло и черен кръст (вместо обичайния червен).
В Сан Джимиано са останките на манастира на Св. Франциск, изграден от францисканския орден и използвана от рицарите-монаси до началото на 14 век. Запазена е фасадата, на която е изобразен кръстът на тамплиерите.
Най-важната сграда в Лондон е църквата Темпъл в Ситито – щабът на рицарите-тамплиери в Англия.
На различни места можете да прочете, че седалище на ордена във Франция е бил замъкът Монсегюр. Истината е, че това е важно място в борбата на френската корона срещу катарите и също тях около него има доста истории, свързани със Свещения граал, за чиято достоверност не се наемаме да съдим.
Славните времена приключват два века по-късно, когато Филип IV, примамен от богатствата на ордена, принудил назначения от него папа Климент V да обвини тамплиерите в ерес. Това станало на 13 октомври, петък, 1307 г. Орденът е забранен през 1312 г. и голяма част от богатствата му са преминали към хоспиталиерите. Не е много ясно какво е успял да придобие френският крал, освен непосилните данъци, наложени на хоспиталиерите за „услугата“. В подножието на Нотр Дам, на мястото, където Великият магистър Жак дьо Моле, умира на кладата в Париж на 18 март 1314 г., сега има паметна плоча.
За величието на ордена можем да съдим най-вече по останките на Иберийския полуостров, където рицарите се спасяват от гоненията. Една от най-красивите църкви, създадени от тамплиерите, е кръглата църква в манастира в Томар, Португалия. Всъщност Манастирът на Христовия кръст (Convento de Cristo) е последната значима крепост на ордена. Построен е през 12 век, а сега е в списъка на ЮНЕСКО. След забраната на ордена, португалските рицари основават Ордена на Христос, който поддържа португалските крале в епохата на географските открития. Смята се, че ротондата е изградена по модел на храма на Соломон в Йерусалим.
В Испания е замъкът на Монзон, даден на тамплиерите през 1143 в замяна на короната на Арагон, в замяна получават. Тук прекарва младостта си Джеймс I, след като баща му Петър II загива в битката при Мюре. В Испания е и крепостта Понферада, изградена от тамплиерите през 1178 г. Те я разположена стратегически на Пътя Камино.
Един от най-забележителните исторически паметници, останали от времето на кръстоносните походи, е замъкът Крак де Шевалие. Това е крепост на хоспиталиерите, разположена в Сирия, близо Хомс, за който, за жалост, напоследък чуваме често поради водещата се война. Навремето смятаната за непревземаема крепост е можела да подслони 5000 рицаря.
След падането на Акра през 1291 г. орденът на хоспиталиерите търси подслон в кипърското кралство. Великият магистър Гийом де Виларе предлага план за добиване на собствена територия за ордена, като изборът му се спира върху остров Родос. Родоският замък успява да устои на две големи обсади – през 1444 г. и 1480 г. Поради непристъпността си той пада почти 70 години след превземането на Константинопол през 1453 г. Превзет е от Сюлейман Великолепни през 1523 г. след шестмесечна обсада. Днес дворецът на Великия магистър е паметник на Световното наследство на ЮНЕСКО и музей. Замъкът е главна забележителност на остров Родос.
С хоспиталиерите е свързан и Бодрум кале или Бодрумска крепост в Западна Турция, издигната от рицарите през 1402 г. под името „Св. Петър“.
През 1522 г. турците превземат Родос и прогонват рицарите от там в Малта, където испанският крал Карлос I им отстъпва острова в замяна на тяхната служба в защита на Средиземно море. През 1565г. Сюлейман Великолепни не успява да превземе острова, макар да праща четворно по-голяма войска срещу рицарите.
Малта e eстествен притегателен център за тези, които се интересуват от историята на Малтийския орден, както е известен още орденът на хоспиталиерите. В Биргу (ит. Vittoriosa) са запазени много старинни здания, които напомнят за славните рицарски времена. Една от основните крепости е Форт Сант Анджело в Биргу, принадлежала на ордена от 1530 до прогонването му от острова през 1798 от Наполеон.
Хоспиталиерите имат сериозна роля и в битката при Лепанто през 1571г. , при която съюзниците от Католическата монархия (Испания), Генуа, Венеция, Тоскана, Урбино, Савоя, Папството и рицарите от Малта нанасят сериозно поражение на османската флота, командвана от Али паша. Лепанто всъщност е италианското име на малкия град в Коринтския залив Навпакт. За някогашния триумф напомнят крепостта на пристанището и паметникът на Сервантес, който е участвал в битката.
Седалището на Малтийския орден днес е в Рим, в Малтийския дворец, а главната църква Санта Мария дел Приорато е на хълма Авентин. Пак там, пред Вила Малта (Вила ди Магистрале) почти винаги има опашка от туристи – те чакат, за да погледнат през ключалката, откъдето се открива изглед към базиликата „Св. Петър“.
След прогонването на кръстоносците от Йерусалим тевтонците се установяват на североизток, след като отблъснати от унгарците и се заемат с покръстването на пруските племена. Но Полско-литовската уния от 1385 г. и последвалото поражение при Таненберг през 15 век слага началото на залеза на тевтонската държава. След като през 16 век Тевтонският орден придобива по-светски характер Мергентайм става седалище на великия магистър и запазва тази роля до 1809, когато орденът е разтурен от Наполеон. Конингберг (Калининград) става средище на Пруската държава.
Местата, където рицарите са израждали своите крепости в Прусия и Ливония се наричат Ordensburgen. Те са контролирали значителна част от Прусия, Ливония, Курландия и Естония (карта). Повечето крепости са правоъгълни и изградени от червени тухли, като не са имали кули.
Тевтонските рицари оставят силен отпечатък и върху облика на средновековните градове в Полша и това все още си личи в Гданск.
Готическият тухлен замък Малборк е построен от тевтонските рицари около 1274 година до град Малборк на река Ногат. През 1308 година тевтонският орден се премества именно тук от Венеция, за да защитава богатствата на рицарите.
Не всички истории са рицари за приказки за победи и доблестни подвизи. Такъв пример е поражението на войската на Филип ІV Хубави край Куртре, Белгия през 1302 г. в „Битката на златните шпори“. Фламандските градски милиции побеждават тежковъоръжените рицари в битка, която дава началото на борбата за независимост на Фландрия. Бунтовниците взимат като трофеи златните шпори на избитите рицари и с тях украсяват църквата Нотр-Дам в Куртре (Кортрейк) А през 1420 г. хиляди рицари на споменатия Сигизмунд не успяват да изтласкат 80 души, предвождани от Ян Жижка от хълма Витков край Прага.
Следва