В представите ми от детството блатата са опасни места, развъдници на комари и змии. Поради масовото им пресушаване, доскоро не знаех, че съвсем близо до София се намира Драгоманското блато – най-голямата карстова влажна зона в България, местообитание на редица редки растителни и животински видове. Нейното естествено възстановяване започва след 1990 година, когато се прекратява изпомпването на водата.
В момента „Сдружение за дива природа Балкани“ провежда природозащитни и образователни дейности с цел да възстанови популациите на изчезнали видове и да създаде условия за познавателен туризъм. В новосъздадения информационен център за опазване на влажните зони в Драгоман може да се намери обширна информация за всички обитатели на блатото, да наемете бинокъл или велосипед.
В центъра имат за цел да спасят и местната популация на шипоопашатата сухоземна костенурка (Testudo hermanni) като събират, отглеждат и размножават в изкуствени условия индивидите от този изчезнал в региона вид.
На около 1.5 км от центъра по асфалтиран път точно срещу старата помпена станция има разширение за паркиране. От там започва дървената пътека, по която се стига във вътрешността на блатото. В момента приблизително половината от пътеката е затворена, но до началото на активния сезон за наблюдение на цъфтежа на водните лилии се очаква да бъде ремонтирана и възстановена.
По време на нашето кратко посещение през великденските празници успяхме да чуем звуците на големия воден бик, да видим двойка бели чапли, сива чапла и тръстиков блатар.
Пътят от Драгоман до съседното село Големо Малово минава непосредствено покрай блатото и влажните ливади и е много подходящ за разходка с велосипед. Северно се издига суровата Чепън планина, до върха на която може да се изкачите пеш за по-малко от два часа.
Дървената пътека може да се използва единствено до вишката.
Посещението на блатото е безмислено.