Гора на балкона, градина на стената

Задушен от автомобилни газове и притиснат в бетоните си жилища, съвременният градски човек преоткрива простото удоволствие от градината. Благодарение на група забележителни архитекти, местни ръководители с визия и неизбежните ентусиасти.

Неочаквано за мнозина, някои от най-впечатляващите примери за зелена архитектура са във Виетнам.

Витнам

Stacking green, Виетнам

Като това двуфамилно жилище в Сайгон, на което биха завидели и в по-богати страни. Зеленото все повече ще става лукс. Растенията защитават обитателите от преки слънчеви лъчи, уличен шум и прах и освен това икономисват енергия чрез естествена вентилация.

В основата му е архитектът Во Тронг Нгия (Vo Trong Nghia). Той е роден година след края на Виетнамската война, през 1976 г. В интервю за списанието 1843 разказва, че напалмовите бомби са унищожили горите около родния му град. Той самият е продавал дърва, защото „трябва да оцелееш. Затова имам нужда да ги засадя отново.” В Хошимин, където Во Тронг предимно работи, има едва 0.25% зелени площи, сравнено с 27% в Ню Йорк.

Експо Милано

Виетнамският павилион

Во Тронг привлича вниманието, когато прави павилиона на Виетнам на Ексо Милано през 2015 г.  Той е завършил университет в Токио, а основава архитектурното си студио във Виетнам едва преди 10 години. Впечатляващите му проекти, от които дърветата са неизменна част, са сравнително прости конструкции.

зелена архитектура

Административната сграда на университета FPT в Ханой.

Всички негови сгради, кафенета и хотели разчитат на естествени материали и се опитват да уловят светлината, водата и вятъра, за да създадат собствена система за вентилация, защита и напояване. Често Во Тронг строи футуристични сгради, като използва традиционната виетнамска техника на преплитане на бамбук.

Милано

Bosco verticale в Милано

Друг от най-впечатляващите образци на сгради-градини е Bosco Verticale (Вертикална гора). Става дума за двата небостъргача в Милано, близо до гарата Гарибалди. Те са високи съответно 110 и 76 метра.
Двете сгради са приютили 730 дървета и 5000 храста. Бетоновите балкони са били подсилвани, за да издържат тежестта им, като са правени тестове със завихряне в тунел, за да се гарантира, че високите растения ще издържат на бури. Подбрани са бавно растящи листопадни дървете, като череша, зелен дъб, клен и бреза, които изискват по-малко светлина при северно изложение. Предимство е и това, че те осигуряват сянка само през лятото.

В основата е студиото на италианския архитект Стефано Боери, но с подкрепата на ботаници.
Строителството на небостъргачите се точи от 2009 до 2014 г., но след завършването си вертикалните градини печелят някои от най-престижните архитектурни награди.
Миналата година Боери обяви, че ще вдигне подобна сграда на 36 етажа и в Лозана, Швейцария. Там ще бъдат засадени общо 18 000 растения, включително 100 дървета.

Сингапур

Oasia, Сингапур

Отново в Азия, силна скорост набират архитектите от WOHA, Сингапур – поне ако се съди по световните архитектурни награди. През 2009-2010 г. те печелят известност с две зелени сгради – небостъргача The Met в Тайланд и сградата на училището по изкуствата в Сингапур. Последният им проект – Oasia също прилича на зелен оазис сред бетон и стъкло.

Сингапур

Супердърветата в Сингапур

Докато сме в Сингапур, не забравяме (няма как) и световно известният парк Gardens by the Bay в Сингапур. Проектът, който е синтез на природата и технологиите (включително соларните технологии) е на стойност 1 млрд. долара. Той включва няколко градини и популярните супердървета с височина от 25 до 50 метра. Те са проектирани като вертикални градини със соларна централа, а на върха на най-високото има ресторант.

Cloud Mountain

Cloud Mountain

Може би най-интересна е Cloud Forest – една от двете оранжерии (другата е Flower Dome). Архитектите от Wilkinson Eyre са я замислили като демонстрация на устойчивите технологии за строителство. За посетителите най-интересно е да се изкачат на върха на „планината” и да се насладят на изкуствения водопад и редките растения

Паркът е свързан с постижения на зелената архитектура като вертикалните градини и зелените покриви.
Концепцията за вертикалната градина обикновено се свързва с Патрик Блан, който вече има „досие“  в Куфара, но авторството й се оспорва. Блан е ботаник, сред чиито най-известни произведения е стената на Кайша Форум в Мадрид, който черпи вдъхновение от проучвания на място в Малайзия и Тайланд. Той разбира, че ключът на успеха е растенията да се подбират според светлината и влагата,  най-добре виреят растения, които растат на скали. Тогава те нямат нужда от почва, а от вода, минерали, светлина и въглероден двуокис. Първият му цветен „гоблен” е поставен през 1988 в La Villette – Париж , а след това Блан прави десетки градини, в това число Marithé & François Girbaud boutique в Манхатън, търговският център Siam Paragon в Банкок и Музеят на съвременно изкуство в Канадзава (Япония).

Вертикални градини вече са масови, използват се и като интериорно решение. Няколко такива има и в София. Те се различават както според растенията – обикновено папрати и иглолистни, така и според това как е конструиран вегетационният слой. Ключово е съчетанието на растенията и пригодността им за съответните условия.

Вертикалните градини са на особена почит в Мексико, където те са част от дългогодишната борба със замърсяването на въздуха, заради което властите налагат ограничения на тежката индустрия, ограничават употребата на автомобили и предложиха безплатно наемане на велосипеди. През 2012 г. местна НПО с корпоративно финансиране постави три огромни екоскулптури – във вид на растителни архи, на възлови кръстовища. Смята се, че тези градини ще спестят десетки тонове вредни емисии. Друг страхотен пример е вертикалната градина с колелото до университета в Мексико Сити.

Мексико Сити

UnUniversidad del Claustro de Sor Juana

И докато зелените стени са препратка към митичните Висящи градини във Вавилон, чрез зеления покрив съвременният градски жител преоткрива някогашните покриви, покрити с торф и трева, каквито днес могат да се видят на малко места като Фарьорските острови и Исландия.

Исландия

Църква със зелен покрив в Исландия

Съвременните зелени покриви се различават според това дали изискват напояване и специални грижи и според това се определя видът на растенията и почвата. Почти всеки голям град има поне един такъв проект, много често на обществени сгради, дори и София. Понякога е трудно да се прокара разликата между зелен покрив и вертикална градина – както е с тази сграда в Япония.

Зелена градина във Фукуока, Япония

Зелена градина във Фукуока, Япония

Друг път зеленият покрив се превръща в цяла градина, където човек може да поседне и дори да пие кафе. А когато се реализира 3-милиардният проект за система от зелени покриви на  хълмовете на Валко в Купертино, САЩ, по тях ще може да се правят дълги разходки. Защото този проект е толкова амбициозен, че сградите изглеждат като необходим придатък към зелената градина. Кой знае, може би точно това ни е нужно.

Ключови думи за този текст

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи