monmartr

С или без ескурзовод?

Наемането на екскурзовод не е задължително за мен. Но ако трябва да съветвам други хора, трябва да призная, че то има определени предимства.

Защо не?

Съвременните технологии и членството в ЕС дават огромни възможности, за да организираш сам пътуването си. Това обикновено е и значително по-евтино. Но отпада едно основно предимство на организираните екскурзии – при тях не губиш време за предварително планиране, не се луташ на място, не губиш време да проучваш забележителности. Вместо това биваш доведен където трябва, показва ти се каквото трябва, научаваш най-важните факти, дават ти 10 минути за снимки и заминаваш нататък.
Според мен това не е предимство. Планирането на една екскурзия е част от ритуала. Да се луташ по непознати улици е част от удоволствието. Да търсиш цялата история и нейния контекст и опитваш да научиш повече, хм, ако не целиш това, защо изобщо харчиш пари за екскурзии. За да се снимаш в рамките на отредените ти 10 минути и да се покажеш на приятелите във Facebook? Не струва. По-добре гледайте Nat Geo.

Днес, благодарение на интернет и мобилните технологии, имаме достъп до всякаква информация за историята на мястото, до съвети и навигация.
Екскурзоводите понякога са полезни с информация, защото не всичко може да се открие в интернет или не е толкова лесно. Но за да се вместят в програмата, пригодена да задоволи средния вкус, те ви карат да препускате обект след обект, зала след зала, следвайки вдигнатия нагоре чадър.

Венера от Урбино
“Венера от Урбино” на Тициан в “Уфици”, Флоренция

Бях на първия етаж в „Уфици”, оглеждайки бавно картина след картина. По едно време от далечината се дочу българска реч и след малко пристигна група, водена от екскурзоводка с вдигнат нагоре чадър. „Ето това тук е Венера на Тициан”, каза тя почти без да спира и отминаха в тръст нататък, без дори да забележат великолепната „Флора” и която и да е от останалите картини в залата.
Горките хора бяха платили входа си в една от най-известните галерии на света, за да не видят нищо. Ако бях в тази група, със сигурност щяха да ме загубят и после да ме мразят. Всички тези големи галерии – Уфици, Прадо, Лувъра, Ермитажа, отнемат цял ден и дори повече. Помня добре, че трябваше да бързам, за да огледам последните зали в Лувъра, преди да свърши работното време. В Националната художествена галерия на Лондон разполагах само с няколко часа и се мразех за това. Няма екскурзовод, който да ви позволи да живеете цял ден в един музей.

Нито пък ще ви разрешат да се отклоните от програмата, ако се случи нещо неочаквано. А то винаги се случва. Когато пътувам, винаги планирам според прогнозата за времето (добре е да си на закрито, ако вали проливен дъжд), според календара на събитията и според разположението (не е хубаво да снимате срещу слънцето).

И все пак понякога си струва

Основното предимство на ескурзоводите е, че няма да се изгубите. За мен не е проблем да се изгубя, защото където и да попадна, е интересно. Но ако имате спътници, които обичат всичко да върви по план и са склонни да нервничат, не поемайте сами отговорността да водите. Трябва да призная например, че открих истински Мормартър с лозето, мелниците и други важни места от историята на модерната живопис едва от втори опит. Но когато ходих първия път в Париж, още нямаше смартфони и Wi Fi, така че липсата на достатъчно предварително разузнаване си каза думата.

Ако разполагате с малко време и нямате добри познания по историята на мястото, също е добре да се обърнете към екскурзовод, за предпочитане местен.

Често е достатъчно да се съберете няколко души и можете да си наемете гид от тези, които чакат пред самата забележителност. Някъде дори са безплатни. Например, всяка вечер от Испанските стълби в Рим тръгва безплатен тур до близките забележителности. Друга възможност са автобусите Hop-on, Hop-off, има ги в повечето градове. Те също препускат (такива са по дефолт), но поне не ви ангажират за дълго.

И накрая трябва да призная, че някои екскурзоводи са истинска атракция. В Атина имах удоволствието да присъствам на представлението на една възрастна дама, която не само ни заливаше с факти, но ги поднасяше с артистизъм и невероятно чувство за хумор. Но как се откриват такива екскурзоводи – ето това не знам.

На основната снимка – Екскурзовод пред „Скачащият заек” в Монмартър. Този беше от добрите.

You may also like

Comments

No Comments

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се