Венеция

Местоположение:

Градът е изграден смело върху 126 островчета в голямата Венецианска соленоводна лагуна в северозападната част на Адриатическо море. Късчетата суша са разделени от 182 малки канала (rio) и свързани с 435 моста (ponte). Извън класацията е Канале Гранде – четирикилометровата oсновна водна артерия на града. През него са прокарани само 3 моста.

Дали потъва Венеция, или не – не можем да се изкажем авторитетно по този все още спорен въпрос, още повече че тук се води титанична битка на човека срещу природата. Всъщност тя не е стихвала от векове, откакто са построени първите дървени основи-кокили на града. Последният мащабен опит за укротяване на водната стихия е MOSE – система от шлюзове, инсталирани в тесните протоци, които се задействат при прилив и изолират лагуната от Адриатическо море…

Цяла Венеция е опасана с предупредителна мрежа за приливи – „acqua alta“ („висока вода“). Навсякъде има светлинни сигнализатори, а при прогнози за по-високи приливи се включват сирени.


   Малко история:
Като противодействие на франкската инвазия през 9 век Венеция се обособява като независима държава, управлявана от дож. Тя бързо успява да се отърси и от византийското влияние. Изгодното й морско положение я превръща в една от най-мощните и влиятелни държави, която е контролирала важни търговски пътища и е владеела колонии в Средиземноморието. Наричана е „Царицата на Адриатика“. Достига разцвета си през 15-16 век, когато тук творят художници като Карпачо, Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе… След откриването на Новия свят и новите търговски пътища започва да губи влиянието си. Наполеон я присъединява към Австрия през 1797 г.

Венеция губи окончателно своята независимост през 1866 г. след присъединяването й към Италия. В края на март 2014 г. сред населението й бе проведен референдум, в който близо 90% от жителите са изразили желанието си тя да стане независима суверенна федерална република Венето. Причините за такива настроения са икономически – Венеция не желае повече да внася значителни данъци в държавната хазна, с които се спонсорират бедните провинции от италианския Юг.


   Визитка:
Население – 270,660 души (цялата комуна Венеция с Местре и няколко по-малки градчета). В историческия център живеят по-малко от 30 000 души и броят им намалява драстично с всяка изминала година
Валута – евро
Визи за българи – не
Разстояние от София – 1160 км
Климат: влажен субтропичен
Най-добро време за посещение – Зимата е неприятна с пронизващ вятър и чести мъгли, но и туристите са по-малко. Лятото е горещо и влажно и с повече туристи и комари:) Така че най-подходящи са пролетта и есента, но си предвидете цял ден, а не няколко часа, в които рискувате просто да бъдете влачени от тълпата нагоре-надолу…
Събития: През февруари е прочутият венециански карнавал. На 25 април е Денят на Сан Марко – патрона на града, отбелязван с шествие на гондоли и … розови пъпки, които мъжете подаряват на любимите си. От юни до ноември през година се провежда Международното биенале на изкуството. Септември е запазен за авторитетния филмов фестивал.

   Венеция за един ден

Тръгнете пеша от гарата по тесните живописни улички, които често излизат на някое красиво „кампо“ (площадче с църква). Невъзможно е да се изгубите – навсякъде има табели със стрелка Ferrovia Santa Lucia (жп гарата) или Piazza San Marco, а разстоянието до пиацетата е не повече от 1,5 км.

Задължителна спирка е мостът „Риалто“, от който се открива може би най-добрата панорамна гледка към Канале Гранде и затова е любимо място за фотографии. Близо е прочутият рибен пазар, където се предлага смайващо разнообразие на морски дарове от венецианската лагуна. На 15 минути е и

Площад „Сан Марко“

Знаменитият площад-емблема на Венеция е един от „холовете“ на Европа. Той е заграден от сградите на Старата и Нова прокурация, базиликата Сан Марко и Ала Наполеоника. До 2008 г. една от атракциите тук – храненето на гълъбите – беше общинска политика, като всеки турист можеше да купи плик със специална храна за тях. С оглед на щетите, които нанасят на архитектурните паметници безбройните ята, а и евентуалната опасност за здравето на хората, тази политика беше изоставена и днес птиците са доста намалели. Тук са удивителната Часовникова кула (Torre dell’Orologio) и Камбанарията (Campanile). На площада се намират знаменитите стари кафенета „Лавена“ (любимо на Рихард Вагнер) и „Флориан“ (първото заведение, в което са започнали да допускат жени).

Базиликата „Сан Марко“. След като венециански търговци пренасят тук през 9.в от Александрия мощите на Св. Марко, жителите го приемат за покровител на града и изграждат в негова чест този впечатляващ храм – смесица от византийски, готически, романски, мюсюлмански архитектурни елементи… Над фронталната тераса може да видите копие на квадригата – четири коня от позлатена мед, донесени тук от Константинопол – плячка от Четвъртия кръстоносен поход.

Вътре можете да бъдете заслепени (и буквално) от впечатляващи мозайки, резби и от известния златен олтарен образ (Pala d’Oro) – шедьовър на ювелирното изкуство, изработен от злато, скъпоценни камъни и емайл…

От базиликата тръгвате към „морето“ по пиацетата „Сан Марко“. Вдясно е една от най-големите библиотеки в Италия – Библиотека „Марчана“ (или Сансовианската библиотека). Вляво е един от най-известните архитектурни паметници в света – прочутият Дворец на дожите (Palazzo Ducale) – официалната резиденция на 120-те дожа, управлявали Венеция между 697 г. to 1797 г.

На пиацетата се издига и известната колона с крилатия лъв (един от атрибутите на Свети Марко) – символ на града. Излизайки на крайбрежната улица, пред вас се открива прекрасна гледка към Санта Мария дела Салюти с митницата и островите Сан Джорджо Маджоре и Ла Гиудека.

Тръгнете надясно към Дорсодуро и криволичейки по уличките ще попаднете на следващия от трите моста, които прехвърлят Канале Гранде. Той ще ви отведе във Галерия „Академия“ , която съхранява една от най-богатите сбирки на италианското ренесансово изкуство.

Ако имате повече от един ден на разположение – Венеция е град на безбройните дворци, музеи (да, има и Музей на лудостта) и художествени галерии (една от тях не съвсем „италианска“, но достатъчно прочута – тази на Пеги Гугенхайм).

При възможност посетете и островите – светския Лидо, известен с плажовете си и филмовия фестивал; Мурано, където духането на стъкло е изкуство; Бурано, прочут с дантелите си; Торчело…

   Кухня
Венецианците наблягат повече на морските дарове, отколкото в „по-континенталната“ част на Италия, но за хапването на крак препоръчваме вкусните и не толкова скъпи „кишети“ – нещо като сандвичи, в които влагат голямо разнообразие – от познатите „кюфтенца“ до малки октоподчета. Традиционна (и задължителна) напитка тук е чаша „шприц“ – на основата на просеко…
   Как да стигнем
Ако пътувате с кола, трябва да мислите за паркирането, тъй като в историческия център това е невъзможно…

На територията на Венеция е летище „Марко Поло“ (на около 12 км). На всеки половин час има автобус, който за двайсетина минути ви стоварва в историческия център,

Другата възможност е да летите от София с Wizz Air до нискотарифното летище Бергамо – Милано, откъдете можете да хванете влак до крайната спирка – Венеция – Санта Лучия за около 3 часа и половина (Още за влака).

   Градски транспорт

Градските автобуси тук са корабчета – „вапорето“. Цена на един билет – 7 евро, карта за 1 ден – 20 евро. (Повече за корабчетата). Те са най-удобни, ако искате да прескочите до някой от островите.
Заради тръпката препоръчваме да прекосите Канала с трагето – големите обществени гондоли – срещу 0.50 €.

   Някои цени

  • Гондола за 40 минути – 80 € (песните и бакшишът са отделно)
  • Еднодневна карта за вапорето – 20 €
  • Кишети – от 1 до 6 €
  • Шприц от 1.50 до 4 €

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи