Велико Търново и околностите

Велико Търново е един от най-важните туристически центрове в Северна България. Той привлича с многобройните исторически обекти, възрожденската архитектура и неповторимото си амфитеатрално разположение.

Население – 68 984 души
Разстояние до София – 241 км
Транспорт – влак, автомобил
Билет за градски транспорт – 0.70 лв.
Някои цени в заведения:
Макменю в Макдоналдс – 6 лв.
Капучино – 1.83 лв.
Кока-Кола (330 мл) – 1.48 лв.
Българска бира (0.5 л.) – 1.65 лв.

История

Първите сведения за поселище са от времето на траките, а през V в. хълмът Царевец отново се превръща в укрепено селище.
Велико Търново е столицата на Второто българско царство. Тук през 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, продължило 167 години.
По времето на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов става център на изключител­но плодотворен духовен подем – вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжов­на школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търнов­ската живописна и архитектурна школа.
По време на османското владичество градът е център на бунтове. През 1598 г. избух­ва Първото Търновско въстание начело с болярина То­дор Балина; през 1686 г. – Второто Търновско въста­ние начело с Ростислав Стратимирович; през 1700 г. – Марино въстание; през 1835 г. – прочутата Велчова завера; през 1856 г. – Капитан-Дядо-Николовото въстание; през 1862 г. – Хаджиставревата буна. По време на Априлската епопея от 1876 г. – апогей на на-ционалноосвободителната борба, градът е център на Първи революционен окръг.
След Освобождението и подписания Берлински договор тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция.
През 1965 година е преименуван на Велико Търново.

Забележителности

Тук се намират катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. В дворцовия комплекс, разположен на площ от 2872 кв. м са се намирали Тронната палата, канцелариите на администрацията, личните покои на владетеля, стопански сгради. В дворцовата църква са били положени мощите на св. Петка Търновска. Крепостта е приютявала още жилищни постройки, 23 храма и 4 градски манастира.

Катедралата „Рождество Богородично“ е в Болярската махала и е построена от майстор Колю Фичето ( 1842-1844 г.). През 1913 г. е разрушена напълно по време на голямо земетресение, но благодарение на запазен гипсов макет е възстановена през 1924-1934 година.

Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец.

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е построена от Цар Иван Асен II в чест на голямата победа при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. тя е била главна църква на манастира „Великата лавра“, разположен в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра.
В годините на османското господство църквата се запазва като християнска, а през XVIII в. се превръща в джамия, при които стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. Запазени са стенописи от западната страна на притвора.
В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. През октомври 1972 г. тук е открито Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61 грама с надпис „Калоянов пръстен“.

Сред останалите забележителности са Археологическият музей, Констанцалиевата къща, Самоводската чаршия, Къщата с маймунката, построена през 1849 г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Тази година започва реставрацията и консервацията на единствената оцеляла от Второто българско царство обществена баня, известна като Шишмановата баня.

На 6 км от града е манастирът „Св. Троица“, известен още като Патриаршески. Възникнал е вероятно през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради. Тук завърналият се от Атон монах Евтимий четири години преди избирането му за патриарх през 1375 г., създава прочутата книжовна школа, известна още като Търновско училище. Сегашната църква в манастира е изградена върху основите на по-стара църква прз 1847 г. от Кольо Фичето. Иконите на иконостаса са работени от Захари Зограф, който е стенописал и църквата. По време на земетресението през 1913 г. църквата е разрушена. Спасени са някои от старите икони. Между тях е храмовата „Св. Троица“ от 1708 г. с надпис „Рука даскал Коста Пенюв“.

Преображенският манастир (на 7 км от В. Търново в посока Русе) е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен . През 1825 г. започва неговото постепенно възстановяване от монаха отец Зотик. Главната църква „Преображение Господне“ е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1861 г. той изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията.

Основните културни събития са спектакълът „Звук и светлина“ и Международният фолклорен фестивал. „Звук и светлина“ може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града (21 март) от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане по заявка.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи