Най-интересното от тракийската изложба в Лувъра

С много самохвалство и помпозност в парижкия Лувър бе открита изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“. Тя ще бъде представена от 16 април до 20 юли. Разположена е в четири зали на крилото „Ришельо” – вляво от пирамидата, ако гледате към Тюйлери. Изложбата имаше две откривания – на 14 и 15 април. Въпреки приповдигнатото отразяване от българските медии, информацията за това какво всъщност представя България в Лувъра не е много.
Представителният каталог на изложбата е от 320 страници, съдържа снимки и анотации, но не се продава в онлайн магазина на Лувъра, нито е представен на сайта му, от българското министерство или от другите институции. На сайта на българското посолство в Париж и на сайта на българския Културен център в Париж (което вече е много интересно) няма и дума за изложбата. Доста по-информативна е страницата на Френския културен институт. Българското министерство на туризма се е ограничило с новината, че министърът Николина Ангелкова ще посети изложбата (сякаш това сведение би довело любопитни туристи). Само министерство на културата е представило информация за няколко експоната, както и един списък със снимки на артефакти. Тези от тях, които разпознахме, представяме по-долу.

В изложбата са включени 1628 български експоната (според други информации – 1629),  20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които и от Британския музей и Музея Прадо. Българската експозиция включва предмети, предоставени от 17 музея – НИМ, НАИМ при БАН, регионалните музеи в Пловдив, Казанлък, Враца, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Хасково, Ловеч, музея „Старинен Несебър“, Музейния център в Созопол, Археологическия музей в Септември и историческите музеи в Исперих, Стрелча и Карнобат.

Общата стойност на предметите е 165 млн. евро, като само Панагюрското златно съкровище струва 50 млн. евро.

Тракийското изкуство ще бъде показано с акцент върху Одриско царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванлий, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство. Гробниците са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове – метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение.

Централната част на изложбата ще показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ. Освен бронзовата глава на царя се включени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.

Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата гробниците на одриската аристокрация.

За първи път ще се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ
Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език – каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополи, фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.

Представени са и могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на северозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново, в рамките на който е гробницата Свещари. Представена е още гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, показваща мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики.
Изкуството на гети и трибали ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.
В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са и различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония.

Най-интересното:

Основен акцент в експозицията е бронзовата портретна глава от могилата Голямата косматка край Шипка от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Храмът, чието проучване дължим на покойния Георги Китов, е служил за гробница на прочутия тракийски цар Севт III (330-280 г. пр. Хр.). Обикновено маската е изложена в НАИМ.

Амфора от Панагюрското съкровище

Амфора

 

Панагюрското съкровище е изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. Смята се, че е изработено в малоазийския град Лампсак, но не се знае на кого е принадлежало. То е с общо тегло от 6 кг. и 164 грама. Представлява култов сервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон. На голямата амфора е изобразен Херакъл, а дръжките са кентаври. Открито е през 1949 г. от трима братя и първоначално е било изложено на витрината на хавлиената фабрика. Сега си го делят НИМ и Регионалният археологически музей в Пловдив (когато не пътува).

Фиала от Рогозен

Фиала от Рогозен

Рогозенското съкровище е най-голямото тракийско съкровище у нас, тежащо 20 килограма. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, като някои от сребърните предмети са позлатени. То е сравнително по-късна находка и е открито на два етапа. Първата група от 65 предмета е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3-4 месеца човекът отлагал да съобщи на властите, за да не разкопаят двора му. Когато го сторил, археолозите открили и останалите 100 предмета. На снимката – Фиала от сребро, Регионален исторически музей – Враца, ІV в. пр. Хр.

letnizaЛетнишкото съкровище датира от IV в.пр.н.е. и също е открито случайно през 1963 г. в бронзов съд в Летница, Ловешка област, който е бил пълен с малки пластики, някои със сребърна позлата. Под него са намерени 19 традиционни по големина и 30 по-малки апликации за конска амуниция. Осем апликации представят Тракийския конник; интересно е, че за пръв път в тракийско съкровище се виждат скитски мотиви. Предполага се, че пластиките са правени от различни майстори, но са принадлежали на един собственик – богаташ от времето на одриския владетел Котис I – IVв. пр. н. е. Намира се в Националния археологически музей.

съкровище от Борово

Борово

Боровското съкровище – тракийско съкровище от IV в. пр. Хр., състоящо се от сребърни съдове, украсени с протомета на животни и митологични сцени, с надписи на гръцки език („На Котис от Беос“). Открито е случайно през 1974 г. в землището на Борово, Русенско. Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Котис I е тракийски цар (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище. Съкровището може да се види в Регионален исторически музей в Русе, а в НИМ има негово копие.

Одриски венец

Одриски златен венец

Златиница – накити от Голямата могила между Златиница и Маломирово, Ямболско. Основен интерес представлява големият Одриски златен венец, за който се смята, че пресъздава богинята на победата Нике. Той е част от съкровището, намерено през 2005 г. от Даниела Агре заедно с пръстен – печат, наколенник и два ритона от сребро (виж долу). Намира се в Националния исторически музей. Представена е и тъкан от Златиница, за която след направени изследвания в България се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа.
Nakolennik1
Златиница – Параден наколенник, сребро с позлата, Национален исторически музей, І пол. на ІV в. пр. Хр.

Ритон

Ритон от Златиница

Златиница – Ритон с глава на сърна, сребро с позлата Национален исторически музей, І пол. на ІV в. пр. Хр.

Мушовица

Мушовица, Дуванлий

Некрополът при с. Дуванлий, Пловдивско се състои от 50 надгробни могили които принадлежат към различни епохи. Най-ранното погребение е извършено в могилата Мушовица – 6-5 в. пр. Хр.. Разкопките през 30-те години са ръководени от проф. Богдан Филов. Смята се, че в Голямата могила е погребан царят-жрец Скютодокос, изобразен като конник. Некропол Дуванлий. В Лувъра са представени още известните войнски погребения от Калояново-Чернозем от същия некропол и от Златиница-Маломирово. На снимката – Хексагонален ( шестоъгълен) нагръдник декориран с 16 фигури и две фибули, служещи за закрепването му. Могила Мушовица .

Лъвът

Лъвът

Лъвът от Жаба могила – релефно изображение на лъв от мраморизиран варовик с полихромна (цветна) украса със специални багрила. Той е с висок релеф, оцветени са очите, частта около устата. Експонатът е само левият запазен изцяло фрагмент от монументалната украса на фасадата на съоръжение, открито от д-р Георги Китов в Жаба могила край Стрелча.

Стела

Стела

Това е елемент от стряха на фронтона, излизащ напред около 7-8 метра.

Каменен надпис от гранит, намерен между Септември и Ветрен край Пазарджик на пътя между Филипополис и Сердика. Той има издялани 44 реда, които представляват договор заселниците в тържището да се самоуправляват.

И още:

Матрица от бронз, , V век пр. Хр.

Матрица от бронз, Гърчиново, РИМ – Шумен

Накит от Враца

Златен венец от Могиланската могила

наколенник от Враца

Параден наколенник, сребро с позлата, РИМ – Враца

Несебър

Лекит от керамика, полихромия, Несебър (преди реставрация)

Пиксида, Казанлък

Пиксида, сребро с позлата – Казанлък

аскос, нач. III в. пр. Хр

Аскос от бронз, Голяма Косматка, музей – Казанлък,

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи