Храмът „Свети Сава“ в Белград ще бъде завършен след близо век

Църквата „Свети Сава“ в Белград не бе нищо повече от един план близо век. Строежът й беше прекъсван от войни и комунистическия експеримент в страната.
Корпусът на сградата беше завършен през 1989 година, точно преди войните, разпокъсали Югославия. Но дори и тогава нещо липсваше. Макар тухлите и хоросанът да бяха положени, никой не се решаваше да украси вътре в храма. Хората имаше къде да отидат, но вътре беше пусто, без мозайки или каквато и да било украса, така характерна за православните християнски храмове. Подготовката на проекта отне още 12 години. И сега той е готов да започне. Група от 60 художници от Русия и Беларус съвместно с техни колеги от Сърбия казват, че те могат да завършат работата си за само осем години. Тя е предназначена точно за тях. Веднъж завършен, в храма ще има не по-малко от 1500 изображения на светци и исторически личности. Творците имат на разположение 15 000 квадратни метра. Това е площ два пъти по-голяма от най-голямата съществуваща мозайка, която се намира в катедралата „Свети Луис“ в американския щат Мисури.
Започнал през 1912 година, този проектът обаче е завършен през 1988 година, пише ДПА, цитирана от БТА. Руските художници сега са започнали да правят скици под ръководството на Николай Мукхин. Кубетата, колоните и стените трябва да бъдат украсени със златни мозайки, казва главният строител Воислав Милованович. Освен огромното пространство, което трябва да украсят, има и труди трудности за преодоляване.
Няма да се допускат съвременни интерпретации, казва Драган Ацович, мъжът, който се занимава с вътрешното строителство от години. „Основаваме работата си на сръбско-византийското изкуство от 13 до 15 век“, казва той. Това е, с което са свикнали вярващите. Фигурите на светците „трябва да останат разпознаваеми“. Всички светци ще бъдат изобразени в предварително определени цветове, обяснява Ацович. Например Павел ще бъде облечен в червено и синьо, Петър – в синьо и жълто.
Той не мисли, че това ограничава работата на творците: „Определили сме съдържанието на композицията. Може да има художествени търсения в нейните рамки“. Художниците ще имат 40 помощници за първоначалната работа, включваща почистване на площите като подготовка за полагане на мозайките, носене и издигане на скелетата. Дори и с цялата тази помощ, ще останат огромни трудности. За да се илюстрират предизвикателствата, с които се сблъскват художниците в техния пълен размер, си представете, че ирисът на окото на Исус ще бъде изобразен на свода на основното кубе и ще бъде с диаметър един метър. Всеки от четиримата апостоли, които ще бъдат изобразени в по-малки кубета, ще заемат 90 квадратни метра. Отгоре на всичко по-голямата част от работното пространство е обърнато наопаки, със сводове и десетки метра над земята.
Събирането на средства за проекта е почти също толкова голямо предизвикателство, колкото е самият проект. Събирането на 30-те милиона евро за реновиране на „Свети Сава“ отне десетки години. Финалното усилие бе през октомври, когато руското правителство направи вноска.
Един от най-големите православни храмове в света, църквата „Свети сава“ е разположена на най-централния хълм в Белград и се вижда почти отвсякъде в града. Това е повече от място за религиозните вярващи, то е централно място на сръбското национално съзнание. Това е мястото, където на 10 май 1595 година османският везир Синан паша изгаря и разпръсква останките на Свети Сава, за да накаже и обезкуражи сърбите след неуспешен бунт. Като основател на сръбската православна църква Сава (1174-1236) е духовният баща на нацията.
Първоначалните планове за храма на това място били той да бъде завършен по повод 300 години от датата, на която останките на Сава са били унищожени. Войни и кризи отлагат полагането на първия камък до 1935 година, когато идва Втората световна война, основната външна стена е само около 10 метра. По време на войната германските окупатори използват оградения район за гараж и конюшня.
След войната комунистическият режим потъпква религията в Югославия. Строежът отлежава 40 години. Работата е възобновена през 1985 година по време на възраждането на национализма в бивша Югославия и е завършена през юни 1989 година в навечерието на войните, разпокъсали федерацията с поредица войни. Храмът е превъзходен в редица посоки: построен е във формата на кръст, дълъг е 91 метра и е широк 81 метра с 12-метров позлатен кръст на върха на 68-метров купол. В нея може да се поберат 10 000 души. Сега предизвикателството е да видим дали Белград ще може най-накрая да довърши църквата си.

Прочетете още: Най-важните православни храмове

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи