Три маршрута на североизток

Огромният потенциал на Североизточна България в областта на културния туризъм е все още малко използван, заяви проф. Николай Овчаров в лекция пред студенти от ВСУ през април. Примерите в тази посока са много – третите по големина Римски терми във Варна, старите български столици – Плиска и Велики Преслав, археологическият резерват Абритус  и гробницата в с. Свещари край Разград, средновековният град Мисионис край Търговище, наречен „Северният Перперикон“. Огромни са даденостите и в района на Русе и Силистра, но нека се спрем на паметниците от римско време.

Абритус е антично римско селище в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността Хисарлъка на около 3 км край днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

Първите теренни проучвания в района на т.нар. Разградски Хисарлък прави местният учител, общественик и бъдещ академик Анание Явашов още през 1887 г.  археологическа експозиция с част от намерените при разкопките предмети, които изясняват картината за материалната и духовната култура през класическата древност. През 1971 г. край крепостната стена на Абритус е открито монетно съкровище от 835 златни монети с общо тегло около 4 кг. През декември 2002 г., в района на музея, е експониран открит лапидариум, включващ около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.

Римската крепост е създадена тук върху ранното тракийско селище в края на І век или първата половина на ІІ век като част от фортификационната система по пътя от Сексагинта Приста (дн. Русе) до Адрианопол (дн. Одрин). В началото на ІІІ  в. започва превръщане на крепостта в град. Статус на град по римско получавало това селище, което имало обществени здания, форум, езически храмове, правоъгълно застрояване, амфитеатър, театър, обществени бани, пазар, градски врати, водопровод, крепост и добри пътища. В Абритус водата се е докарвала по водопровод, а водоизточникът е бил на 7 км от града.

Възникването на града се отнася към времето на император Константин І Велики (ІVв.)., а последното му обновяване към времето на император Юстиниан І Велики (VІ в.). Останките ясно показват къде е била крепостта (кастел), четирите главни крепостни порти, съпътстващите ги помощни порти и 35 отбранителни кули с различна форма.

Досега на територията на късноантичния град са открити няколко жилищни и обществени сгради. Една от най-представителните е сграда VІІ. Проучването й показва, че  тя е цялостен ансамбъл, който обхваща около 3000 квадратни метра площ, като се разполага върху по-стари постройки.  Сградата, която включва жилищна и стопанска част, е построена през VІ в. и е представител на тип постройки с перистил – вътрешен двор с колонада, възникнал още в Древна Елада и възприет по-късно от римляните.

В съседство е постройка, за която се предполага, че е била баня, поради наличието на хипокауст (подово отопление).

Римски терми

Римски терми

Римските терми са останките от някогашните обществени бани на древния град Одесос. Тази понтийска колония е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град-държава Милет. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и др.

Римският водопровод е изграден при управлението на император Антоний Пий (138 – 161) общината на Одесос и военният управител както и наместник на провинция Долна Мизия Тит Витрасии Полион. Смята се, че по-късно в Одесос е била издигната и най-голямата в балканските провинции градска баня. Тя е заемала над 7000 кв. метра. Основните къпални са били богато украсени, като има и запазени надписи. Това са три помещения: frigidarium – помещение за къпане със студена вода, tepidarium – помещение за къпане с хладка (топла) вода, caldarium – помещение за къпане с гореща вода.

Термите са в североизточната част на града, близо до пристанището. Работното време е от 10 до 17 часа, понеделник е почивен ден.

Крепостта Мисионис, известна още като Крумово кале, се намира на 7 километра от Търговище. Смята се, че градът е възникнал в античността и е съществувал до османското нашествие. Археологът Карел Шкорпил смятал, че именно на това място се е намирала крепостта Мисионис, описана в книгата на Мохамед Ал-Идриси „Развлечение на копнеещия да преброди страните“, написана по поръка на норманския крал Роджър II през 12 век. През 1962 година проф. Димитър Овчаров при разкопки открива крепост от V – VI век, със запазени стени, високи до 3 – 4 метра. Във вътрешната част е открита огромна църква с кръщелня, стражеви помещения, жилищни сгради. Нови разкопки през 2004 г. откриват още една крепостна стена.

През 2016 г. археолозите Николай Овчаров и Ангел Конаклиев твърдят, че са открити останките на езически храм, което предполага останките от крепост да са по-древни, отколкото се е смятало.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи