Рогозенското съкровище събира предмети от Гърция и Тракия

Враца и околностите имат какво да покажат: пещери, манастири, исторически забележителности, красотата на Балкана. Освен всичко това в историческия музей във Враца се съхранят и две от най-известните съкровища, открити в България, които се прочуват и световно: находката от погребението при Могиланската могила и Рогозенското съкровище.

Рогозенско съкровище - Враца

Съдове от Рогозенското съкровище

Рогозенското съкровище грабва интереса още с  историята за своето намиране. През 1986 г. при оран работници откриват  куп от 65 сребърни съда. Малко по-късно идват археолозите и с помощта на металотърсачи откриват втора купчина с още 100 сребърни съда. Според археолозите то е било поставено в чували от нетраен материал, от които следи в момента не са останали. Съкровището е най-голямото сребърно, откривано в България и най-голямото тракийско такова.

Рогозенско съкровище - Враца

Снимка от откриване на съкровището през 1986 г.

След наблюдение се установява, че за направата му са използвани различни торевтични техники – коване, изчукване, леене, позлатяване. При анализа се открива, че съкровището е натрупвано с годините и че различните съдове са разработени в различни ателиета.

Fiala ot Rogozenskoto sukrovishte

Самото съкровище се състои от фиали, канички, гобеле, котиле и скифос. Повечето от тях са позлатени. Използвани са различни мотиви при украсата: растителни, животински, митологични сюжети. Предметите, които със сигурност се свързват с тракийско производство, си личат по по-грубата изработка и любимото на траките изобразяване на бой между животни. Съдовете, които са с по-добра и точна изработка и с добре представени сцени без схематизъм се приписват на гръцките ювелири. Един от най-интересните съдове е фиалата, която представя мита за Херакъл и Агве.

Fiala - Herakul i Agve - Rogozen

Около съкровището има много въпроси, като един от най-съществените е на кого е било това съкровище. Както и сега така и тогава хората, които разполагат с 20 килограма сребърни съдове с позлата не били много. Счита се, че те са на някой тракийски аристократ или владетел и са използвани по време на по важни събирания – банкети. Другата теория гласи, че са свързани с ритуални дейности. Върху част от съдовете обаче се срещат имената на тракийски владетели или аристократи, които се знаят и от монети и затова по-приемлива в момента е първата теория. Освен имената на тракийци има и имена на градове, като се счита че даденият предмет е бил дипломатичен подарък към тракийския владетел.

Съкровището е натрупвано от VI/V в. пр. Хр – до III в. като малко след това то е укрито. И тук няма яснота защо това се е случило. Най – разпространена е теорията, че е укрито по време на военен конфликт: походът на Филип в Тракия (339 г. пр. Хр.), походът на Александър Велики (335 г. пр.Хр.) или „голямото келтско нашествие“ (279 г.пр. Хр.)

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *