Рогозенско съкровище Рогозенско съкровще

Рогозенското съкровище събира предмети от Гърция и Тракия

Враца и околностите имат какво да покажат: пещери, манастири, исторически забележителности, красотата на Балкана. Освен всичко това в историческия музей във Враца се съхранят и две от най-известните съкровища, открити в България, които се прочуват и световно: находката от погребението при Могиланската могила и Рогозенското съкровище.

Рогозенско съкровище - Враца
Съдове от Рогозенското съкровище

Рогозенското съкровище грабва интереса още с  историята за своето намиране. През 1986 г. при оран работници откриват  куп от 65 сребърни съда. Малко по-късно идват археолозите и с помощта на металотърсачи откриват втора купчина с още 100 сребърни съда. Според археолозите то е било поставено в чували от нетраен материал, от които следи в момента не са останали. Съкровището е най-голямото сребърно, откривано в България и най-голямото тракийско такова.

Рогозенско съкровище - Враца
Снимка от откриване на съкровището през 1986 г.

След наблюдение се установява, че за направата му са използвани различни торевтични техники – коване, изчукване, леене, позлатяване. При анализа се открива, че съкровището е натрупвано с годините и че различните съдове са разработени в различни ателиета.

Fiala ot Rogozenskoto sukrovishte

Самото съкровище се състои от фиали, канички, гобеле, котиле и скифос. Повечето от тях са позлатени. Използвани са различни мотиви при украсата: растителни, животински, митологични сюжети. Предметите, които със сигурност се свързват с тракийско производство, си личат по по-грубата изработка и любимото на траките изобразяване на бой между животни. Съдовете, които са с по-добра и точна изработка и с добре представени сцени без схематизъм се приписват на гръцките ювелири. Един от най-интересните съдове е фиалата, която представя мита за Херакъл и Агве.

Fiala - Herakul i Agve - Rogozen

Около съкровището има много въпроси, като един от най-съществените е на кого е било това съкровище. Както и сега така и тогава хората, които разполагат с 20 килограма сребърни съдове с позлата не били много. Счита се, че те са на някой тракийски аристократ или владетел и са използвани по време на по важни събирания – банкети. Другата теория гласи, че са свързани с ритуални дейности. Върху част от съдовете обаче се срещат имената на тракийски владетели или аристократи, които се знаят и от монети и затова по-приемлива в момента е първата теория. Освен имената на тракийци има и имена на градове, като се счита че даденият предмет е бил дипломатичен подарък към тракийския владетел.

Съкровището е натрупвано от VI/V в. пр. Хр – до III в. като малко след това то е укрито. И тук няма яснота защо това се е случило. Най – разпространена е теорията, че е укрито по време на военен конфликт: походът на Филип в Тракия (339 г. пр. Хр.), походът на Александър Велики (335 г. пр.Хр.) или “голямото келтско нашествие” (279 г.пр. Хр.)

You may also like

Comments

No Comments

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се