Места и мелодии, които помним

Има места по света, които са ни познати до болка, макар никога да не сме виждали. Това са градовете и забележителностите, за които се пее в песните.

Трудно е да си представим Ню Йорк без Франк Синатра, Авиньон без детската песничка и Шанз Елизе без Жо Дасен (или без ZAZ, ако сте по-млади).

И ако Ню Йорк и Париж са възпяти от много музиканти, други градове като Чикаго, Канзас са направо имена на групи. Самата група „Чикаго“ обаче е избрала да възпее момичето от Бюканън – чрез цикъла от песни в албума „Чикаго“, озаглавен „Ballet for a Girl in Buchannon“. Това е малък миньорски град в Западна Вирджиния и е само музикална, не и туристическа забележителност.


Ако има град в Америка, който да съперничи на Ню Йорк по популярност сред музикантите, това трябва да е Филаделфия. Спомнете си „Улиците на Филаделфия“ на Брус Спрингстийн, „Филаделфия Фрийдъм“ на Елтън Джон, има и още, но да не ви отегчаваме. Или романтичното сбогуване с града на младия пианист и певец Питър Чинкоти, което стана известно от „Анатомията на Грей“.

С Чинкоти правим преход към джаза. Неговата интерпретация на известнния джаз стандарт St. Louis Blues е едно от най-любимите парчета от нашата музикална карта. Сейнт Луис, някогашната врата към Дивия Запад, е известен с това, че е родно място на Т. С. Елиът, а сред най-големите му забележителности е арката, превърнала се в символ на града.

Право на юг и достигаме Ню Орлиънс – люлката на джаза. А там, в края на Френския квартал, в близост до Канал Стрийт, където все още пътува едновремешен трамвай, е Бейсин Стрийт – улицата, която познаваме от едноименния блус (в изпълнение на Луис Армстронг, Майлс Дейвис и много други). Някога там е бил кварталът на червените фенери, а днес старите сгради се радват предимно на вниманието на туристите.

Едно друго много популярно място от музикалната география на Америка обаче е фикция. През 1976 г. „Игълс“ издават студийния албум Hotel California с едноименния хит. Историята се върти около луксозен хотел, превърнал се в кошмар и изразява отношението на музикантите към лъскавия свят на алчност и удоволствия в Лос Анджелис. Хотелът не съществува в действителност. На обложката е хотел „Бевърли Хилс“ на Сънсет булевард.

Вече не съществува и „Морисън Хотел“ в Чикаго – до 1965 г. една от най-високите сгради извън Ню Йорк. Тогава е разрушен, за да направи място на Първа национална банка. На следващата година „Доорс“ започват записите за „Морисън Хотел“.

„Амония авеню“ от едноименната песен обаче съществува или поне така твърди Ерик Улфсън от „Алън Парсънс Проджект“. Той видял табелата, посещавайки химически комплекс в Билингам, Англия – улица с километри тръби и никакви хора или други признаци на живот.

„Алън Парсънс“ имат и един по-географски албум, озаглавен „Гауди“, който завършва със „Саграда Фамилия“
Става дума, разбира се, за фантастичната готическа катедрала в Барселона, чиято музикална визитка са Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе. Ние предлагаме друга, по-закачлива интерпретация на „Барселона“ – на оперния певец Ръсел Уотсън.

Връщайки се в Новия свят, попадаме на плажа Ипанема в Рио де Жанейро, а в далечината е Корковадо със статуята на Христос.

Тези две места са емблематични за боса новата, най-малкото защото дават имената на две от най-известните песни на Антонио Карлос Жобим – Момичето от Ипанема и Корковадо (известна и с английското Quiet nights). Триумфът на боса новата настъпва, когато Жоао Жилберто и Стан Гец записват през 1964 г. „Момичето от Ипанема“. Вокалите, без това да е било планирано, са на Аструд Жилберто – тогавашната съпруга на Жоао. (За тези, които се чудят – Бебел Жилберто е негова дъщеря от втория му брак).
За Барселона и Рио де Жанейро няма и да се опитваме да разказваме тук.

Вместо това ще се прехвърлим за кратко в Куба – родното място на Буена Виста Соушъл Клуб. Любимият на много българи оркестър е създаден около действителен клуб в Хавана, но както стана ясно от едноименния филм, има спорове къде точно се е намирал.

Друг кубинец – Артуро Сандовал ни отвежда към Африка за „Една нощ в Тунис“ по името на известния джаз стандарт. Сандовал, който до голяма степен е откритие на Дизи Гилеспи, изглежда обсебен от Тунис – в края на видеото той свири и блус за Тунис. Преди революцията от 2011 г. тази страна бе една от най-бързо растящите дестинации за българи – заради съчетанието на плажове, богата история (дори само Картаген е достатъчен) и смесицата на култури.

Ще завършим с нещо, което е наистина класическо – ако изобщо може да се нарече класика толкова необичайно парче като „Кашмир“ на „Лед Цепелин“. Дългата повече от 8 минути композиция всъщност е написана в пустинята на Мароко. Самата Кашмир е оспорвана област, попадаща предимно в Индия, близо до пакистанската граница. Тя предлага внушителни гледки към Хималаите, към Ладак с нейните криволичещи пътища и Занскар, както и езерата Дал и Понгбонг.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи