От Панагюрище до Калофер

Пролетта пукна и пътищата на Родината ни зоват час по-скоро да напуснем града. Един почти задължителен маршрут тази година са подбалканските градчета, които крият страхотни гледки, чудесна възрожденска архитектура и най-вече – много от аргументите за националната ни гордост. Предпочитаното време за един дълъг уикенд е май, когато всичко наоколо ухае на рози и лавандули.
Но най-натърпеливите могат да стегнат раниците още отсега, а по-късно ще разкажа по-подробно и за столицата на розите Казанлък.

По принцип имате два варианта – с влак или с автомобил. Във втория случай имате повече възможности, а и повечето го предпочитат. Ако по някаква причина, избирате БДЖ , имайте предвид, че с влак можете да стигнете до Карлово, Калофер или Казанлък, но практически не и до Копривщица или Панагюрище. Последната има жп връзка с Пловдив, но не е много удобно.

Маршрутът, който ще следваме, е София – Копривщица – Панагюрище- Клисура-Сопот-Карлово-Калофер.

Копривщица, Стрелча и Панагюрище са разположени в Средна гора, което предполага да се отклоните от Подбалканския път, преди Клисура.

Копривщица е най-китна, най-подредена и най-приятна за разходка от изброените. С дървените порти и чардаци, стенописите по зидовете, стръмните калдъръмени улици и мостовете това е мястото, където бих завел чужденец, ако имах само един ден за екскурзия извън София. Непременно се отбийте в къщите на Дебелянов и на Тодор Каблешков. (Прочетете още за Копривщица)

Дудекова къща

Дудекова къща в Панагюрище

Но и Панагюрище не се дава. Разцветът на добивната индустрия в района, макар и под критиката на еколозите, е допринесъл за облика на града, който е чист и поддържан.

Навремето малко сгради са се спасили от опожаряването на славния въстанически град, сред тях е родната къща на Райна Княгиня (Футековата къща). Двуетажната асиметрична къща, типична за Средна гора, е потънала в зеленина и ще ви разкаже много за бита на панагюрци.

Още по-описателни са Дудековата и Тутевата къща, домовете на двама търговци, които пазят историята за величието и трагедията на въстаналия народ. Историята, с която може да се запознаете на място, почти я няма разказана в многобройните туристически сайтове, които прегледахме. А тя е разтърсваща. Така че Дудековата и Тутевата къщи са задължителна спирка, макар да не са посочени в Стоте обекта.

Именно в двора на къщата на Иван Тутев четиримата апостоли – Бенковски, Волов, Захари Стоянов и Икономов, обявяват началото на Априлското въстание. А в къщата на Петър Дудеков намират подслон жени, старци и деца, когато турците нахлуват в града 10 дни по-късно. По гредите и стените още може да се видят дупки от куршуми, а по дървеното стълбище – кървави следи. Тук се самоубива зетят на Дудеков – Петър Щърбанов, за да не попадне жив в ръцете на турците,  като неговите предсмъртни думи са: „Важното е, че България ще живее“.

Другата гордост на Панагюрище е едноименнотото златно съкровище, открито случайно от Павел, Петко и Михаил Дейкови през 1949 г. Днес специално изградено, но възтъмно помещение (трезор) в историческия музей пази негово копие.

Близо до центъра е църквата „Свето Въведение Богородично“, която е възстановена с пари на панагюрци по метода „даряваш- получаваш стенопис“. Наистина е много интересна, но не разрешават снимки.

Клисура рядко привлича интереса на туристите, но тя е важен център на Априлското въстание. Както ще ви разкажат в историческия музей, именно тук, в Павурджиевата къща , на 15 януари 1876 г. Панайот Волов и Георги Бенковски основават първия революционен комитет в ІV революционен окръг. В двора на тази къща има домашна розоварна.

Къща музей Иван Вазов

Къща музей Иван Вазов

На пръв поглед в Сопот няма много за гледане, освен къщата на Иван Вазов, а там най-забавна е възстановката на Бръснарницата на Хаджи Ахил. В Сопот и околностите има и доста други места, добре познати ни от „Под игото“. Така близкият метох „Въведение Богородично” може да ви покаже килията на Хаджи Ровоама и Рада Госпожина. Манастирът, в който монахиня Христина е укривала Левски, е бил опожарен, но са оцелели храмът и лозата. Интересни са няколко възрожденски къщи.

Днес в града обаче ясно личи не толкова възрожденският дух, колкото бившата слава на ВМЗ.

Но Сопот е и столицата на парапланеризма. Освен това оттук тръгват пътеките за хижа „Незабравка”, връх Левски, хижа „Амбарица” и хижа „Дерменка”.

Исторически музей

Карлово

Карлово има запазен стар град, където под закрилата от посегателствата на съвременната архитектурна мисъл са около 115 сгради. Някои от тях са отворени за посещение. Родната къща на Васил Левски е задължителна спирка, макар да не вярвам, че има българин, който се нуждае от подсещане. Скромният дом на Апостола (само две стаи и работилници) няма да ви разкрие много за възрожденската архитектура, както заможните къщи. Освен това по-голямата част от сградата е възстановена през 30-те години на миналия век, след като преди Освобождението къщата на Левски е била опожарена и се запазват само стълбището към зимника и скривалището. Но това е място за поклонение, не за зяпане.

Интерес представляват още къщата на Даскал Ботьо, както и малко необичайната (поне според моите представи за възрожденска къща) и импозантна  Мазакова къща. Тя има етнографска сбирка, която показва носии и други особености на градския бит от онова време.

Отбийте се и в църквата “Свети Николай”. Тя е издигната е през 1847 г., а сред иконописците й са Станислав Доспевски и Иван Зографски. Тук е погребана майката на Левски – Гина Кунчева и също така тук за първи път е честван 24 май.

Калофер напоследък привлича посетители най-вече за преекспонираното хоро на Йордановден, но градът на Ботев предлага много повече. Ботевата градина пази освен къщата-музей, експозиционна зала, паметника на Ботев от 1930 г. и паметника на Иванка Ботева – майката на поета. Експозицията представя лични вещи, документи, публикации и други материали, свързани с Христо Ботев, може да се видят печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „Знаме” и шевната машина на майката.

Ако сте с деца, вижте и училището на Даскал Ботьо Петков, за да се запознаете с взаимоспомагателната метода и да видите как се писали върху пясък или с кремък. В двора е камъкът, от който Христо Ботев изнася реч срещу турското владичество през 1867 г. Местните традиции и занаяти са представени в Калоферска къща на историята.

Калофер е важна отправна точка за планинарите. Достатъчно е да кажем, че оттук тръгва пътеката за Райското пръскало – едно от вълшебните места в Стара планина, както и за връх Ботев.

 

Полезна информация

Исторически музей Панагюрище е отворен всеки ден  от 9:30ч. – 17:00 ч.

Къща музей „Иван Вазов“ е отворена за посещения всеки ден: понеделник – събота – от 8:30 до 17:30, а в неделя  – от 9:00 – 12:30  и от 13:00 – 17:30 ч.

Музей “Васил Левски” – Карлово е отворен всеки ден от 8.30 до 13.00 ч. и от 14.00 до 17.00 ч.

Музей Христо Ботев – Калофер е отворен от 8:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:30 ч. до 17:30 ч. без почивни дни

 

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи