Най-важните православни църкви

Православните храмове най-често следват византийската традиция или са повлияни от барока. Най-впечатляващите църкви са тези от зората на християнството, а в по-късно време – храмовете в Русия.

Важни дати
70 г. – Тит влиза в Йерусалим и унищожава първия Йерусалимски храм. Христовите ученици вече са били напуснали града и пренасят вярата в Антиохия и Пела.
136 г. – Църквата се завръща от Пела в Йерусалим, след като император Андриян, макар и не много благосклонен към новата вяра, забранява гоненията.
313 г.  Константин подписва Медиоланския едикт, с който християнството се присъединява към официалните религии на империята.
336 г. – Осветен е първият храм на Св. Възкресение, в който са включени  Голгота и Гробът Господен.
431 – Трети вселенски събор в Ефес. Дева Мария е призната за Богородица, а Христос – за истински Бог и истински човек
787 г. – Вторият Никейски събор разрешава почитането на икони.
863 г. – Мисията на Кирил и Методий
1054 г. – Разделяне на римската и гръцката църкви
1099 г. – Кръстоносците завладяват Йерусалим, като го държат в продължение на 88 години. През същата година православният патриарх бива заменен от латинския Арнулфо. Но след като през следващите две години Благодатният огън закъснява, а през 1101 г. не слиза, богослуженията отново започват да се извършват от православни свещеници.
1204 г. – Кръстоносците превземат Константинопол.
1274 г.- Михаил VIII и патриарх Йоан Век сключват уния с папата, с която признават върховенството на римската църква.
1437 – 1439 – В резултат на Фераро-Флорентинския събор се сключва уния между Католическата и Православната църква, чрез която ромейският император Йоан VIII Палеолог се надява да получи помощ срещу турците. Организираният кръстоносен поход приключва с поражението на Владислав Варненчик край Варна (1444 г.).
1453 г. – Султан Мехмед II превзема Константинопол, изправяйки 160-хилядна армия срещу 7500 хиляди войници на Константин XI Палеолог, за когото се бият и представители на Папската държава, Венеция и Генуа. Папските унии обаче са демотивирали голяма част от православните християни. Катедралата „Св. София“ същата година е превърната в джамия.

Първите постройки в Палестина от ІV век, създадени при Константин Велики на местата от земния живот на Исус, са били или прости ротонди или октагонални църкви без апсиди и допълнителни пристройки. По-късно се появява апсидата, чиято функция невинаги съвпада с тази на олтара – в някои църкви там само е започвала литургията.

Центрическите църкви заместват базиликите след V век.
Кръстокуполният храм се налага във Византия и източнохристианските страни през V—VIII век. След IX век той вече се приема като основният тип храмове. Представлява правоъгълник, чийто център е разделен от 4 стълба на 9 части. Преди това центрическите църкви (кръгли или кръстообразни) са били или баптистерии или гробници, които отбелязват мястото на важни събития или служат за погребване на мъченици.

Църквата на Гроба Господен

Църквата на Гроба Господен

Най-известната гробница е ротондата над Гроба Господен в Йерусалим.
Реконструирана изцяло през ХІІ и ХІХ век, църквата „Св. Възкресение” в Йерусалим съчетава романска и барокова архитектура. Мястото е почитано като Голгота, защото тук Исус е бил разпънат на кръст и тук е пещерата, където е бил погребан. Твърди се, че хълмът на Голгота, Гроба Господен и Честния Кръст Господен са открити от майката на Константин – Елена, която лично ръководила разкопките през 326 г. (тогава на 78 г.). През следващите векове храмът е бил разрушаван и опожаряван неведнъж. В началото на ХІ в. халиф Ал-Хаким би-Амрулах, поддавайки се на слухове, разрешава гоненията срещу християни и това води до разрушаване на базиликата. Константин VІІІ опитва да договори с неговия наследник възстановяването на храма, но резултатът не достига построеното от Константин Велики. Именно разрушаването на храма е една от причините за кръстоносните походи, последвани от първата по-сериозна реконструкция. Днес храмът е седалище на гръцката Православна патриархия на Йерусалим, макар че контролът върху сградата е поделен между няколко христиански църкви – православна, католическа и монофизити (арменци, копти и сирийци).

В ранното християнство центрическите църкви са имали напълно различна функция от базиликите, в които са се извършвали литургии.
Куполът е бил най-важният елемент на византийския храм. Втората особеност е кръстообразното пространство на интериора.
В Константинопол през VІ век са построени два великолепни храма от този вид. Първият е църквата Св. Сергей и Вакха в Константинопол, построена от Юстиниан, който е служил едновременно за богослужения и за гробница. По негов образец е създадена знаменитата църква Сан Витале в Равена (по това време градът е върнат на Византия). За разлика от своя прототип, превърнат в джамия, Сан Витале е запазила доста от първоначалния си вид.

Паралелно с това върви и друг процес – промяната на църквите, тип базилика. Така се появяват кръстокуполни храмове, които запазват характерното разделяне на интериора на нефове (кораби).

Света София

Света София в Истанбул

Най-великият храм, който съвместява план на базилика и е увенчан с купол е Св. София в Константинопол (532 г.) – най-важната сграда, построена по времето на Юстиниан. Пространството над средния кораб е покрито от купола, поддържан от полукуполи. Над страничните кораби и притвора, са разположени хоровете. Два реда аркади ги отделят от центъра на храма. Църквата Карс-ибн-Вардан (564 г.) в Сирия в много отношения повтаря Св. София.

В Армения и Грузия се разпространяват кръстокуполни храмове във вид на трилистник и четирилистник (триконхи и тетраконхи). Във вътрешен план те не са разделени на кораби. Кръстът се образува от четири апсиди. Главният храм в Грузия Светицховели (1010-1029 г.) обаче е във вид на трикорабна базилика.

Много от най-важните византийски базилики са в Гърция. Най-старата е Panagia Ekatontapyliani и тя също е свързана с Елена. На път за Светите земи, според легендата, тя спира на остров Парос и след видение поръчала на мястото да се изгради църква. Отначало това била скромна базилика с дървен покрив. Но Юстиниан (527-565) наел известния архитект Изидорус, един от авторите на „Света София“, за да я преустрои изцяло. Само че архитектът изпратил свой чирак, а когато видял завършената великопна църква, майсторът бил дотолкова обладан от ревност, че понечил да блъсне помощника си от покрива. Но чиракът повлякъл и него и така и двамата намерили смъртта. Нарича се Църквата на стоте врати, а според преданието 99 от тях са открити и когато се намери и стотната, Константинопол отново ще е гръцки.

Има обаче твърдения, че църквата „Свети Димитър“ в Солун е изградена още през 313 – 323 година, но това не е сигурно.

Дафни, част от списъка на ЮНЕСКО

Мозайка от манастира Дафни

Други важни светини в Гърция са манастирският комплекс в Света Гора (Атон), основан през 963 г. и построеният през ХІ век манастир Дафни (близо до Атина), прочут със своите мозайки върху златна основа. Интересни са още и манастирите в Хосиос Лукас и Неа Мони от Хиос, а по-близо до нас – известните с ценните си стенописи „Св. Никола“ в Кожани и църквите в Костур (Кастория), построени през IХ-Х век, когато градът е бил български.

Смольный_собор_George Shuklin

Смолни

По времето на Петър Първи, Русия скъсва с византийските традиции, които доминират руската култура почти цяло хилядолетие, като черпи вдъхновение от Холандия, Швеция и Дания. Налагащата се бароковата архитектура преминава през три етапа – ранен Московски барок, Петровски барок и късен барок, доминиран от Франческо Растрели – автора на събора Смолни, който е по-екстравагантен. Сега тази катедрала е част от музейния комплекс на Исаакиевския събор в Петербург. Първите барокови църкви са в именията на фамилията московски боляри, към която принадлежи майката на Петър Велики – Наталия Наришкина. Най-известна от тези крайградски църкви е Покров във Фили.

музеен комплекс в Санкт Петербург

Комплекс на Исаакиевския събор

Много манастири са преустроени по новата мода.

Новодевичият манастир

Новодевичият манастир

Новодевичият манастир (Богоро́дице-Смоле́нский монасты́рь) в Москва е един от най-известните и е запазен почти непокътнат от 17 век.

Петропавловски събор

Петропавловски събор

Сред запазените примери е Петропавловският събор (Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла). Катедралата, разположена в едноименната крепост в Санкт Петербург, пази гробовете на много руски императори. До 2012 г. съборът с височина 122.5 метра бе най-високата сграда в Санкт Петербург (изпреварен от Лидер Тауър и жилищният комплекс „Княз Александър Невский” (124 метра). Строителството на храма започва през 1703 г., а първата дървена църква е осветена след по-малко от година. През 1712 г. започва строителството на каменния Петропавловския събор, който поглъща дървената църква. Вместо кръст съборът е увенчан с тънка кула, на която е 40-метровият шпил, завършващ с фигурка на ангел с кръст в ръка.

По време на московския барок се налага композицията тип осморка на правоъгълник – по-високата сграда, която е с октагонална конфигурация е поставена върху по-ниска четириъгълна сграда. Контрастът на формите носи така характерния за барока динамизъм.

православен храмЧесто това са шатрови църкви, характерни единствено за Русия. Вместо купол те имат шатра. Имат две разновидности – дървени и каменни. Смята се, че заместването на традиционния византийски купол с шатра, се дължи на практически причини. В селата е било трудно да се построи купол, особено предвид факта, че преобладаващите сгради са били дървени.

КоломенскоеПървата шатрова църква е Троицката (сега Покровската) в Александровая слобода, храм на княз Василий ІІІ (ок. 1510). Друг пример е Възнесенската църква в Коломенское, смятана за един шедьоврите на шатровото строителство. И двете са проектирани от италианци. Църквата в Коломенское се отличава с летящата архитектура, като съчетава ренесансови пиластери и корнизи с готически елементи (вимперги). Тя е построена в чест на рождането на наследника на Василий ІІІ – Иван Грозни.

Св. Василий Блажени

Св. Василий Блажени

Така стигаме до най-известната православна църква от този период. Централният храм на събора Покров на рву (храм на Василий Блажени) на Червения площад е построен през 1555-61 г. в чест на победата над Казанското царство.
Отначало всички девет сгради на Покровския събор били построени като отделни църкви, съединени по-късно чрез покрити галерии. Тук се съчетават три различни типа църкви – шатрова (с осмоъгълник на правоъгълник), четири средни, които са стълбообразни и четири малки.

Последните шатрови църкви преди Смутните времена са построени по поръчение на Борис Годунов. След това строежът на църкви бавно се възобновява. През 1619 по указ на Патриарх Филарет (бащата на цар Михаил Федорович) в Нижни Новгород започва реконструкцията на Архангелския събор. Постепенно строителството се променя и много често шатрите (при това две или три) имат само декоративна роля.

Суздал

Суздал, Църквата Св. Никола

В средата на ХVІІ век по указ на патриарх Никон, строителството на шатровите църкви спира. Те се запазват само в камбанариите.
Сред най-известните примери за шатрови камбанарии са Спаската кула в Москва, както и някои образци в Суздал. По-късно шатри са използвани и в много еклектични или в стил модерн църкви през 19 век.

Украинският барок (17-18 век) се отличава с по-простите форми и кулите във вид на цветни пъпки, които по-късно са възприети от барока в Русия. Много сгради от този период са запазени, включително великолепната Киево-Печорска Лавра (макар и позападнала). Най-добрите примери за барокови стенописи са тези в църквата „Света Троица” в Киево-Печорската Лавра. Те демонстрират развитието на художествените техники и използването на сложни символи, алегории, хералдически знаци и орнаменти.

Богородина с младенеца от Михаил Врубел (фрагмент)

Богородина с младенеца от Михаил Врубел, Св. Кирил в Киев

В резервата „София Киевска“ се намира Кирилската църква, построена през ХІІ век като гробница на князете Олговичи – една от най-старите църкви на Киевска Рус. Тук са някои от забележителните икони, нарисувани от Михаил Врубел. Той е бил поканен още да участва в работата по Володимирський собор в Киев, но неговите ангели с тъжни очи и сцени, които са извън православната традиция, не се вписват. В събора, впечатляващ образец на неовизантийската архитектура, могат да се видят работите на други велики руски художници, начело с Виктор Васнецов, когото познаваме добре от илюстрациите към богатирски приказки. Слабо известен факт е, че Васнецов е работил и в катедралата „Александър Невски в София“ (той е автор на една от основните икони Богородица с младенеца).

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи