Милано

Напоследък Милано се превърна в топ дестинация в Европа. Причините са много като например евтините полети и съчетаване на шопинг с култура. Самият град е модерен и шумен, но и по италиански гостоприемен.

Не вярвайте на тези, които ви казват, че в Милано има само една катедрала и „Ла Скала”… Разбира се, ако човек иска да се оправдае защо е пропуснал  „Тайната вечеря”, той има пълното право да твърди, че Милано е само за шопинг. Но всеки уважаващ себе си турист е длъжен да се съмнява в традиционните вярвания и внушенията на рекламните дипяни. Затова – смело напред към този град, пропит с история, култура и настроение.

Население – 1,25 милиона души
Валута – евро
Визи за българи – не
Часова зона: 1 час назад от София
Разстояние от София – 1427 км
Климат: умерен

Малко история

Милано, поглед от катедралата

Милано, поглед от катедралата

Първото име, с което градът е известен, е Медиоланум. Дават го римляните, когато през 222 г. пр. Хр. превземат бившето келтско селище. През 293 г., по времето на тетрархията Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с с император Максимилиан (Диоклециан, знаете, предпочита Никомидия, днешен Измит). Следват набези на вестготите, хуните и остготите, докато през През 569 г. лобардите отвоюват Милано от византийците. Милано се предава на франките през 774 г. и Карл Велики приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя.
Както вече сте разбрали, разцветът на Милано е по времето на Сфорците, когато градът си съперничи с Флоренция на Медичите.
Но преди това са Висконтите, които управляват Милано от 13 до 15 век.
Висконтите се наричат така след като техният водач Отоне става виконт на Милано (Visconte di Milano). Той е оглавявал гибелините, поддръжници на Свещената римска империя, преди последните да претърпят поражение от гвелфите (Флоренция). Родът Висконти управлява Милано до 1450 година, когато на власт идват Сфорците. Техният родоначалник е авантюрист от селски произход, но именно при тях Милано става един от центровете на зараждащия се капитализъм.
Франческо I Сфорца става четвърти херцог на Милано като се бори срещу и за Висконтите, а накрая се жени за тяхна дъщеря. Разцветът е по време на седмия херцог – Лудовико. Той е за Милано това, което за Флоренция е Лоренцо Великолепни. По времето на Лудовико се усвояват земи, строят се канали, подкрепят се печатарството и занаятите, както и науките и изобразителното изкуството. По негово поръчение Леонардо рисува Тайната вечеря и очевидно пак по негова поръка законната съпруга Беатриче Д’Есте и любовниците му, сред които Чичилия Галерани- дамата с хермелина. През 1499-1500 г. Милано е превзет от френския крал Луи XII, а херцогът умира в изгнание в замъка Лош.
Неговият син Франческо II Сфорца е последният независим милански херцог. Първоначално той и по-големият му брат Максимилиано бягат при вуйчо си в Инсбрук, но после Франческо печели битката при Бикока през 1522 г. срещу Карл V. Малко преди да навърши 40, се жени на 12-годишната дъщеря на датския крал, но умира скоро след това без да остави наследници. Милано попада под властта на Филип ІІ Испански, синът на Карл V, който по това време е крал и на Неапол и Сицилия.
След като е последователно окупирано от испански и австрийски войски през 17 и 18 век, Миланското херцогство е превзето от Наполеон Бонапарт през 1796 г.

Забележителности

Ако успеете да планирате своето пътуване до Милано рационално средно за около три-четири дни можете да обиколите почти всички забележителности в града. Хубавото, е че една голяма част от тях са в центъра и са близки една до друга, а за далечните градският транспорт е добре уреден, но в повечето случаи и те са на пешеходни разстояния.

На първо място това е символът на Милано – катедралата Дуомо. Тя е строена пет века – от XIV до началото на XIX в. Тя е пета по големина в света и впечатлява със своите размери. Изградена е в готически стил от бял мрамор и има над 100 кули, най – високата, от които е 108 метра и е увенчана със златна статуя на Дева Мария. Фасадата е украсена с над 2200 статуи. Можете да се качите на покрива  с асансьор или по стълбите (съответно има разлика в цената). Имайте предвид, че ако има вятър, не се позволява качването на покрива, а пускат само за разглеждане вътре. Има и музей към катедралата, в който са изложени нейни макети и статуи, които са свалени от фасадата на сградата.

Milan_Cathedral_2013-09-18

Катедралата

Площадът Дуомо – това е площадът около катедралата и сърцето на Милано. Тук ще видите забързани тълпи, кафенета, ресторанти и небезизвестният търговски център Виторио Емануеле II, който впечатлява, не само със своите изискани дрехи, но и с неверoятната си архитектура. Той се намира зад катедралата. От 2015 г. покривът е отворен за туристи. Покривната алея съществува от над век и е проектирана за поддръжка на галерията. Вече туристите могат да се насладят на гледките, които тя разкрива и да научат малко повече за нейната история.

Срещу катедралата пък се намира Кралският дворец, който е бивша резиденция на Сфорците. Сега там се помещава музеят на модерното изкуство и музеят на катедралата, за който бе споменато по горе.

Освен катедралата Дуомо,  Милано се е гордее и с това, че тук се намира оригиналната картина на Леонардо да Винчи – Тайната вечеря. Тя се помещава в трапезарията на църквата Санта Мария деле Грацие, която е преобразувана, за да може картината да се запази през вековете. Задължително трябва да си запазите билет от по-рано.

the-last-supper-1921290_960_720

Тайната вечеря

Оперният театър La Scala – той е един от най-известните оперни театри в света. Построен е през XVIII в. по поръчка на австро – унгарската императрица Мария – Тереза. Отвън не е особено впечатляващ, но влезнете ли вътре, се потапяте в разкош. Самият театър има музей, който можете да посетите.

20110725_Milano_La_Scala_5507

Ла Скала

Отдалечавайки се от центъра, забележителностите не намаляват. Вече в периферията на центъра се намира стадионът „Сан Сиро“, който би бил много интересен особено за любители на футбола. Той побира над 82 хиляди души, което го прави най-големият стадион в Италия. Там ежедневно правят организирани турове. Тук се намира и Музей на футбола, който е единствен в страната.

В близост до стадиона „Сан Сиро“ се намира замъкът на Сфорците. Ако за изброените дотук забележителности ви трябва средно около час, то за замъка се нуждаете от поне около 3 часа и пак няма да успеете да видите всичко. Комплексът е огромен, което не е изненада предвид богатата му история. На входа задължително си вземете карта, защото е много вероятно да се изгубите. В самия замък се влиза безплатно, но за музеите се заплаща допълнително и не винаги има билети. Също така има възможност да не са отворени всички зали, но няма как да видите всичко. В замъка има експозиции от праисторията до наше време и ориентирайки се по картата можете да посетите това, което най-много ви допада. Аз успях да видя по-голямата част от музеите и замъка и мога да кажа, че останах изключително впечатлена – от мумии до картини, минавайки през живописно изписаните зали на замъка. Самият замък има дълга история. Той е построен през XV в. като резиденция и впоследствие търпи много поражения. Имало е идея сградата да бъде съборена, но са събрани средства, за да се реставрира и да се превърне в една от основните и най-интересни милански забележителности.

Ако времето е хубаво след дългата разходка в замъка можете да се разходите в парка Семпионе, който е точно до замъка. И ако така и така сте в парка не пропускайте да посетите и една забележителност, която доста често остава на заден план, но си заслужава да се види – Аквариумът. Този аквариум е един от най-големите и стари в Италия и съдържа над 100 вида различни риби с множество басейни.

Една от най-интересните за мен забележителност беше Музеят на Леонардо да Винчи. Тук също ще ви трябва доста време за обикаляне. Музеят показва изобретенията на да Винчи и не само. Показва развитието на техниката от самото й начало до наше време. Целият е интерактивен. Влезнеш ли вътре губиш представа за времето. Той не е далече от центъра и също така е в близост до Тайната вечеря. Повече информация и билети можете да видите тук.

В Милано се намира и една от най-старите църкви в Италия – базиликата „Сант Амброджо“. Датирана е в IV в. Името й идва от патрона на града и в нея е поставен ковчег с неговите останки. Тя впечатлява със своите фрески и архитектура. Намира се в близост до центъра и не отнема много време за разглеждане.

Ценителите на изкуството не бива да пропускат галерията Брера. В нея са събрани художествени творби от XIV- XX в., които проследяват развитието на италианското изкуство през вековете. Самата сграда впечатлява със своята архитектура.

Ако имате време и ви останат сили, препоръчвам да се отдалечите от центъра, което с метро е бързо и лесно и да отидете до квартал Навили, който коренно се различава от центъра на Милано. Все едно сте отишли в друг град. Там е спокойно и приятно за разходка. Кварталът е разделен от канали, които са стигали чак до центъра на Милано, а доста често има хора, които плуват в тях с различни видове лодки. От двете страни има магазинчета, ресторанти и множество сладкарници. Можете да хапнете от прочутия италиански сладолед, да изпиете чаша истински горещ шоколад, или да опитате традиционни италиански ястия.

Шопинг

Няма как да пропуснем шопинга. Местата са Златният четириъгълник (Quadrilatero D’Oro)  със знаменитата Via Montenapoleone, Ingrosso и първият мол в света - Галерия Виторио Емануеле II (Vittorio Emanuele II). Галерията, признавам, е в Топ 3 на забележителностите на Милано. Тя свързва двата основни площада на глада и се отличава със стъкления си купол, стенописи и скулптури.

Ако не сте имали време в града, можете да направите последни покупки в шопинг центъра до летище Бергамо.

За любителите на модата – тук два пъти в годината има седмица на модата и в града е пълно с известни личности.

Как да стигнем?

Може да стигнете с кола, автобус или самолет, но самолетът е за предпочитане, тъй като в момента с нискотарифните полети на различни компании излиза доста по-евтино и разбира се бързо.

Има три летища – Бергамо, Малпенса и Линате. Летището в Бергамо е по-близко до Милано, но с шътъл бусчетата на Малпенското летище също е доста бързо и удобно макар, че е по-далече.

Самият градски транспорт в Милано е много добре устроен. Отделете малко време преди заминаването си да проучите а се движи метрото. Освен него вървят и автобуси и трамваи. Имате няколко варианта за закупуване на билети, които можете да видите тук. Също така от туристическите информационни гишета, които ги има по големите спирки има пакети, които включват карта за намаление за основните забележителности и карта за градския за няколко дни и излиза доста изгодно.

Актуален към януари 2018

Ключови думи за този текст

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи