garda Лаго ди Гарда (снимка: stux)

Лаго ди Гарда през март

Най-голямото ледниково езеро в Италия има свой собствен мек микроклимат, така че не настръхвайте при мисълта да го посетите и в по-студените месеци на годината. Маслиновите дръвчета и типичната италианска средиземноморска растителност са го разбрали много отдавна и охотно са пуснали корени навсякъде около бреговете му. Тук растат дори лимони! Особено край… Лимоне – едно от десетките живописни градчета, накацали край езерото.

Маслиновите горички и кипарисите не се плашат от заснежените планини
Маслиновите горички и кипарисите не се плашат от заснежените планини

Този благ собствен климат, съчетан с вълшебни гледки, резултат на невероятната среща на Средиземноморието с Алпите край водите на кристалното езеро-море, привлича туристи от векове. Най-много са германците – заради близостта, цените, а и заради традицията – тук е разпускал самият Гьоте :), наминавали са Томас Ман и Ницше. Така че указателните табели са на италиански и немски, а ако си затвориш очите и се заслушаш в речта, лесно можеш да си помислиш, че си объркал държавата.

Лаго ди Гарда
Местните обичат да присядат край кея и да си бъбрят.

Но не си! Лаго Бенако (както още го наричат) е един от най-често посещаваните курорти от средния италианец, защото тук има всички условия за истинска почивка – спа и лековити минерални извори в най-южната му част – Сирмионе, чудесни пясъчни плажове по цялата му обиколка, преходи по ограждащите го планини, всевъзможни водни спортове (тук почти винаги духа вятър и затова има много сърфисти и кайтисти). Температурата на водата през август достига до 26 градуса (през март е около 9 градуса). Като прибавим към това и неизменно добрата италианска кухня, какво повече му трябва на човек! Сладоледът (прочутото джелато) се предлага почти навсякъде по околовръстния път и е вървежен дори през март…

За по-дълъг престой освен многобройните хотели и къщи за отсядане, има и къмпинги, както и много приятни бунгала.

Колкото до “околовръстното” – ако наминавате насам, подгответе се за една дълга обиколка – периметърът на езерото е 155 километра, от които около 52 километра дължина и 17.5 км максимална широчина. Не че е задължително да го обхождате цялото, но ако имате възможност, не пропускайте да го направите.

На юг е Пескиера (която е и жп гара!), своеобразна порта към езерото и шопинг център – все пак Милано е само на някакви си 140 км от тук. В околностите на Пескиера е един от най-големите увеселителни паркове в Италия – Гардаленд.

Продължавайки на север по източния бряг, не отминавайте Лацизе – в околностите му са едни от най-добрите аква- и зоопаркове. Има дори лъвове – в (почти) естествена среда.

В Бардолино има музей на зехтина. Покрай всичко, което може да видите за начина му на правене, може да дегустирате и да си закупите мостри от тукашното производство, за да зарадвате майките си (примерно). В края на сезона тук празнуват един от най-яките фестивали на виното, но иначе по всяко време може да си вземете бутилка-две червено вино от местния сорт (и за татковците.

От Малчезине може да се изкачите с лифт до Монте Балдо (1745 м) и оттам просто да се дивите на гледки или да се впуснете в трекинг. Мрежата от алпийски хижи е гъста и добре поддържана.

Каскадата на Вароне. Величествено и много мокро
Каскадата на Вароне. Величествено и много мокро

Най на север, край Рива дел Гарда, е каскадата (водопадът) на река Вароне. Внушително и … много мокро! 🙂

Западният бряг не отстъпва по живописност на източния. Не пропускайте Лимоне (и да, напазарувайте си цитруси! ), Тремозине и водопадите, устремени по пътя си към езерото по отвесните скалисти брегове. Между другото, едно време между Рива дел Гарда и Лимоне е минавала границата между Италия и някогашната имерия Австро-Унгария…

И ако си мислите, че сетивата ви не могат да поемат повече красота, лъжете се – Ривиера Гардоне и Дезенцано ще ви опровергаят…

Разходете се по много богатите в архитектурно, естетическо и историческо значение крайбрежни улици (великолепните лунголаго) на Сало. Тук е било седалището на Италианската социална република (известна още като република Сало), основана от Мусолини през 1943 г.

Тук някъде ще спра с обиколката, за да не досаждам повече. А и както вече казах, тя не е задължителна – може просто да си харесате едно от местата и да хвърлите котва там. Но ми се струва грехота да се изпуска всичко останало…

Със сигурност може да се твърди, че Лаго ди Гарда си остава чудесна дестинация дори през зимата. Още повече, че тогава тук е чувствително по-спокойно и ненаселено, без да е вледеняващо студено. По време на сезона по плажовете наистина е гмеж, особено през уикендите и почивните дни, когато тук се изсипва населението на по-близките големи градове – Верона и Бреша. Но навалицата все пак не дразни, както в големите ни морски комплекси .

[textblock style=”2″]Как да стигнем

Лаго ди Гарда дели 3 италиански региона (Ломбардия, Венето и Тренто).

  • Най-удобно е да пътувате с кола (отбивате от магистрала A4 Венеция-Торино).
  • Другите варианти са с влак или автобус от Бергамо (имате прекачване на Бреша) до Безанцано, Сирмионе, Пескиера, или от Верона. Разстоянията от Бреша и от Верона с почти еднакви – около 90 километра.
  • Може да влезете и от север, откъм Тренто.

[/textblock]

 

[textblock style=”2″]Кратка ценова справка

  • Билет за влака – Бергамо-Пескиера дел Гарда – 9 евро (в едната посока)
  • Корабче Пескиера – Бардолино – 6.50 евро (в едната посока)
  • Корабче Пескиера – Малчезине – 13.70 евро (в едната посока)
  • Фунийка джелато – 1.50 евро
  • Паста, пица – 7 до 12 евро
  • Бунгало за 4-ма (извън сезона) – около 50 евро

[/textblock]

 

You may also like

Comments

No Comments

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се