Находки: Фабриката за килими в Костандово

„Хемус“, фабриката за килими в Костандово (на 10-15 минути с кола от Велинград), не е забележителност в истинския смисъл на думата. Въпреки това предприятието постоянно приема посетители, дори има официална тарифа за вход (2 лв.).

Да се открие то обаче е относително трудно, тъй като фабриката – малка семейна фирма, няма персонал, който да се занимава с маркетинг и съпътстващи прояви.*

Посещението обаче си струва, макар да оставя смесени чувства. Великолепните цветове на килимите и зашеметяващо сложните мотиви се разполагат в скромно помещение, което се отоплява с печки на дърва (въпреки приветливия надпис на входната врата – от алуминиева дограма, който уведомява, че еврофондове са допринесли, ако не греша, за енергийната ефективност). Приветливите работнички, които стоически изтърпяват любопитството на зяпачите, са облечени по начин, който не предполага особено високи заплати. Това не е за чудене, районът – въпреки близостта на Велинград, е беден. А уменията, които тъкачките на килими демонстрират, са главозамайващи. За усвоявянето им са нужни месеци, ако не и години.

Това е изключително сложна технология, която изисква отдаденост и изключително внимание към детайла.

Не е чудно, че фабрика „Хемус“ тъче за британския кралски двор и Версай. Един от най-важните килими, с които собствениците се гордеят, е бил по поръчка на замъка Ануик, където е заснета част от филма „Хари Потър“. Сред клиентите още са редица български политици, британската кралица Беатрис и Миг Джагър, който си поръчал 16 синьо-бели килима.

Част от обяснението за този успех е британският съдружник във фабриката, но от няколко разменени реплики с управителите – Надя и Нино Парпулови, става ясно, че Дейвид Бамфорд вече не осигурява поръчки.

Но работа очевидно има достатъчно и бързите ръце на жените не спират нито за миг. Един килим се произвежда месеци, но преди това поне месец отнема начертаването на дизайна – тези прилични на макети от гоблен табла, по които работят тъкачките. Често това са копия на стари версайски килими, изобразяващи ловни или бойни сцени, и пренасянето им на хартия се прави квадратче по квадратче, макар и със софтуер.

Крайната цена зависи както от размера и сложността на дизайна, така и от детайлността („резолюцията“).

Освен килими, тип персийски (като тези по версайски мотиви), във фабриката произвеждат и гладко тъкани килими от типа на котленските.

* Тези, които се интересуват как да стигнат дотам, могат да пишат на редакционния имейл или във фейсбук и ще изпратим упътване

Находки е новата рубрика на Светът в куфар, която търси интересното в обичайните неща. Ако имате предложение за преживяване или интересен маршрут в България извън познатите туристически обекти, пишете на member@kufar.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи