Караш: Едно българско село възкръсва

„Открихме“ това уникално българско село съвсем случайно, въпреки че през цялото време ни е било под носа – над 26 км от главния път Е-83 София-Русе. Обладани от изследователски пориви, в гр. Златна Панега отбихме към Роман (има табела). Първото населено място край шосето е с. Орешене и дотук може да сте сигурни, че сте на прав път. После обаче най-вероятно ще се загубите. След двайсетина километра асфалтов път, който не е първа хубост, следва разклон, на който трябва да отбиете вляво към село Хубавене. Иначе ще се озовете направо в Роман, което не че е лошо, но ние сме тръгнали към Караш, нали?
В Хубавене решихме да попитаме за пътя и попаднахме на сигурно единствения глухоням в селото, но това не беше фатално – след още около 5 километра се озовахме в Караш.

Поглед от центъра на селския площад към Предбалкана

Поглед от центъра на селския площад към Предбалкана

Това село наистина е уникално като природа, защото съчетава по един безподобен начин Предбалкана с равнината, при това край един особено живописен участък от течението на река Малък Искър. Селото има и странна история – в края на петдесетте години то е изселено принудително заради ендемично и фатално бъбречно заболяване (чийто генезис е неизяснен и до ден-днешен).

Имаше над 10 такива благодарствени писма....

Имаше над 10 такива благодарствени писма….

След „избухването на демокрацията“  обаче жителите започват да се завръщат и постепенно да го населяват. При това със завиден ентусиазъм, трудолюбие и дарителска страст (видно и по обявите на площада на селото) започват да възстановяват родното си място.
Между другото забелязахме обещаваща и добре изглеждаща почивна база близо до реката, но не сме я проучвали и повече от това не можем да кажем.

В подножението на калето. Като нищо можеш да го подминеш...

В подножението на калето. Като нищо можеш да го подминеш…

На около 2 км след селото следва една друга малко популярна забележителност – Калето (има табела). След около половинчасово катерене през гори и шубраци ще се доберете до останките от тази средновековна крепост, но това, което ще ви спре дъха, е гледката. Неочаквано виждаш от птичи поглед как Малък Искър долу в ниското прави почти 90-градусов завой! В миналото пътят край тази река е бил стратегически (по него може да продължите до Калугерово и Правец), което и обяснява наличието на крепост тук.

Днес всичко е абсолютно запуснато, опоскано от иманяри и навяващо тъжни размисли за отношението ни като народ към собствената ни история. Неволно направихме аналогия с френско-българския му събрат, макар и от съвсем друг мащаб – О-Кьонигсбург

 

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи