Обединената галерия Квадрат 500

Откриването на Националната художествена галерия Квадрат 500 наистина има основание да претендира за най-значимото културно събитие на 2015 г.

Квадратът всъщност се оформя от старите сгради на Национална галерия за чуждестранно изкуство и сградата на ВМЕИ до паметника на Васил Левски.

Разбира се, най-значимите творби, които са изложени в бившия дворец зад „Александър Невски“ и присъединените сгради, вече са показвани като част от колекцията на Националната художествена галерия на пл. „Батенберг“ и галерията за чуждестранно изкуство. Такива са произведенията на Златю Бояджиев и Майстора, които се приемат за шедьоврите на галерията. Но вероятно си спомняте, че в старата сграда на галерията бяха принудени да подредят картините на нещо като стелажи, без да имат възможност да ги откроят или да постигнат най-подходящото осветление. Преди „Свинарката“ на Златю Бояджиев, например, бе почти незабележима, качена на втория „етаж“ на стелажа, над нивото на очите. Разполагайки с повече пространство, кураторите са успели да наложат една по-добра концепция.

28-те зали, в които българското изкуство съжителства със световното, се разполагат на площ 16 хил. кв. м. Изложени са 1700 експоната, а все още не е отворено южното крило, което ще съдържа временни експозиции.

Светлин Русев и хората, отговорни за редизайна на галерията, наистина са свършили много добра работа. Все пак ще отбележим някои учудващи решения – картините на Иван Милев и Димитър Казаков – Нерон например са поставени в коридора, където не събират полагащото им се внимание, докато далеч по-безинтересни, но големи по размер произведения на съвременни автори се разполагат нашироко в отделни зали.

По-малко добри думи може да се кажат за служителите на Министерството на културата, които не са си направили труда да предложат информация за експонатите или поне карта с плана на изложбата. Самата галерия дори няма интернет сайт.

Африкански маски в Квадрат 500

Африкански маски

В залите с екзотичните произведения има картони с кратки статии, които дават известен контекст на зрителя, незапознат със символиката на източните изкуства. Но това не е направено за „вътрешната експозиция“. Липсват и характерните за западните музеи (и доста удобни) надписи по стените, или анотации до самите картини, които дават информация поне за съответния период. Доколкото видяхме, няма и аудиогайдове.

Не бяхме подготвени за този информационен дефицит, иначе щяхме да изследваме по-подробно галерията и да попълним липсващия план. Засега ще представим най-общо описание.

Ако искате да видите първо най-важните произведения, трябва да поеме направо по стълбите към втория етаж, където ще попаднете в залата на Владимир Димитров – Майстора, а в съседство са творбите на Златю Боядиев, Никола Танев, Васил Стоилов.

Ако тръгнете наляво, ще видите старите майстори – на първо място, портретите на Захари Зограф, както и творби на Иван Мърквичка, Никола Образописов и Николай Павлович. След това коридорите ви водят към колекциите с индийско, японско и африканско изкуство, които са изненадващата част в експозицията. След това трябва да завиете надясно, така че отново се връщате към българските майстори, както и към залите, представящи българския модернизъм.

Една от изненадите е малка заличка с картини на Христо Явашев, които разкриват ранните търсения от студентските години на световно известния артист. Говорейки за популярност зад граница, трябва да отбележим и монументалното платно или по-скоро инсталация „Дух и материя“ на Недко Солаков, друг български творец, за когото са широко отворени вратите на световните галерии.

Сирак Скитник

Сирак Скитник

Ако сте виждали класическите картини в основното крило на втория етаж неведнъж, то се насочете към  залите, излагащи произведенията на българския модернизъм (сецесион, експресионизъм, символизъм) от първата половина на 20 век. Сред тях специално внимание заслужават картините на Сирак Скитник (особено „Финската гара“), Иван Бояджиев, Борис Георгиев.
Не сме напълно сигурни, но залата на Васил Стоилов също съдържа по-непознати творби (по-специално – неговия автопортрет).

В различните зали може да се открият и няколко впечатляващи творби на повече или по-малко популярни съвременни автори. Сред тях са произведения на Свилен Блажев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев.

А ако тръгнете надясно от входа, ще попаднете в залите, приютяващи чуждестранната колекция на галериите. Включени са произведения на Йожен Дьолакроа, Огюст Реноар, Анри Матис и Густав Курбе. Това не са най-добрите им картини, но си заслужава да се видят.

Работното време на Национална галерия „Квадрат 500″ е от 10.00 до 18.00 часа, като почивният ден е в понеделник. Отделете най-малко три часа.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи