Флоренция

Флоренция (Firenze) е главният град на Тоскана и е отправна точка към може би най-колоритната италианската област, както и към великолепието на италианския Ренесанс.

Разположен е на река Арно и е от градовете, които може да обиколите и пеша, което препоръчваме горещо, защото Флоренция е истински музей на открито и на всяка крачка дебнат изненади, знаци за минали драматични събития или изящни образци на ренесансовото изкуство. С население около 356 000 души, тя няма да ви подтисне с неудобствата на трафика и пренаселеността на големите градове. Едновременно с това Флоренция предлага забележителности за много повече от един уикенд. Определено място, на което ще искате да се връщате.

Малко (повече) история

До голяма степен историята на Флоренция е историята на влиятелната фамилия на Медичите, а тя е малко объркваща (включително заради повтарящите се имена), затова ще я проследим по-подробно.
До 12 век, когато става автономна област, нищо не предвещава блясъка на Флоренция – малко селище, основано през 59 пр.н.е. Има и сведения за по-ранно селище, основано от етруските.
През 12 век  градът е въвлечен в борбата между гибелини (поддръжници на императора на Свещената римска империя) и гвелфи (поддържници на папата). Гвелфите са предимно търговци и те доминират във Флоренция, докато гибелините, които поддържат по-светска форма, са представени в Сиена. Гвелфите побеждават гибелините през 1289 г. в битката при Кампалдино, но после се разделят на черни и бели гвелфи, като последните се противопоставят на папата. Когато черните гвелфи вземат контрола над града през 1302 г., Данте, привърженик на белите гвелфи, е прокуден от Флоренция.
Градът бързо се разраства, благодарение на разцвета на тестилната промишленост и търговията, като жителите му достигат 70-80 хиляди души, но чумата през 1348 г. съкращава двойно числеността на населението. До 1434 г. Флоренция попада под властта на фамилията Албизи, представители на гвелфите. Тяхната основна опозиция са Медичите, натрупали състояние като папски банкери.

В началото на 15 век Козимо Медичи постепенно завзема властта. Именно благодарение на неговата подкрепа получават шанс за изява Брунелески, Донатело, Фра Анжелико и Фра Филипо Липи. Основана е Платоновата академия.
По време на упрвлението на неговия внук Лоренцо Великолепни (1469–92 г.) е най-бляскавият период на италианския Ренесанс. Флоренция става културна столица на Италия. Лоренцо, самият той изкушен от поезията, привлича Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. По негово време републиканското управление е било само на хартия, при това Лоренцо не е пестил обществени пари, за да финансира начинанията си, много от които са днешните шедьоври. Той едва оцелява по време на заговора Паци, инспириран от папа Сикст IV, при който е убит брат му Джулиано. Но преди смъртта на Лоренцо през 1492 г. банката на Медичите фалира (отнета е папската концесия), задграничните клонове са управлявани лошо, а самият той, твърде болен, в последните години от живота си отпуска здравата хватка. Накрая фамилията е изгонена от Флоренция от френския крал Шарл VІІІ. Градът пада под управлението на доминиканския монах Савонарола, който, воден от фанатични подбуди, през 1497 г. издига Кладата на суетата, на която изгаря много предмети на разкоша, но и произведения на изкуството, включително картини на Ботичели. Атакуван от францисканския орден, Савонарола е осъден като еретик и екзекутиран през 1498 г. Въпреки мизерната работа с кладата, във Флоренция има негов паметник. След като Свещеният съюз, воден от Испания, изгонва французите, които са поддържали флорентинските републиканци, фамилията на Медичите се връща на власт през 1512 г.

Следва бурен период, дори на Микеланджело се наложило да избяга от града. През това време влиятелното семейство все пак укрепва позициите си благодарение на папа Климент VII, племенника на Лоренцо Великолепни. Макар да е изтласкан от Карл V чак в Орвието, папата успява дори да сроди Медичите с френската корона.
Именно той настанява начело на Флоренция Алесандро – незаконен син на Лоренцо II Медичи (а може би на самия папа). След убийството на Алесандро, начело на Флоренция за доста дълъг период застава Козимо I Медичи (далечен наследник на Лоренцо Великолепни), който управлява като велик херцог от 1537 до 1574 г. По негово време са завършени Уфици и дворецът Пити.

След края на неговото управление настъпва упадък, а наследниците на Козимо І постепенно се свързват с австрийската монархия и така Тоскана попада под влиянието на виенските императори. През 1865 г. Флоренция измества Торино като италианска столица, но това продължава само до 1870 г.

Как да стигнем?

Няма пряка авиолиния от София до Флоренция. Можете да летите до Рим, до Пиза или до Болоня и след това да се придвижите с влак. Най-евтините влакове са регионалните, но те са и по-бавни. Ако вземете такъв влак от гарата на Болоня (дотам от летището – с автобус), трябва да се прекачите на Прато. От летището на Болоня има и директен автобус до Флоренция.
Из близките околности можете да се придвижвате с влак или автобус. Проверете и тези автобуси, за които вече сме писали.

Основни забележителности

Три сгради олицетворяват триумфа на флорентинската архитектура (романофлорентински стил) – това са Дуомо, съседната кула на Джото и баптистерият.

Катедралата във Флоренция

Дуомо

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Cattedrale di Santa Maria del Fiore) със своя купол, проектиран от Филипо Брунелески, е символът на Флоренция. Тя е строена около шест века – от края на 13 век до 19 век, когато е завършена фасадата в цялото си неподражаемо великолепие. Много архитекти са оставили отпечатъка си върху Дуомо – като се започне от Арнолфо ди Камбио и се стигне до Бренелески, който изгражда купола през 1420-1436 г.
Преди това, през 1331 г. за архитект е избран Джото, който проектира основно кулата (кампанилата), но не може да я довърши. Работата е прекъсната заради смъртта на художника и чумната епидемия и кулата е довършена чак през 1375 г.

Баптистерият „Сан Джовани Батиста“ (Battistero di San Giovanni Battista) е служил за кръщенета, дори Данте е бил кръстен тук. Той е най-старата сграда от трите, тъй като е изграден на мястото на раннохристиянска постройка. През 12-13 век е облицован с бял и зелен мрамор. Особено впечатляващи са портите на цилиндричната сграда. Южните врати, които са по-стари (14 век) са дело на Андреа Пизано. Северните врати и позлатените източни врати, известни като „Врати на Рая“ са работа на Лоренцо Гиберти. Вътре е гробницата на антипапа Йоан XXIII, дело на Донатело. Това е бил един от най-скандалните папи, бивш пират (антипапа означава, че папството му не се признава от католическа общност, а признатият папа Йоан XXIII е Анджело Ронкали, „българският” папа).

Флоренция

Изглед към града от Боболи

По пътя към площада на Синьорията може да се полюбувате на Двореца Строци и църквата Орсанмикеле, украсена с великолепните скулптури на Донатело и Верокио, или да се разходите по Площада на Републиката, разположен на мястото на древния Форум.

Палацо Векио е една от централните сгради на Флоренция, увенчана от кулата Арнолфо (наречена на Арнолфо ди Камбио, който я построява през 1310 г.). Той замества стария дворец (музея Барджело) и при управлението на херцог Козимо I е бил резиденция на Медичите. По-късно е заменен от Палацо Пити (на другия бряг). От 1865 до 1871 г., когато Флоренция е столица на кралството, в двореца се помещава Палатата на депутатите и Министерството на външните работи.
Една от централните зали е Залата на петстотинте, където са се провеждали заседанията на Големия Народен Съвет след второто изгнание на Медичите от Флоренция (1494 г.). Може да видите и покоите на папа Лъв Х, друг папа, произхождащ от династията на Медичите.

Санта Мария Новела

Санта Мария Новела

Разположена недалеч от Санта Мария Новела, базиликата „Сан Лоренцо“ (с Капелата на Медичите) е една от най-старите църкви във Флоренция. Старата Сакристия е построена по поръчка на Козимо Медичи от Филипо Брунелески, а после по проект на Микеланджело от другата страна на трансепта е пристроена и Новата Сакристия с гробниците на Лоренцо Медичи и Джулиано Медичи. В капелата са разположени четири алегорически скулптури: „Ден“, „Нощ“, „Зора“ и „Здрач“. Първите две са на саркофага на Джулиано – най-малкия син на Лоренцо Великолепни (а не брат му), а „Зора“ и „Здрач“ – на саркофага на Лоренцо ІІ Медичи, херцог на Урбино и внук на Лоренцо Великолепни.

Галерията Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построена е от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи и отначало е изпълнявала функцията на съдебна палата. През 1765 г. е превърната в галерия. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаел, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи, Караваджо, Бронзино. Сред тях са „Пролет” и „Раждането на Венера” на Ботичели и „Венера Урбинска” на Тициан. Отвън сградата е мрачна, но има чудесна тераса, от която се открива хубав изглед към града.

Палацо Пити

Палацо Пити

От Уфици, по коридора на Вазари можете да се отправите по Моста Векио към Двореца Пити и градините Боболи.

Галерия Академия е малко отдалечена от центъра и можете да се подвоумите дали си заслужава отбивката и опашките. Заслужава си. Скулптурата на Давид е едно от най-великите произведения в дългата кариера на Микеланджело и трябва да бъде видяна на живо. На площада на Сеньорията има нейно копие – то изглежда досущ като статуята в Академията, но няма да ви накара да застинете от изумление както оригиналът. Има нещо свръхестествено в това.

Други две статуи на Давид, но от Донатело – бронзов и мраморен, могат да бъдат видяни в Националния музей Барджело.

Важно: Резервирайте предварително билети за Уфици или Академията  и идете рано сутрин, когато няма опашки! При търсене в Google излизат резултати на други сайтове, които препродават билети.

Много други забележителности са означени на картата.

Флоренция

Храна

Флоренция е и царство на добрата храна. Наред с гурме ресторантите, има много заведения, в които вечерята не е много по-скъпа отколкото в София. Такова място е Il Vinaino (Palazzuolo 124, близо до гарата) или някой от останалите винени барове (fiaschetteria). Непременно опитайте местната супа ribollita, доматените хлебчета и, разбира се, флорентинския бифтек, приготвеното по специална рецепта шкембе или ребърца. Не подминавайте и сирената -Pecorino и caprino са сред най-известните.

И кианти, разбира се.

Околности

Едно пътуване до Флоренция може да се комбинира с еднодневна екскурзия до Сиена и пътешествие из винарския район Кианти (между Флоренция и Сиена). Или можете да поемете на север към Пиза.

Ако сте с кола, тръгнете към Арецо (града на Петрарка), прекосявайки долината Казентино с живописните селища и хълмисти пейзажи. Изкушават още находищата на трюфели в  Castel Monastero, многобройните спа курорти и известното абатство Валомброса, разположено сред красива гора.

Не пропускайте и съвсем близкия град Фиезоле с римския афитеатър.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи