Църквата на чудесата в Добърско

„Като деца си играехме в тази църква. Никой не знаеше какво има, вътре бяха черни стени. Тя беше отворена и ние си играехме на криеница там. Колко пъти съм се крила в олтара.“ Така разказва възрастна жена от Добърско, разложкото село, което се прочу с църквата „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Към края на 70-те години дошли реставратори от София. „Изведнъж дойдоха хора и казват – Да знаете там какво има. – Е, какво да има, нали отнесоха златото“, припомня си жената. При социализма църквата вече не е била действаща, няколко години по-рано е откраднат и златна утвар и изнесена за Италия. „Местен човек беше, знаем го кой е, но избяга“, казва тя. Според нея е бил откраднат иконостаса, според други – позлатено евангелие и полилий. И така, след като реставраторите почистили стените, под тях се открили богато изрисувани стенописи с ярки цветове.

Уредничката в музея не споменава думата реставрация. Тя акцентира върху това, че стенописите са оригинални. Те са били почистени от саждите и само покрити с реставрационен лак. Въпреки че някъде мазилката се е олющила (особено по северната стена), е било решено, че оригиналният вид на стенописите е най-голямото им достойноство и именно това прави църквата уникална.

„Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е иконографисана през 1614 г., но се смята че е строена по-рано. Две са основанията за това твърдение – едното е мраморна плоча с двуглав орел, на която стои надписът 1122 г. (трудно различим всъщност). Другата причина са използваните материали и начинът, по който църквата е построена – типичен за по-ранното строителство.

Впрочем има и теории, че в съседство е имало по-голям храм или църквата е построена върху основите на такъв храм, откъдето е плочата. Това може би подхранва легендите, че тук се е венчал Иван Шишман, също тук Иван Рилски, някога неук монах-аскет, се е научил да чете и пише, и оттук, на път за Рилския манастир, са минали ослепените Самуилови войници. За тях има две легенди – едната е, че са прогледнали, след като изплакнали очи на аязмото; а официалната е, че тук ги сварила зимата и останали в селото, където са сформирали група на слепите певци. Тя обикаляли цялата страна и били прочути с дългите си песнопения. Една тяхна песен съдържала 40 куплета, ще ви разкажат в църквата. Групата е съществувала до началото на 20 век. Възможно обяснение  за всички тези истории, които местните с готовност ще ви разкажат е, че селото се намира по пътя от Егейско море през Рилския манастир за София. Много от местните хора са били заможни, пътували са често до Европа и са били освободени от данъци в замяна на воинска повинност.

„Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е трикорабна базилика, наполовина вкопана в земята, няма купол и камбанария – това е характерно за църквите, строени по време на турското владичество. Храмът е украсен с 460 стенописи с различен стил, което предполага повече от един художници. Не се знае кои са били зографите, а само, че са от Банската школа. Някога се е смятало, че Господ движи ръката на художника, затова имената не са били изписвани.

Запазването на стенописите е най-голямото чудо на тази църква. Тя е била действаща повече от три века. През това време саждите от свещите постепенно са наслагвали тънък филм от пчелен восък върху стенописите и така са ги запечатвали, предпазвайки ги от вредни влияния. Последните са били ограничени до минимум. Църквата е така построена, че стенописите не са изложени на пряка слънчева светлина. Седемте прозореца представляват конуси, които завършват с малки отвори. Те са винаги отворени. Църквата разполага с естествен система за вентилация – чрез малки отвори в долната част, които са свързани чрез канал в стената и с прозорците. През зимата температурата никога не пада под нулата, лятото е хладно.

Второто чудо са „космическите“ изображения на Исус Христос. Най-известна е иконата на Преображение, на която Христос е представен в нещо, което оприличават на космическа ракета. Дължим тази фантастична хипотеза на Ерих фон Деникен и филма  „Спомени от бъдещето”. Шефът на НИМ Божидар Димитров, който има книжка за църквата все пак признава, че не е ясно дали е изобразено нещо видяно. Той припомня, че подобно изображение има и в старата църква на Кремиковския манастир. Никой не може да ви каже къде е истината.

Едно е сигурно – художниците не са спазвали много стриктно канона. В друга икона Христос извежда мъртвите от Ада, а на преден план са изобразени Адам и Ева. На тази икона Христос е в нещо като капсула. Той е стъпил върху дявола и  изографисването на дявола също е голямо изключение.

Доста необичайно е, че има много женски образи – общо 30 светици, докато обичайно в християнските храмове те са от 5 до 11.

Друга интересна икона изобразява св. Георги и св. Димитър в цял ръст. Обикновено те са но коне – св. Георги води лятото на бял кон, а със св. Димитър на черен кон идва зимата.

Богослужения в храма се извършват само три пъти годишно – на  Тодоровден, на Възкресение Христово и на Рождество Христово. Църквата е малка и често се струпват много хора. Затова, особено ако сте група, е добре да се обадите предварително и да си запазите час (телефони – 0885494 445, 0886 841 135, 0898 674 319). Входът е 4 лв., а с беседа – 5 лв.

Снимането в църквата е забранено, затова публикувам единствената снимка, която ми позволиха да направя от входа. (Въпреки че имам богат опит с нарушаване на подобни забрани, особено по време на концерти, тук ги спазих).

Село Добърско освен това ще ви очарова с великолепните гледки, които разкрива към Пирин и Родопите. Наблизо има водопад и рибарник („Ама как така нямате време да идете до рибарника. Ще ви нагостят чудесно. Нищо, като дойдете пак.“). Хората са много гостоприемни и са готови да ви разведат наоколо.

Добърско, старата църква

В двора на старата църква е аязмото

 

Добърско

В притвора стенописите не са добре запазени

Църквата в Добърско

12-те ученика на Исус в цял ръст са на иконостаса

 

сувенири

Малък пазар за сувенири пред църквата

Добърско

Поглед от пътя

 

коза

Коза, снимана срещу слънцето (но пък позира)

 

За да стигнете до Добърско,трябва да минете през Разлог – заможен град с приятен център. Няма да видите характерните за други малки и средни български градове евтини магазини, кафенетата са пълни с млади хора, а скъпите автомобили са непропорционално много. Градът е благословен с разположението си между три планини, макар че не предлага интересни стари къщи като Банско (преди комерсиализацията му). Това важи до голяма степен и за съседното село Баня, което очевидно се радва на силен инвеститорски интерес, но не и на архитекти с въображение.

Разлог

Кликнете, за да видите картата

Разлог

Езерото в Разлог

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи