Море и рози

След два твърде тихи за столица на рока дни решихме да отскочим някъде близо до Каварна. Честно казано, идеята за разходка в Ботаническата градина в Балчик не ме ентусиазираше кой знае колко, но мнозинството надделя – за щастие, както се оказа в крайна сметка. Бях ходила като малка там (няма да си призная без бой преди колко години) и нямах особено ярки и красиви спомени, които да желая да затвърдя. С изключение на големите кактуси и магнолиите, като за последните някой от възрастните ми обясняваше, че издишвали отровен въздух през нощта. Може би това е една от причините да смятам за проява на лош вкус да се фукаш със снимки пред магнолиите Си, но спирам да ви занимавам с детските си контузии…

От Каварна до Балчик няма и 20 километра път, но е натоварен, така че се изсипахме пред входа на комплекса след малко повече от половин час. Тук стана ясно, че има възможност да си вземеш отделно билет за градината или за „Двореца”, имало и някакви спорове за собственост и стопанисване, но тези подробности изобщо няма да помрачиха това, което видяхме оттук нататък. Затова правилният избор беше общ билет и за двете. Цената му е малко височка – 10 лв., но със сигурност си струва. Ако сте с деца, намалението е голямо – безплатно за дете до 7 г. , 2 лв. за по-порасналите.
Вече сме на входа и сега е моментът да ви подкова малко исторически, за да ви е по-интересно да ни следвате в нашата разходка.

Историята

Преди по-малко от сто години – през 1924 г. – местността тук е била известна като „Трите воденици” и е представлявала стръмна вековна гора (с денивелация 35 метра), спускаща се към морския бряг и пресечена от долината на река Голям кулак. Имало е и няколко извора, и лозя. Такава я вижда тогава румънската кралица Мария по време на една от обиколките си из кралството (да не забравяме, че Балчик като част от Южна Добруджа е румънско владение от 1913 г. чак до 1940 г. ) и се влюбва завинаги в нея. Тя вече е имала опит в построяването на резиденции („Замъкт на Дракула”, Бран) и решава тук да бъдат нейните летни покои.

Дворецът

mariaМежду 1925 г. и 1938 г. италиански архитекти, швейцарски градинари, румънски инженери и многобройна българска работна ръка превръщат тази идея в приказна реалност. Самата Мария се изживява като творец, който иска да превърне това място в „едно хармонично цяло, моделирано от камъни, земя, вода, дървета и цветя”. Съвсем не между другото – румънската кралица изповядвала бахайската вяра, в основата на която лежи убеждението в единството на всички религии. Това дава отпечатък на всичко сътворено тук – красива и не безвкусна смес от всякакви архитектурни, ландшафтни, етнически, религиозни елементи…

Тенха Ювах, "Тихото гнездо" днес е отворено за посетители. Стиловата архитектурна еклектика добре отразява светоусещането на кралица Мария

Тенха Ювах, „Тихото гнездо“ днес е отворено за посетители. Стиловата архитектурна еклектика добре отразява светоусещането на кралица Мария

Вдигнати са няколко вили с различно предназначение. Част от тях съществуват и днес, дори предлагат настаняване, други са се свлекли към морето и са останали само в легендите (Пушалния салон, Винарната, храмът „Мария Рух”).

Тронът, пренесен от Флоренция, от който Мария е съзерцавала морските далнини

Тронът, пренесен от Флоренция, от който Мария е съзерцавала морските далнини

Сега всеки може да разгледа „Тихото гнездо”, където е отсядала Мария, и да придобие представа за вкусовете на кралицата и времената, в които е живяла. Дори може и да е достатъчно наивен, за да сключи брак, защото комплексът организира и сватбени тържества…

Паркът и Ботаническата градина

Около постройките терасовидно е оформено вълшебно парково пространство с различни градини – цветни, овощни, зеленчукови и лозя; цветя, пълзящи по подпорните стени; водни огледала, канали и водопади; перголи от ковано желязо и огромни глинени кюпове, нимфеум – храм на водата, параклис, аязмо и дори Мост на въздишките. Всяко късче от тази картина е натоварено и с библейски смисъл…


След 1955 г. този парк прераства в Университетска Ботаническа градина, в която днес се отглеждат над 3500 растителни вида. За непосветени като нас особено интересни бяха екзотите – метасеквоята (най-старото живо дърво), моливното дърво, хартиеното дърво, от което се е правила най-фината хартия и бонбоненото дърво, чиито плодове наистина имат вкус на бонбони с ром, а от тях се прави лекарство против алкохолизъм.
Но истинската научна гордост тук е втората по големина (след Лондонската) експозиция на сукуленти на открито. Лично мен бодливите създания не ме докосват, макар че сигурно е по будистки вълнуващо да чакаш с години някой кактус да разтвори плахо цветче…

kaktus

 

Моят фаворит е градината с плачещите дървета – ще я видите на снимките по-долу. Колкото до тях – трябва да се извиня, че са доста далеч от красивата действителност, но толкова си мога… А и ме съмнява, че е възможно това райско ЦЯЛО да бъде преразказано по някакъв начин, било с думи, било със снимки.


Колкото до вероизповеданието ми след това посещение – сърцето ми вече е бахайско :)

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи