Внимание: туристически психози

Човек може и добре да си живее, без да подозира за тези налудности, но не е зле да сме запознати поне малко с тях, за да сме подготвени, ако ни се наложи 🙂

  • Парижки синдром. Слагаме го на първо място заради гръмкото му име, иначе е описан като болестно състояние съвсем наскоро. Най-податливи на тази психоза са японските туристи, озовали се в Западна Европа и особено в Париж. Затова в тяхна помощ в посолството им там е отворена денонощна телефонна линия.
    Симптомите са болезнена обърканост, отключване на мания за преследване и дори халюцинации. Има и физически прояви – силно сърцебиене, задушаване, гадене и потене.
    Като главна причина за страданието се посочва културният шок от разминаването на създадената идеализирана представа за мястото с „грубата“ реалност. Има и други фактори – като изтощението от дългото пътуване и обиколки, както и голямата часова разлика (така наречения jet lag).
  • Синдромът на Стендал е наречен така в чест на френския писател, защото именно той пръв описва подобни усещания, след като посещава Флоренция. Срещата на живо с велики художествени произведения кара някои по-чувствителни хора да се почувстват безсмислени и незначителни и може да провокира истерия и прояви на агресия. Това обяснява немалкото случаи на покушения срещу известни картини… Музейните служители във Флоренция преминават специална подготовка, за да знаят как да реагират при подобни прояви.
  • Йерусалимският синдром се проявява при някои по-религиозни поклонници в Светите земи, независимо от вероизповеданието им – християнско, мюсюлманско или юдейско.
    Засегнатите са обзети от особено силно месианско настроение и започват да се изживяват като пророци, библейски герои и проводници на Божията воля. По-безобидните прояви са театралното позиране и гръмкото рецитиране на пасажи от свещените книги на някое по-оживено място.
    Но понякога този синдром може да има далеч по-неприятни и опасни последствия. Ето защо и хотелиерите в Йерусалим са научени да наблюдават гостите си за някои ранни признаци на тази психоза, като изчезването на чаршафи от стаята например – любим „костюм“ за всеки заболял „месия“…Иска ни се да завършим с оптимистичното заключение, че ние, българите, имаме силни ваксини срещу подобни душевни страдания – здравата чивия, вроденият ни скептицизъм и неособено добре развитото ни чувство за съпричастност. Но знае ли човек… 🙂

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *