Атина

Атина, градът, от който започва Европа, вероятно е сред най-баналните туристически дестинации на континента … за всеки, който още не е бил там и не може да си представи града отвъд клишетата. Всъщност столицата на Гърция е една от най-приятните идеи за дълъг уикенд, особено след края на лятото, когато жегите и глъчката поутихват.

Освен че е добре да пропуснете пиковия сезон, почти задължително е да изберете за посещение уикенда. Атина е доста пренаселен град, с пословични задръствания. А в неделя сутрин е известният пазар в Монастираки.

Население – 3.7 млн. души
Валута – евро
Визи за българи – не
Разстояние от София – 791.01 км  (525.29 км по въздух)
Климат: средиземноморски с горещо лято и мека зима
Най-добро време за посещение – целогодишно, но все пак избягвайте август.

Историята накратко

Малък пътеводител в Древна Гърция:

Най-общо различаваме Егейска Гърция – до края на II-то хилядолетие  и Древна Гърция до ІІ век пр. н.е., когато страната е завладяна от римляните.

Остров Крит е имал важна роля по време на Минойската цивилизация (родово-общинния строй, ХХХ-XII век пр.н.е. ), като свързващо звено между ранните цивилизации на Близкия Изток и Егейския район. Той е завладян от ахейците около ХV в. пр. Христа. На континента се развива Микенската цивилизация, на името на древния град на Пелепонес. Това е периодът, описан в „Илиада“. От 1220 г. пр.н.е. Егейската цивилизация преживява дълбока вътрешна криза, която се съпътства от нахлуването на войнствените дорийци и последвалото начало на Тъмните векове.

След това възникват градовете-държави, за да се стигне до разцвета на т. нар. Класическа Гърция, когато влиянието на Атина се засилва. Гърците колонизират части от Италия и Африка, воюват с Персия, но и помежду си (пелопонеските войни между Спарта и Атина). Този период приключва с царуването на Филип II и сина му Александър Велики (359-323 пр. Хр.).

Периодът на завоеванията на Александър Македонски е разцветът на Елинистичната цивилизация. Той завладява много страни и създава огромна империя, която включва Гърция и Македония, Мала Азия, южните области на Балканския полуостров, Египет и Тунис. Това е период на разцвет на гръцката култура (Платон, Архимед и Евклид.), чийто край настъпва при управлението на Филип V. Макар че Рим отначало оставя независимостта на градовете-държави, през 146 г. пр. н.е. тя е премахната и се създава провинция Македония.

Римското управление има своето положително влияние върху Атина по времето на император Адриан, когато са построени много важни сгради (театъра на Ирод, акведукт, форум). Но когато властта поема Юстиниан І, той закрива атинските училища. Атина и Гърция постепенно западат. Следващите тъмни векове са след  1458 година, когато Атинското херцогство е завладяно от Турция.

Гръцката война за независимост от Османската империя започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с Константинополския мирен договор. Това става с подкрепата на великите сили и благодарение на победата при Наварин.

Първите хора са се заселили в днешна Атина 3000 г. преди Христа. В развитието на Атина ясно се открояват два периода – античен, преди Юстиниан, и съвременен, след Омон. Първоначално градът се е управлявал от царе, а през 510 пр. Хр. Клистен  въвежда демокрацията в Атина. Сградите, запазени до наши дни, са строени през 5 в. пр. н.е., през Златния век на Перикъл (443-429 пр. Хр.) Той наема най-добрите майстори за времето, включително скулптора Фидий, който ръководи изграждането на Партенона.

Следват обаче Пелопонеските войни, в които Атина търпи поражение от Спарта и нейните съюзници. Атина трябвало да предаде целия си флот на победилите като запазила само 12 кораба за охрана. Последиците включват икономически, политически и културен упадък. На власт идват т. нар. тирани, появява се плутокрацията, имущественото разслоение расте, все по-често се използва робски труд. По времето на Александър Македонски центърът постепенно се измества към Александрия, а столица на Византия по-късно става Константинопол

През 1834 г., след войната за независимост Атина е избрана за столица на новообразуваното Кралство Гърция. Първият гръцки крал Отон І Вителсбах се заема с благоустройството на новата столица и възлага на архитекти и строители изграждането на модерен град.

Как да стигнем?

Атина е достъпна чрез няколко редовни автобусни линии или с автомобил (около 9-10 часа от София). Но вече има и нискотарифни полети дотам.

Основни забележителности

Акрополът (Горният град) е античният комплекс на хълма, увенчан от величествените останки на Партенона. Най-близо до входа му са Пропилеите и храмът на Атина Нике, който е бил разрушен през турското владичество, но възстановен през 1935 г.

Партенонът, завършен само за девет години през 438 г. пр. Хр., е истинско чудо на архитектурата. Добре известно е, че за да постигнат усещане за симетрия архитектите му скосяват колоните и стъпалата. Съотношението между широчината и височината на сградата е 9 към 4, то се повтаря и в други елементи от проекта. Златистото сияние на сградата вечер се дължи на това, че в мрамора има жилки от желязо.

Вътре е имало църква, а по турско време – джамия. В този период храмът е бил оставен да се руши, а през 1687 г. взрив срутва мраморния му покрив

Кариатиди

Кариатиди

Вляво е Ерехтейонът (421-395 г. пр.н.е.) с прочутите колони с кариатиди (но на мястото са копия, а пет от шестте оригинални скулптури са в Музея към Акропола). Според преданието първото маслиново дърво в Атина е поникнало на това място, където Атина е докоснала земята с копието си.

На юг от Партенона, или вдясно от входа, са нереставрирараният Театър на Дионис (342-326 г. пр. н.е.) и Театърът на Ирод (161-174 г. след Христа). Театърът на Дионис, разширен по римско време, се е използвал за гладиаторски битки, но е бил и място на театрални конкурси.

Театър на Ирод

Театърът на Ирод

Не пропускайте да се насладите на спектакъла „Звук и светлина“ от Акропола, докато си почивате от тежкия ден в парка Пника (срещу театъра).

Ако вървите на север от Акропола, ще се озовете в малкия романтичен квартал Анафиотика, който напомня по-скоро за гръцките острови, отколкото за район в мегаполис. И това не е случайно – първите заселници на този квартал в подножиетео на Агропола са строители от острова Анафи. По-нататък е Агората, където не трябва да пропускате храма на Хефест (Тезеон) и покритата Аталова колонада. Вдясно  (на изток) се падат Римският форум с Адриановата библиотека и Кулата на ветровете. Кулата е осмоъгълна, а на декоративния фриз са изобразени осемте митологични вятъра.

Не пропускайте да се потопите във врявата на Плака. Тук са музеят на народните инструменти, музеят на народното изкуство и сбирката на колекционерите „Канелопулос“ (до форума), която съдържа образци на изкуството и занаятите от микейската, финикийската, римската, персийската и египетската цивилизации.

Ако продължите към града, ще се озовете на площад Монастираки, за да претършувате за сувенири малките магазинчета с лек ориенталски дух. Продължете към Псири, където ви очаква Музеят на ислямското изкуство „Бенаки“.

Ако завиете надясно (на изток) към Колонаки (аристократичният квартал, където са посолствата), ще излезете на площад Синтагма, където е сградата на парламента, а по-нататък са големият музей „Бенаки“, носещ името на колекционера Антоан-Еманюел Бенаки , Византийският, Военният музей и Националната галерия. В музея „Бенаки“ е бюрото на Байрон, а в галерията – творби на Ел Греко, както и някои, не толкова известни творби на стари майстори, на Рембранд и Пикасо.

Маска на Агамемнон

Маската, открита от Хайнрих Шлиман през 1876 г. в Микена. Всъщност маската е два-три века преди Троянската война

За последния ден си оставете Националния археологически музей. За да го достигнете, ще преминете през шумният площад „Омония“- атинският вариант на Мулен Руж, който сега приютява множество имигранти. Археологическият музей е в задължителния списък и силно препоръчваме да се запознаете предварително с плана му и колекцията, за да не губите време. Шедьоврите на музея, без претенции са изчерпателност са: маската от Микена (която не е на Агамемнон, както и известна  и много прилича на маската на Терес), статуята на Посейдон, колекцията на Карапанос, статуя на младеж от Андикитера.

sintagma

Смяната на караула е на всеки кръгъл час и продължава поне 15 минути

 

Събития

В древния Herodes Atticus Theater се провежда Атинският Фестивал от май до септември всяка година. Програма

Лунният фестивал е през август в деня на пълнолуние. Тогава Акрополът, Римският форум и някои други места се отварят за публика.

Рокфестивалът Rockwave e през юли.

Топ 5 преживявания

  • Спектакълът „Звук и светлина“ край Акропола
  • Пазарът в Монастираки в неделя
  • Смяната на караула пред парламента
  • Вечеря на открито в Псири или в Плака, на север и североизток от Акропола
  • Маратонът през ноември, по оригиналния маршрут от Маратон до центъра на Атина

Някои цени*

Макменю в McDonalds – 6.00 евро
Местна бира (0.5 л) – 3.50 евро
Капучино – 3.04 евро
Кока Кола (0.33 л) -1.46 евро
Вода (0.33) – 0.50 евро
Билет за градски транспорт – 1.40 евро
* По Numbeo

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи